България накара два отбора да съжаляват след двубоите в Баку. Първо Танзания, а след това и Азербайджан се проклинаха за пропуснатите победи срещу „трикольорите“. И това не е някаква евтина шега или злобно подхвърляне, а болезнената истина, от която родният футбол има нужда, за да започне своето постепенно изтрезняване.

Видяното в азерската столица показа нагледно, че националният ни отбор все така трудно играе срещу джуджета без значение от името на селекционера ни.

И африканците, и азерите са точно такива – нулеви успехи и несъдържателна история в дебелата книга на Цар Футбол. Това не попречи на 113-ия в света да създаде 25 положения пред вратата на Иван Дюлгеров и Светослав Вуцов. Домакините доминираха във всеки един аспект от играта, но се задоволиха с късно изравнително попадение за 1:1. Дори не е нужно да припомняме мъчителното 1:0 над Танзания дни по-рано, то е само за статистиката, която поне вече не ни напомня, че нямаме победа от година и половина. Но такива са времената! Да се надяваме, че предстоят по-добри, защото за разлика от Танзания и Азербайджан, ние си богата футболна история.