- Тютюнопушенето е важен коригируем рисков фактор за сърдечно–съдови заболявания. Ефектите върху сърцето и съдовете се дължат на първо място на никотина.  Той е причината за пряката съдова увреда. Води до повишаване на нивото на катехоламините, тоест хормоните на стреса - адреналин, норадреналин, както и на кортизола. Резултатът от тези хормонални ефекти е повишаване на сърдечната честота, вазоспазъм, повишаване на артериалното налягане. Допълнително се увеличава склонността към аритмии и тромбози. Въглеродният окис и карбоксихемоглобинът водят до понижаване на съдържанието на кислород и сърцето страда от хроничен кислороден недостиг. Дразнещите токсични вещества са свързани и с атеросклерозата и тромбозата. Това са част от тях - акролеин, арсеник, бензантрацен, бензен, бензобфлуорантен, бензокфлуорантен, хризен, кобалт, циановодород, олово, фенол, пропионалдехид.

- Наскоро излязоха данни, че близо половината от пълнолетните в България пушат. Какво препоръчвате на ваши пациенти-пушачи, които не могат да спрат? Има ли други по-добри алтернативи?

- Отказът от цигари няма алтернатива. Само пълното спиране на тютюнопушенето ще доведе до благоприятни промени по отношение на сърдечно-съдовия риск, карциногенезата и всички други болестни състояния, свързани с пушенето. За тези, които не могат да спрат, разумна промяна е преходът към бездимни изделия, съдържащи никотин.

- По-малко вредни ли са бездимните алтернативи за сърцето? Какви са вашите наблюдения от практиката?

- Бездимните изделия – устройствата с нагряване на тютюн, без горене, и електронните цигари, съдържат необходимото количество никотин, за да не страдат пушачите от отнемането му, но токсичните вещества, които в цигарения дим са над 6000, тук са силно редуцирани, а някои дори отсъстват, като катрани и въглероден окис.

- А по отношение на пасивните пушачи? Какво показват данните за употребата на бездимните продукти върху околните и по-щадящи ли са в сравнение с цигарения дим?

- Тютюнопушенето би могло да се третира като личен проблем, ако не е беше фактът, че пасивните пушачи понасят вредности, сравними с пушачите при употребата на тютюневи изделия. Пасивните пушачи, включително децата, страдат от зависими от тютюнопушенето заболявания като респираторни инфекции, астма, при възрастните сърдечно-съдови и ракови заболявания, ХОББ и много други в почти равна степен като активните пушачи.

- Има ли пациенти с тежки белодробни заболявания, като например ХОББ, които продължават да пушат?

- Тук е и според мен основният плюс на бездимните изделия - те нямат негативно отражение върху околните, тъй като имат изключително ниски нива на съставки в околния въздух, сравними с фоновите нива. Това ще намали вероятността пасивните пушачи да понасят рискът от чуждото пушене. 

- Какво наблюдавате в състоянието им и с какви методи най-често успяват да спрат цигарите?

- Всеки лекар се е сблъсквал със странния феномен на отричане на вредата от пушенето при дългогодишни пушачи разболели се от болест, пряко свързана с този вреден навик. За съжаление много от тях, въпреки обширните обяснения и настояването на лекарите и близките да се спрат тютюнопушенето, продължават да пушат. Имала съм случаи, в които съм се учудвала на упоритостта на пушачите с ХОББ, които откачени за малко от кислородната маска, бързат да излязат за да изпушат една цигара. Вероятно при такива пациенти бездимните изделия ще са алтернатива за намаляване на вредните съставки -  най- вече за катрана, който липсва при устройствата с нагряване, но е и възможен преход към спиране на пушенето.

- Според някои международни доклади, включително на Европейското кардиологично дружество, инфекцията с коронавирус може да доведе до трайни сърдечно съдови усложнения. Какво е вашето мнение по тази тема?

- Според мен е рано да се говори за последствията от коронавируса. Все още данните са малко и разнопосочни. При всяка вироза и тук коронавирусът не е изключен и може да увреди сърцето пряко, като засегне сърдечния мускул или перикарда, но и непряко от недостига на кислород, който причинява белодробната инфекция. Коронавирусът се отличава от останалите вирози по високата склонност към тромбози, което също може да доведе до тежки сърдечно-съдови увреждания.

- След пандемията има ли увеличение на броя на пациентите с тежки кардиологични заболявания? Какви са наблюденията ви от практиката във вашата клиника?

- Имам усещането, че се подценява друг аспект на проблема, създал се по време на извънредната обстановка, тепърва ще изясняваме преките последствия на коронавируса, но отлагането с месеци на абсолютно необходими прегледи и изследвания вече дава отражение в тежестта на приеманите болни. Все по-често се налага да се оправят с месеци, нанесените тежки щети върху здравето. 

Д-р Рада Прокопова е началник отделение по кардиология към Клиника по Вътрешни Болести - УМБАЛ “Св. Анна” - София. Тя е родена през 1968 г. в гр. Твер, Русия. Завършва Медицинския университет, в София със специалност “Вътрешни болести”, след това и специалност “Кардиология”, като в последствие защитава и докторантура. През 2015 г. Става началник на отделение по вътрешни болести, година по късно по кардиология към Клиника по Вътрешни Болести - УМБАЛ “Св. Анна”. Член е на Дружество на кардиолозите в България.