Отново на картата

България се върна отново на футболната карта след продължително отсъствие. Националният ни отбор навъртя шест мача без загуба под ръководството на Илиан Илиев, но позитивите не свършват с добрите резултати. За „трикольорите“ отново се говори с уважение, въпреки че през последните години историята ни видя много нови падения – 2:5 от Грузия в Разград, 0:2 от Литва в София, 1:1 с футболното джудже Гибралтар, поражението с 2:3 от Косово на „Васил Левски“, дори онова рекордно 0:6 от Англия пред собствена публика. И това далеч не са всички „постижения“ на представителния ни тим през последните 5 години.

Разбира се, не трябва да се изпада и в крайност, защото при Илиев нашите имат цели пет равенства и само един успех над Танзания с 1:0. Но във въпросните двубои срещнахме четири от финалистите на Евро 2024. А срещу тях играхме като равен с равен, а не с ултра дефанзивна тактика. В приятелския мач срещу Словения (1:1) в събота до 20-ата минута България създаде три добри положения. Дузпата, изработена майсторски от Кирил Десподов, а впоследствие и реализирана, а след това и удари с глава на Симеон Петров и Георги Костадинов. Проблемът бе, че бранителят не успя да вложи сила, а халфът на АПОЕЛ- точност. Генерално показателите на двата отбора в Любляна бяха сходни.

Дни по-рано се противопоставихме и на Румъния в Букурещ за 0:0. И двата ни съперника ще бъдат част от финалите в Германия. В двете проверки селекционерът ни бе принуден да използва план Б, след като от състава отпаднаха Петко Христов, Лукас Петков, Илия Груев, Виктор Попов, Антон Недялков, Тодор Неделев и Спас Делев. Така дебют в Словения записа Ертан Томбак, докато Валентин Антов бе използван като дефанзивен халф. След 90-те минути в Любляна нашите получиха похвали от вратаря на съперника Ян Облак („Атлетико“).

В Букурещ подобно изказване направи легендарният треньор Мирча Луческу: „В лицето на България те (домакините) срещнаха амбициозен, физически отбор. Той им създаде проблеми.“

Така мисията по вдигането на самочувствието на отбора се оказа успешна. А серия от шест мача без загуба България имаше и при Младен Кръстаич, но част от нея бе започната от Георги Иванов в качеството му на временно изпълняващ длъжността селекционер след 1:1 в Гибралтар и 0:0 в Грузия. После сърбинът навъртя три поредни победи срещу футболното джудже, Северна Македония и Кипър в контрола, а всичко приключи след 0:0 с Люксембург, за да дойде крахът в Лигата на нациите.

За разлика от сръбския треньор при Илиан Илиев експериментите са сведени до минимум. Треньорът на „Черно море“ дотолкова е прагматичен, че единственият му грях до този момент е, че залага най-много на играчи от клубния си отбор, тъй като знае силните и слабите им страни. Така в един момент той предпочете Живко Петков пред Петко Христов, както и Иван Дюлгеров пред Димитър Митов. Но докато резултатите са положителни, това не трябва да е на фокус.

Големият въпрос е как ще се представи България срещу отбори от своята черга, а през септември, октомври и ноември съперниците са точно такива. В Лигата на нациите срещаме Люксембург, Северна Ирландия и Беларус и равните ще трябва да бъдат заменени с победи, за да убедят, че вървят в правилна посока.

„Имаме шансове с ПАОК да играем Шампионска лига - това е основната цел за мен на клубно ниво, а в националния ще атакуваме Лигата на нациите – отсече капитанът Кирил Десподов. - Трябва да трупаме точки. Ще се радвам хората да ни подкрепят и да има позитивизъм по трибуните".

Подобно бе и посланието на селекционера след 1:1 в Любляна: „"Важното е, че футболистите се влагат максимално и следващата ни крачка е Лигата на нациите. Там трябва да търсим повече победата.“