Почина Нобеловият лауреат Луис Глюк

14:28

14.10.2023

Носителката на Нобеловата награда за литература за 2020 г. - Луиз Глюк, почина на 80 години, съобщи "Ройтерс". Глюк вплита личните си изживявания в класическите митове и не пише в рима, а в .т.нар "бял стих".

Темите, които я вълнуват и намират място в творчеството й, са семейството, децата, връзката между поколенията, самотата, смисълът на живота, страхът от смъртта.

Тя получи Нобелова награда за литература през 2020 г., наградата Пулицър през 1993 г. и наградата Уолъс Стивънс през 2008 г., наред с други награди.

Ето и няколко нейни произведения:

ПОСЛЕДНО

В небето се появява слаба светлина
изведнъж между
две борови клонки, фините иглички

гравиран си сега върху сияйната повърхност,
и за това
си до небето, лек като перце...

Помиришете въздуха. Това е миризмата на бял бор,
по-интензивна, когато вятърът я докосне
и звукът, който произвежда също толкова странен шум,
като шума на вятъра във филм...

Движещи се сенки. Въжетата
Звучат като струна. Това, което чувате сега
Ще бъде звукът на славея, акордата,
мъжът, който ухажва жената...

Въжетата поддават. Хамакът
люлее се от вятъра, вързан
здраво между два бора.

Помиришете въздуха. Това е миризмата на бял бор.

Това е гласът на майка ми, който чуваш
Или е само шумът на дърветата?
Когато въздухът ги докосне,

защото какъв звук ще се издаде,
ако не докосна нищо.

Вярна и добродетелна нощ

СТИХОТВОРЕНИЕ

Идва ден и нощ
държейки се за ръце като момче и момиче,
които спират само за да ядат къпини от чиния
украсени с рисунки на птици.

Те се изкачват на високата планина, покрита с лед,
след това отлитат, но ти и аз
Ние не правим тези неща...

Изкачваме същата планина;
Пея молитва вятърът да ни повдигне
но няма полза;
криеш главата си, за да не
виждаш края...

Надолу, надолу, надолу, надолу
Там вятърът ни носи;

Опитвам се да те утеша
но думите не са решението;
Пея ти песен като тези, които майка ми ми пееше...