Покритият мост на Колю Фичето в Ловеч е един от 4-те в Европа

Наталия Малчева
Покритият мост в Ловеч е единствен на Балканите.

В съзнанието, поне на българите, Ловеч винаги се свързва с две неща – люляковите нощи и покрият мост на Колю Фичето, построен през 70-те години на 19-ти век. И докато люляците даряват за кратко всяка година аромата си на гостите и жителите на Ловеч, мостът на може би най-известния български строител ви чака винаги, когато решите да се отбиете до града и все така свързва стария квартал Вароша със съвременния град, простирайки се над река Осъм. Дървеният покрит мост с каменна основа е уникален и единствен на Балканите. А в Европа има само още три други негови събратя, сред които най-известен е покритият мост във Флоренция (Италия). На подобни шедьоври можете да се насладите още в Люцерн –Швейцария и Ерфурт -Германия.

По него са минавали и волски коли и каруци, но днес е изцяло пешеходен

При създаването на моста на него се помещавали около 60 дюкянчета на занаятчии, които предлагали своите стоки. Днес също можете да си купите от моста сувенири, бижута и предмети на творци от региона от около вече редуцираните десетина. На покрития мост можете и да научите повече за всички атракции в Ловеч и да видите макети на част от тях в Туристическия информационен център, който също е избрал за свой дом шедьовърът на Колю Фичето.

Първоначално мостът е както пешеходен, така и транспортен и е изграден от известния българския строител майстор Колю Фичето по поръчка на Османската държава. В изграждането между 1874 и 1876 година се включват много жители от града на люляците. Първоначално мостът е с дължина 84 метра, височина от 7 метра и ширина 10 метра, от които половината са пътно платно, а останалите – пешеходен път. Той е изграден изцяло от дърво, без никакви метални части. Каменните устои, на които се крепи са пет и са с височина от 4,5 метра.

Украсен е с изображения на лъв, орел и дори с бича на поробителите

Както всички шедьоври на майстор Колю Фичето мостът бил украсен с изображения на лъв, двуглав орел, бич, който изобразявал този на поробителя, фигура на жена. Мостът се осветявал от газови фенери. За съжаление през 1925 година мостът изгаря почти до основи. На негово място е изграден отново покрит мост, но железобетон и със стъклен покрив. През 80-те години на миналия век е реконструиран, за да наподобява първоначалния шедьовър на уста Колю Фичето. На мосът обаче липсва транспортна част и той е изцяло пешеходен. Дължината му вече е и по-голяма и достига 106 метра.

Преминаването по него реално ви отвежда и в един друг свят. В квартал Вароша едно време всъщност живеели търговците, които предлагали стоките си в дюкяните на покрития мост. Техните къщи са специфично построени, с лице към вътрешния двор, защото магазините били на моста и нямало нужда чужди очи да надничат в къщите. Днес като пухкави стражи на тези къщи гордо се разхождат добре гледани и гальовни котки, които ви водят от забележителност на забележителност и нежно се отъркват в краката ви.

Дървените чардаци и кьошкове във Вароша чували сочни клюки

Все още част от къщите пазят и дървени чардаци. Те приличат на съвременните тераси, но са покрити най-често отгоре и отстрани. През зимата затваряли чардаците, за да се пази топлината в дома, както днес са облечени балконите на част от блоковете. На кьошковете се събирали семейството и гостите, гледали кой минава по улицата и го коментирали. Също като в съвремените кафенета на главните градски улици.

Докато се разхождате по калдаръмените улички неусетно можете да стигнете до десетки забележителности, разположени само на една ръка разстояние. Над квартала се извисява Средновековната ловешка крепост, от която започва Второто българско царство. При заявка на фона на крепостта можете да се насладите и на вечер спектакъл от типа на „Звук и светлина“ във Велико Търново.

По-ниско е църквата „Света Богородица“, в която като дякон е служил Апостолът на свободата Васил Левски заедно с поп Кръстю, за когото историците предлагат все повече доказателства, че не е предал Левски. А в непосредствена близост до нея се намира музеят на революционерът, в който се пазят документи и предмети, свързани с живота му и личното оръжие на Левски.

Сред забележителностите на Вароша е старата градска баня Дели хамам, която днес е превърната в интерактивен музей на водата. Дори детската градина „Мария Сиркова“ се помещава в сградата на стар хан. Докато се разхождате ще минете и покрай къщите на членовете на Ловешкия революционен комитет, основан от Васил Левски. В стария град се намира и галерията на Димитър Казаков – Нерон. Така че имате много причини да посетите Вароша, да хапнете вкусно и да се потопите в една друга епоха.

Ученик на майстора изградил църквата в Старо Стефаново

Ако искате да се разходите в архитектурен резерват с автентични възрожденски къщи без около вас да се пречкат тълпи с туристи, посетете и село Старо Стефаново край Ловеч. Още щом спрете на площада ще видите магазинче за автентични продукти и сувенири от България и региона. Можете да си вземете домашно направено сладко от къпини, оригинална смесица от подправки, сирене, топъл шал или терлици за зимата и сгряваща пивка ракия.

Съвсем близо до централния площад е и църквата на Стефаново „Рождество на Пресвета Богородица“ , която е обявена за паметник на културата. Църквата е построена в края на 19-ти век в двора на един от местните хора Иванаки Йонков – Кюркчията, който бил сред ръководителите на Велчовата завера. Градежът станал възможен, след като жителите на селото успели да издействат разрешение от Османската империя, без което било немислимо да се гради християнски храм.

Църквата е построена от един от учениците на прочутия строител майстор Кольо Фичето – Уста Генчо Кънчев от Трявна. Иконите, които ще ви стоплят душата са дело на дебърския художник Руселим Дичев, който изоставил родното си село, за да се пресели в Старо Стефаново. В двора на храма било построено в началото на 20-ти век и училище, което по това време било сред най-големите в региона. 96 от къщите в селото пък са обявени за архитектурни паметници.

И ако ви се стори, че макар да посещавате Старо Стефаново за първи път то ви е много познато, не се учудвайте. Селото е сцена на не един български филм, като може би най-известният от тях е сериалът „Хайка за вълци“ по едноименния роман на Ивайло Петров.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Опознай България