Македонският език е посърбен български диалект. Това заключение прави в свой лингвистичен анализ гръцкият вестник Protothema. В материалът, озаглавен  „Историята на скопския език и защо той не трябва да се нарича македонски“, медията разглежда историческия произход на македонския език. 

Protothema отбелязва, че със смяната на ръководството си Република Северна Македония отново е влязла в центъра на вниманието. 

"Използването на името „Македония“ от президента и министър-председателя на страната за тяхната държава, споменаването на „егейските македонци“ от президента, но и поставянето под съмнение на резултатите от преброяването на населението в Албания през 2023 г. предизвикаха реакции не само в Гърция, Албания и като цяло на Балканите, но и в Европа и САЩ. Сега управляващите в Скопие изпитват ли издръжливостта на своите съседи и международната общност? Според нас те правят голяма грешка и не само изолират страната си, но и я излагат на сериозна опасност. Една от придобивките на скопците със споразумението от Преспа е признаването на техния език под името "македонски", пише изданието. 

Медията цитира лингвистът Николаос Андриотис (1906-1976), който е роден в Имбро и преподава години наред в университета Аристотел в Солун, на който е бил ректор. Той се занимава широко с езика на Скопие, всъщност езиковия идиом, говорен от повечето жителите на страната.

Какво е "македонски" език?

Езикът, говорен от мнозинството от жителите на Скопие и който произволно е наричан "македонски", е просто езиков идиом с тясна връзка с българския и сръбския език. Според принципите на лингвистиката той не може да се нарече самостоятелен език, както предишните два. Единствените ясни "граници" на този езиков идиом са към гръцкия език и те приблизително съвпадат с границите на страната със Скопие с изключение на малък "клин", който образува този идиом на север от Кастория. Този идиом е преходен език между сръбски и български.

С придвижването към България сръбските черти намаляват, увеличават се българските и обратното. Сръбските лингвисти придават повече тежест на общите му черти със сръбския, а българските - на общите с българския, за да твърдят, че този идиом е продължение на сръбския, и съответно - на българския. Езиковият идиом на Скопие обаче има фонетични нововъведения в сравнение с древнославянския. Така идиомът на скопския език има много общи черти със сръбския и българския език, но има и малко особености.

Общите черти на езиковия идиом на държавата Скопие обаче са повече с българския език, отколкото със сръбския. Според А. Вайлан твърди, че това е идиом, който принадлежи по-скоро към българо-македонското единство, което се противопоставя на друго единство, сърбо-хърватското. Произлиза пряко от славянски идиом, говорен през 9-ти и 10-ти век в Северна Македония, на който Кирил и Методий превеждат Светата Библия. Общите черти със сръбския са късни и навлизат в идиома особено след завоеванията на Стефанос Душан.

Как трябва да се нарича езиковият идиом на Скопие?

Така че остава да видим как според великия Николаос Андриотис трябва да се нарича езиковият идиом на Скопие? Говорещите славянски език в държавата Скопие наричат ​​себе си бугари (сръбска форма на думата българи). А. Вайлан в книгата си „Le probleme du Slave Macedonien” (1938) пише: „Bugari est justement le nom ethnique des Slaves macedoniens” („Точното етническо име на македонските славяни е българи”). През 1861 г. братя Миладинови публикуват скопските народни песни в сборник "Български народни песни".

Гърците също са смятали жителите на района на Скопие за българи, както е показано в „Македонски речник“ от 16 век - речник от 301 славянски думи и изрази от района на Кастория, написани с гръцки букви и със съответен гръцки превод. Но как сърбите биха могли да задържат на територията си народ, който се нарича бугари? Така те измислиха друго име "македонци", което беше използвано за първи път в началото на 20 век от руските панслависти.

Отговорът на Андриотис как трябва да се нарече македонския език е: български или славянски или дори славянски от Северна Македония.