След толкова филми за войната в Босна трагедията в Сребреница от екрана въздейства отново шокиращо

„Quo vadis, Аида?”
2020, Босна и Херцеговина/Австрия/Румъния/Нидерландия/Германия/Полша/Франция/ Норвегия/Турция
Сценарист, режисьор и продуцент Ясмила Збанич 
Оператор Кристине А. Майер 
Музика Антони Лазаркевич 
В ролите: Ясна Джуричич, Изудин Байрович, Борис Лер, Дино Байрович, Йохан Хелденберг, Раймонд Тири
Награди и номинации: Венеция ’20 - Номинация за “Златен лъв”, най-добър филм от Анталия, Гьотеборг и Международен конкурс за игрални филми Ел Гуна, както и награда за женска роля на Ясна Джуричич, награда на публиката от Ротердам, 2 номинации на BAFTA.
Филмът е в Балканския конкурс на 25-ия София филм фест.
Прожекции: на 12 март от 20.45 във Филмотечно кино “Одеон”, на 22 март от 15.30 - в Дом на киното.

Преди години точно на София филм фест ни “простреля” дебютът в голямото кино на босненката Ясмила Збанич “Гърбавица” (2006, “Златна мечка” от Берлинале). Той разказваше за травматичните последствия от войната в Босна. Новият є филм е фокусиран върху нея. И е зловещ и помитащ.

“Европа, Босна, 1995.” Филмът е създаден по действителни събития. Аида (Ясна Джуричич) е преводач на Силите за опазване на мира към ООН в босненския град Сребреница. Армията на генерал Младич от Република Сръбска се стреми към етническо пречистване. Свирепи хора. Мирните граждани се блъскат да се вредят в лагера на ООН, търсят спасение. Няма място за всички. Аида с големи мъки успява да вкара двамата си сина и съпруга си. Той дори е изпратен на преговори с Младич. По всичко изглежда, че полковниците и войниците на ООН са безсилни пред агресията му - те са и объркани, и страхливи. Аида опитва да спаси синовете си...

След толкова филми за войната в Босна трагедията в Сребреница от екрана въздейства отново шокиращо. Събитията са представени мащабно и драстично. Не е за вярване, че млада жена е способна на такъв размах - и в режисирането на масовите сцени, и в трескавото следене на действията на Аида - и като босненка, и като майка и съпруга. Въздействаща е и работата на Кристине А. Майер - визията є е и епична, и интимна. Обема ужас и надежда. Страхотно играе Ясна Джуричич - героинята є е смела и непоколебима, уязвима и смазана. Горда. Музиката е минималистична.

Според Ясмила Збанич, “Филмът разказва историята на жена, попаднала сред мъже, които си играят на война. Става въпрос за смелост, любов и издръжливост; също така и за това, какво се случва, когато не реагираме на знаците за предстояща опасност. Аз оцелях по време на войната в Босна. В един момент имаш всичко, а в следващия повече от нещата, които познаваш, не съществуват. Само защото приемаме някои неща за немислими, не означава, че те няма да се случат”.

Ясмила Збанич е родена през 1974 в Сараево, където завършва кинорежисура. Между 1995 и 1997 живее в САЩ и работи като кукловод. През 1997 основава артистичната асоциация “Деблокада” и чрез нея прави няколко документални и късометражни филма. През 1998 режисира един от сегментите в омнибуса “Произведено в Сараево” - “Нощ е. Светло е”. След шумния световен успех на “Гърбавица” има още четири филма, преди да заснеме “Quo vadis, Аида?”. За значимостта му говори и рекордният брой държави в международната копродукция - цели девет! Заключителните надписи гласят: “На жените на Сребреница и техните 8372 синове, съпрузи, братя, бащи”.

Имате възможност да преживеете филма и на живо, и онлайн (в платформата Festival Scope/Shift).
“Щом го виждаш, има го!” е оригиналното лого на юбилейния 25-ти София филм фест. Има много за гледане.