България отива на седмите за три години парламентарни избори. И това вече никого не изненадва. Държавата е на автопилот, нищо, че държавният глава е бивш пилот.

Партиите са в упадък, гласуват само твърдите им ядра и лоялни избиратели или 1/3 от имащите право на вот. Докато институциите на практика са блокирани – ръководителите им са с изтекли мандати, други са с непълни състави, тяхната легитимност се срива.

И всички виждат причината – липсата на държавници, които да загърбят его и различия, в името на стратегически цели. Наместо това какво виждаме в последните дни – поредното изкривяване на действителността. 

ББР и Вълка

Антикорупционната комисия и прокуратурата показаха, че макар и с временни ръководства, все още в тях е останало чувството за дълг. Дълг от почти 150 млн. лв. стана причина за акция срещу бившия шеф на държавната Българска банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев и известния с прякора си „Вълка“ бизнесмен Румен Гайтански. Става въпрос за пладнешки обир на публични средства, от които 20% (30 млн. лв.) са отишли под формата такса „политическо спокойствие“ към почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

Факт е, че за тази очевидно порочна схема се знае от повече от три години и едва сега властите взимат мерки, но е лъжа, че това се случва заради напрежението между Доган и председателят на ДПС Пеевски. Разследването е било спряно преди година, но е възобновено януари тази година, т.е. много преди напрежението в ДПС да се случи пред очите на цялото общество. И пак се почнаха анализи и коментари – защо точно сега, „чадърът станал бухалка“, защо не и за други кредити, които може да са проблемни и т.н.

Фокусът се измести, а той е този, че държавата пробва да си прибере 150 млн. лв., присвоени с измама от бизнесмен със спорна репутация и висш чиновник. Шансът обаче това да се случи изглежда обречен. И причината за това са политиците и управленците, които не желаят да има разплитане на тази симбиоза между власт и порочен бизнес. Нужна им е, за да вегетират, докато институциите ерозират, а държавата се руши.

Изпирането на Цветан Василев

Може отсега да допуснем, че в предстоящите 53-ти или 54-ти парламент, които ще се случат някъде 2026 г., Мавродиев и Гайтански ще бъдат изслушвани в Петото издание на анкетната комисия за влиянието на групичките около „Нотариуса“ и „Еврото“ върху съдебната власт. Те ще са обвиняеми, а може и дори подсъдими, техните адвокати ще са добре познати лобисти на олигарха Иво Прокопиев и прочие. Гледахме го в предходния парламент с театралните постановки на лихваря Веселин Денков, неговата половинка Ивайла Бакалова и защитничката Ина Лулчева.

Гледаме го и в настоящия, този път в главната роля е Цветан Василев, който прави виртуално шоу от кремълския анклав в сърцето на Балканите – Белград. Василев, който цяла декада живее в сръбската столица и оттам сипе компромати срещу бивши партньори и институциите, в опит да избегне отговорността за източването на милиарди на ръководената от него финансова пирамида – Корпоративна търговска банка (КТБ), най-накрая получи институционална трибуна. Но на нея нищо ново не чухме, освен това, което Цветан Василев разпространява през останалите му верни наемници – залезли ТВ-величия и тук-там някои блогър. Всевъзможни теории на конспирациите, лъжи и клевети, оплетени в безпардонна наглост за недосегаемост.

Разбрахме, че Василев от 7-8 години плаща на лобисти в САЩ, за да се спаси от наказателно преследване. Прави го, докато се ползва със закрилата на руските специални служби. И това е добре известен факт, иначе, отдавна щеше да е предаден на правосъдието у нас, но Белград отказва. Разбрахме още, че Василев все още има доста от откраднатото, видя се по това, че буквално бе напазарувал поне двама анонимни депутати – по един от „Възраждане“ и БСП, които задаваха предварително стиковани въпроси. 

Вместо закони, на народа му се предлагат хляб и зрелище, със съдържание за пълнолетни. Василев обяснява как наемал лобисти, как уреждал отстраняване на бившия главен прокурор и прочие, в изслушване подсигурено му от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Така се оказа, че тези, които в най-силните му времена, в които Цветан Василев е бил скрит кукловод в държавата, са били негови основни врагове, днес са най-големите му апологети. Само че те не търсят отговорност, те търсят Василев, за да атакуват политическия си опонент. 

Бившата министърка на правосъдието Надежда Йорданова и любимата депутатка на бившия премиер Кирил Петков – Лена Бориславова, като стажантки се развяваха из парламента със стативи, камери, микрофони и тонколони, за да се чува „гласът на истината“, според нашенския прототип на световния измамник №1 Бърни Мадоф. Само, че оригиналът отдавна бе осъден, та и негови клонинги получават десетки години затвор. Докато в България – фараоните си купуват партии и политици и говорят в парламента.

В същото време Василев така и не иска да се върне в София, за да се яви по делото, което държавата води срещу него. Дело, което се точи вече седма година. Депутатите пък не искат да дадат възможност съд и прокуратура да заработят ефективно и бързо. Защото вместо да пишат закони за това, бившият правосъден министър Надежда Йорданова влезе в обичайната си роля на секретарка – преди на Христо Иванов, днес на Цветан Василев. 

А когато говорим за лобисти, не трябва да забравяме, че един такъв – сенаторът Робърт Менендес, до който през 2021 г. беше стигнал подсъдим спонсор на „Продължаваме промяната“ – днес е осъден за корупция. При това в САЩ, но там е така – недосегаеми няма. Тук – недосегаемите си купуват политици или направо цели партии. Докато източват публичните финанси – било през енергетика, било през строителство, здравеопазване, образование, сигурност. Нима някой има съмнение в истинността на легендите за „Пътя на копринката“.

Достатъчно е да се погледне договора с турската компания „Боташ“, по който страната ни плаща половин милион на ден, без да получава нищо, за да си направи изводите за размера на злоупотребите в цялата енергетика. 

Сайтовете на глупостта

След два месеца избори ще има, но алтернатива не. Тя няма да дойде и от президента, който очевидно се оказа оплетен в тежки зависимости от същите икономически и олигархични кръгове, които виреят когато държавата и нейните институции са в разруха. Все повече се вижда, че Румен Радев черпи дивиденти от слабите партии, докато накрая ще се окаже принуден да оглави поредната партия-феникс, която след бърз електорален подем ще се стопи до маргинална група от изпълнители на политически поръчки. 

Алтернатива няма, защото никой няма интерес да се случи. Да сте чули от политиците програми, законодателни предложения за истински реформи в образование, здравеопазване, сигурност, правосъдие и инвестиции. Нищо подобно, докато не обслужват поръчителите си, партийците се занимават с черен ПР. Тези дни се разбра, че нещото наречено „Да, България“ всъщност не е политическа партия, а кръжок по „Хумор, сатира и забава“, но вместо читалищни постановки, играят на хуморески в интернет.

Да направиш интернет сайт, за да се кодошиш с политическия си противник издава тотална безидейност, но най-вече пълна немощ.

Нещото-депутат Божидар Божанов, който бе уличен, че като бивш министър на електронното управление, се е занимавал с нагласяването на търгове за стотици милиони, се възмутил, че сайтът, който партията му прави срещу Пеевски бил свален, та се наложило да се хоства от чужбина. Много се е писало за стряскащите изводи от международни проучвания за психиката на блуждаещите в интернет тролове. Та на някои, като Божанов, това им е изписано на лицето и косата. Но това нещо е депутат, т.е. то трябва да приема закони, не да се занимава с тролене на опонента и не може това да е върхът на политическото съществуване на една парламентарно представена партия. За която най-важното в момента, освен да правят комикси с Пеевски, е да се жалват от забраната за хомосексуална пропаганда в детски градини и училища. 

Отчайващото в случая е, че нищо няма да променят и изборите през октомври. Казва го и политическият динозавър Бойко Борисов. Инстинктивно е прав, защото вижда, че ПП-ДБ бранят ЛГБТИ+ хората, докато „Възраждане“ и БСП се обявяват за ограничаване на пропагандата на розовите понита. Когато стане въпрос за пари, за задкулисни договорки, обаче, ПП-ДБ са заедно с „Възраждане“ и БСП. До вчера ПП-ДБ щяха да коленичат на „Дондуков“ 2, за да искат вето на хомофобския закон, днес Радев им е враг. 

Безпринципни договорки между неморални политици, предлагащи евтини зрелища, вместо сигурност, справедливост и свобода. Българите са в ролята на онези клиенти на евтини китайски онлайн-търговци, които пазаруват „на сляпо“ и често остават неприятно изненадани от реалността на ментето. Хората инстинктивно знаят, че работата на партиите не е да се превръщат в инструмент за лобизъм и безнаказаност на престъпили закона олигарси и приближените им висши държавни чиновници, а да създават условия – държавата да е по-силна от мафията.