Италия мечтае! „Адзурите“ изпаднаха в сън, от който не искат да се събуждат. След кошмарите при селекционера Джан Пиеро Вентура, катастрофирал в опита да класира тима на Мондиал 2018, четирикратният световен шампион отново е водеща сила на Стария континент. Тимът, воден от Роберто Манчини, пише история директно на еврофиналите. „Скуадрата“ записа мач №30 без поражение, изравнявайки 82-годишното постижение на Виторио Поцо от 30-те. Балансът на легендата на „Сампдория“ е дори по-добър – 25 успеха и 5 равенства срещу 24 триумфа на Поцо.

„Той е печелил много трофеи – обяви Манчини след 1:0 над Уелс. – В това отношение изоставаме. Всеки, достигнал до 1/8-финалите, има шанс за трофея. Не бива да приемаме нищо за даденост.“

Тази Италия патентова и победите на 0. В най-скорошните 11 двубоя Джанлуиджи Донарума не допусна нито едно попадение, записвайки 1050 „сухи“ минути. Същият този отбор спечели 10 от 10 в квалификации при голова разлика 37:4. По пътя към Мондиал 2022 „адзурите“ също са със 100% актив, а освен това Манчини донесе първата победа на отбора в София – 2:0 през март. В графата с рекордите при сегашния треньор фигурира и първият случай след Втората световна, когато Италия няма загуба в две поредни календарни години. За този период са отбелязали 61 гола. Контрастът е сериозен, след като през 2017 и 2018 тимът записа 9 победи, 7 хикса и 5 загуби, реализирайки едва 24 гола. Но при Вентура бе различно.

Най-силното оръжие на Италия е колективът. Роберто Манчини кара всеки един негов футболист да се чувства специален. Доказа го дори на финалите, където използва 25 от наличните 26 играча. Жестът му да пусне резервния страж Салваторе Сиригу в 89-ата минута срещу Уелс бе показателен. В Италия се възхитиха на смяната му, припомняйки, че Манчини бе част от Мондиал 90, където не записа нито една игрова минута. Засега на скамейката остава единствено третият страж в състава Алекс Мерет. По пътя към Евро 2020 опитният специал използва  64 играчи в последните 27 мача. Другото силно оръжеие е разнообразието на голмайсторите - в европейските квалификации 19 различни бяха точни. 57% от тях бяха нападатели, 32% халфове и други 11% бранители. И срещу Уелс бе така. Вкара Матео Песина в едва 7 си мач с националната фланелка.

„Щастлив съм, защото направихме 8 промени за мача с Уелс и изиграхме много силен мач – допълни селекционерът. – Имахме същата идентичност, а това е много важно. Смяната на няколко играчи не бива да променя нищо, защото всеки от тях знае какво трябва да прави и крайният продукт остава същият. Показаха, че всеки един от тях е титуляр.“

А ренесансът на Манчини започна с подмладяването. Наставникът вкара свежа кръв в тима, залагайки на сплав между млади и стари. Под рамката вече твърд титуляр е 22-годишният Донарума, а основна роля играят още Николо Барела (24), Федерико Киеза (23), Моноел Локатели (23). Шансове получат Алесандро Бастони (22), Матео Песина (24), Джанлука Кастровили (24), Джакомо Распадори (21).

Съществена роля играе както ветераните Леонардо Бонучи и Джорджо Киелини, така и Жоржиньо, който няма аналог в средата на терена. Манчини няма и първи избор за таран и често ротира Чиро Имобиле и Андреа Белоти. Доказателство за силния колектив са и кадрите след всеки гол, когато титуляри и резерви празнуват заедно. Същото е и след мачовете. В неделя националите запяха „Un'estate italiana“ – химн на Мондиал ’90 пред фенове и журналисти на входа на своя хотел в Рим. През 1900 Италия достигна до 1/2-финалите, но както вече стана ясно, Манчини нямаше роля в онзи тим на Азелио Вичини. Сега обаче е различно.

#Nazionale

#ITA #ItaliaGalles #ITAWAL #Azzurri #VivoAzzurro #EURO2020 pic.twitter.com/YSZUnEm63r

— Nazionale Italiana ⭐️⭐️⭐️⭐️ (@Vivo_Azzurro) June 20, 2021

Топ 10 селекционери на Италия след 35 мача