С гласа и очите на Бербатов и таланта на Стоичков – къде играе днес Кристиян Милатинов (СНИМКИ)

Да съберем част от качествата на Димитър Бербатов и Христо Стоичков в един футболист днес е почти невъзможно у нас. Но все пак, той прави всичко със страстта, която прозира в сините му очи – играе футбол, пътешества, играе в киното, снима реклами, модел е. Той не е футболист, но е актьор, който е играл в школата на Барселона. Футболът е загубил, но киното е спечелило от това решение. Той е ...Кристиян Милатинов. На 20 февруари той ще празнува 35-тия си рожден ден. Майка му е археолог, а баща му бил цирков артист – акробат в група Ковачеви. На 7 години Кристиян започнал да тренира футбол в отбора в Сливница, където живеел, на 12 продължил с футбола и в Испания. И оттам започнала магията...в школата на „Барселона” той се среща с Лионел Меси, Пике, Фабрегас. Станал модел, явил се на кастинги за актьор. На 21 години той прави дебюта си в испански сериал, следва участие във филма „Никой” на режисьора Андрей Андонов, печели роля в сериала „Полицаите от края на града”. Крис е човек, който вдъхновява! Кариерата му е пълен контраст на времето, в което живеем, доказвайки, че то не е криза, а мотив за лично осъвършенстване. От далечна Аржентина специално за „Труд” той сподели плановете си и разказа за любовта си към футбола и срещите с Пеле и Меси. И поздрави специално днешния рожденник – легендата Христо Стоичков.

- Здравейте, намираме Ви в гореща Аржентина? По какъв проект работите в момента? 
- Здравейте, наистина от гореща Аржентина, в момента тук е лятото в Латинска Америка, все едно е юли или август в Европа. Може би за туризъм е по-добре след март, защото наистина температурите достигнаха до 40 градуса. Но си заслужава. Специално Буенос Айрес трябва да се види, както и много други градове като Кордоба, Мендоса, Токуман. Уникална държава! Трябва поне месец, за да могат да се обиколят местата. Буенос Айрес е един много интересен град, микс между Мадрид и Париж като архитектура, най-европейският град в Латинска Америка. Тук съм, защото снимам един филм – копродукция – испано-аржентинска. Снимаме една част от филма тук в Аржентина, страхотно място! Снимаме в една местност, която се казва Тигре. Тя е пълна с реки както Амазонка. Уникално място е, но няма отровни животни като анаконди,крокодили.  Това е зоната за туризъм – от столицата отиват към реката, тя е една река с много канали. 
- Аржентина е родината на Меси и Марадона. Усеща ли се това във въздуха там? Ще Ви върна няколко години назад, бихте ли ни разказали за личните си срещи с Меси и то – не къде да е, а на митичния за нас, българите „Камп Ноу”.
- Усеща се и то –много! За аржентинеца футболът е религия!  Футболът е навсякъде, навсякъде наоколо! И как да не говорим за Марадона или Меси, има много други идоли във футбола, но да – тези двамата са оставили сериозен отпечатък в тяхната история. Марадона – с неговия талант,с неговата страст, Меси – също със своя талант, с нещата, които постига. Трябва да се дойде и да се усети, и да се види по какъв начин се живее футболът тук, в Аржентина. Но, отново казвам, навсякъде се усеща футболът. Първата ми среща с Меси беше на тренировка. И с много други мои набори като Пике, Сеск Фабрегас. Аз съм 87 набор, много силен набор. И там беше Меси. Той още тогава се виждаше, че има уникални качества – много концентриран в това, което прави. Личеше си професионализмът от много ранна възраст. 
- Всъщност, да започнем от там – кога и как започнахте да тренирате в Барселона? И защо не продължихте с футбола?
- Как започнах да тренирам в Барселона? От малък си казвам, че няма невъзможни неща! Така ме е научил животът. И също така баща ми е допринесъл за това. Отидох на проби. Човек трябва винаги да се бори за това, което иска. Важни са нагласата и убеждението. Отидох на проби. Тренировъчната база Ciudad D’Eportiva беше близо до „Камп Ноу”. Беше мини стадион, там беше базата, където се тренираше. Отидох в офисите да попитам там, на място, как се случват нещата, по какъв начин, бях с баща ми, бил съм 12-13-годишен. Тогава Гиермо Амор беше директор на детско-юношеската школа. Нямаше видеа или презентации. По-скоро трябваше да попита някого къде съм играл, на какъв пост. Аз през това време играех в един по-малък отбор – Алкала де Чиверт, област Кастелион де ла Плана. Аз дадох тогава телефон, защото нямах Wats up, Viber и т.н Моят треньор говори с Гиермо Амор, тогава си тръгнах, как да кажа, малко разочарован, защото все пак ти си отишъл да говориш, пък дали ще звъннат, или не... Моят треньор, който беше в Алкала де Чиверт, ми звъни, еуфоричен: „Уау, Кристияне, звънна ми Гиермо Амор и утре отиваш на проби в Барселона!” Той е фен на Барселона и да му звъни човек като Гиермо Амор – един от идолите му...!Така стана и започнах да тренирам с Барселона. От малък имам интерес към много различни неща. За мен футболът е първата ми любов, както и страстта към изкуството, защото съм закърмен с това. Баща ми е цирков артист. По някакъв начин ми го е предал. В спорта от малък си дадох сметка, че много неща трябва да жертваш в живота, за да бъдеш професионален спортист. Дали ще си футболист, баскетболист, професионалният спортист трябва да се лиши от много неща в живота. Аз обичам да научавам нови неща постоянно и мисля, че взех правилното решение. Аз съм сигурен в това, убеден съм, че съм взел правилното решение, защото обичам да творя и да еволюирам и за мен актьорството е голямо изкуство. Футболът е допринесъл много в живота ми, защото във футбола има много голяма дисциплина, много неща, които помагат за актьорството и аз никога няма да спра да играя футбол, това е моята страст. Футболът е, когато го усещаш, това е като любовта. Аз като играя, не го правя заради спорта, това за мен е страст, не е просто тичане. Като играя футбол, за мен е все едно да слушам класическа музика. Просто съм там в момента, тази концентрация...За мен футболът е медитация! Изпитвам удоволствие. Не е спорт за мен, да се натовариш, да се претовариш. Той е изкуство.
- Като заговорихме за Барселона, няма как да не споменем Христо Стоичков. Знаете ли че имате 2 общи неща – родени сте през февруари и таланта на терена и в киното? Третото амбицията ли е? Ицо има рожден ден на 8 февруари. Какво ще му пожелаете?
- Той е една жива легенда в Барселона! Не само в Барселона – в България и по света! Където и да отида, като кажат „Откъде си?”, ако тръгна да им казвам георгафия, въобще не знаят, само им казвам Христо Стоичков, знаят България, знаят къде е! Уникален играч! Съчетанието на талант с характер – това до ден-днешен много малко играчи го имат - също му се възхищавам за тези качества! Тази амбиция, където има, таланта и характера, който е показал – да се докаже! За да стигне до там, пътят, който е минал, не е лек. Това е за един спортист огромна мотивация. Наистина той е една жива легенда! Да, доста интересно развити личности сме хората, които сме родени през февруари. Не че през другите месеци няма, но февруари месец е доста интересен за рождениците. Може би тези две качества са общи и третото да е амбицията. Мисля, че е една чиста амбиция, която да те кара да правиш това, което наистина искаш. В живота трябва да има амбиция. Това е по някакъв начин моторът да задвижиш всичко около теб. Пожелание за Ицо? Най-вече му желая здраве на него и на семейството и да прави това, което иска от сърце! Наистина!
- Като говорим за футбол и идоли, имали сте среща и с Пеле, по какъв повод се случи?
- Във футбола нямам един конкретен идол, да кажа „Това е моят идол!” Всеки един има своя стил и ме е заредил със своя талант, със своята страст, със своя стил на игра, защото имам любими нападатели, любими халфове, любими защитници. Да се върнем – от по-старите, например, Кройф, Джордж Бест, Сократес, в по-близко време това е Зидан. Има много играчи. Това са още Марадона, как без Марадона, той променя футбола, тази страст, характер и начин на борбеност...имам и много други. Срещата ми с Пеле беше на снимачната площадка, защото се занимавам и със спортни реклами и беше уникална, наистина – много съм благодарен! Уникален човек! И наистина, много съм благодарен, че имах тази възможност да се срещна с него. 
- Връщам се в България. Интересувате ли се от футбола у нас? В професията си сте успял човек. Бихте ли дали рецепта и за футбола ни. Кога българчетата ще осъществят мечтите си да играят пак на „Камп Ноу” или „Олд Трафорд”? 
- Много ще се радвам да видя отново български футболисти в големи отбори. Може би трябва да се промени методът на работа, защото досегашният метод е остарял. И трябва да навлезе нов начин на работа. Рецептата е, че трябва да се промени методът. 
- Да споменем само част от дестинациите, в които Крис Милатинов снима или е бил модел – Аржентина, Мексико, САЩ, Испания, и много от всеобхватните „хобита”, които наричате Ваша професия – хореография, фотография, лайфстайл, актьорство, цирково изкуство. Има ли граница светът на Кристиян Милатинов? 
- Снимал съм на много различни места. В Европа съм снимал в Италия, в  Испания, в Англия, във Франция, в Словакия, в Русия, в Литва даже съм снимал, в Гърция, в Аржентина, в Колумбия, в Мексико, в Америка, в Канада, в Еквадор  - също. За мен няма граници. Това е едно богатство. Мисля, че живеем в най-свободното време, в което можем да пътуваме навсякъде, да виждаме толкова различни реалности, стига да сме отворени към това нещо. Това е едно богатство! Безценно! За мен всичко това по-скоро са хобита. Нещата, които правя, не ги приемам за работа. За мен са удоволствие всички тези неща, които правя – актьорството, спортната хореография, фотографията ... За мен е удоволствие. 
- Каква е следващата посока в света на изкуството? 
- В изкуството според мен няма конкретна посока. Просто е изкуство.

Христина Колева, "Труд"

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Извън терена