През последните дни Люксембург победи като гост Ейре, а Малта измъкна хикс при визита си на Словакия - 2:2. България обаче пак остана с празни ръце. Джуджетата вървят нагоре, а ние се разминаваме с тях в обратната посока. Намираме оправдание в съдията, умората, силните съперници и малкото време за работа. Само хората, отговарящи за националния отбор, отказват да приемат истината. А тя е, че сме се превърнали в абсолютен аутсайдер. И най-голямата заблуда в неделя вечер е, че … сме затруднили Италия. 

В типичния си стил „адзурите“ дойдоха и максимално прагматично взеха това, което им трябва. В края на мача можеха дори да ни разгромят, ако им беше нужно. В същото време Джанлуиджи Донарума имаше само едно притеснение – ще устои ли организмът му на хладната пролетна вечер в София. Вратарят на „Милан“ трябваше точно веднъж да спасява удар – още в началото при опит на Андрей Гълъбинов. И това бе всичко в офанзивен план за трикольорите. В Италия дори извадиха статистика от мача – резервата Федерико Бернардески, появил се в 76-ата минута, е създал повече положения от целия тим на българите – 3 срещу 1. Пак на Апенините все пак отчетоха факта, че главният съдия Славчо Винчич е дал пресилена дузпа за „скуадрата“ в края на първата част. Но трябва да се отчете, че словенецът не даде явна срещу Андреа Белоти след почивката, когато Валентин Антов на чист футболен език „изпра“ тарана на „Торино“. И нашите имаха претенции за 11-метров наказателен удар, но за малките отбори такива отсъждания рядко се дават. Не го ли разбрахме вече? 

Може би е честно да се каже, че ако България беше дала реален отпор на четирикратния световен шампион, можеше да ни е яд за съдийската тесла преди почивката. Но такъв нямаше. И въпреки мудната игра в офанзивен план, селекционерът Ясен Петров подчерта, че тактиката е била да се търси победата, а неговият отбор е създал редица положения. Статистиката на УЕФА казва друго – 1 удар във вратата (онзи на Гълъбинов) и 0 извън очертанията. Общо - ЕДИН. За 90 минути при владеене на топката 33%. Добрите изяви на трикольорите се свеждат до играта в дефанзивен план и най-вече умелото затваряне на Федерико Киеза. Експериментът с Момчил Цветанов бе успешен. Но пък Сисиньо разочарова във втори пореден двубой.
„Искахме да бием, мисля, че направихме добро първо полувреме – обясни Петров. - Ако не бе тази дузпа, мачът можеше да е различен. Оттам нататък плановете се променят. Даже накрая в двубоя бяхме в доста офанзивен вид. И Момчил Цветанов и Бирсент Карагерен са свикнали да играят в по-предни позиции, не са типични халф-бекове. Имахме си своите шансове. Знаете, че Италия не позволява да има положения пред тяхната врата, но горе-долу им създадохме доста. Мисля, че имаше ситуации, при които можеше да изравним…“

Похвално бе все пак, че селекционерът не се уплаши да рискува, пускайки Момчил Цветанов и Петър Витанов от първата минута. Наставникът се закани да направи много промени и в предстоящата визита на Северна Ирландия. От видяното в първите 2 мача би било погрешно да се правят генерални заключения. Петров опитва, но и не успява и явно сам осъзнава -  не е Магьосникът от Оз.

Разбира се,  хвърлянето на петима дебютанти в първите му 180 минути като селекционер, както и шестте промени спрямо двубоя с Швейцария, подсказва за липса на ясна концепция. Дали е така, времето ще покаже. Нищо, че говорим за представителния тим на поставяния в положение партер БГ футбол.