Легендата на българския футбол Христо Стоичков разказа изключително любопитна история как три пъти се е опитал да помогне за привличане на свой съотборник от националния отбор в "Барселона". Кавалерът на "Златната топка" говори пред Владимир Памуков в подкаста "Код Спорт".

"В началото на 90-те години "Валенсия" имаше уникален отбор, а №1 в него беше Любо Пенев - започна Камата. - В атаката на "Барса" бяхме само аз и Хулио Салинас. Не може да се каже, че чисти нападатели бяха Гойкоечея и Чики. Въобще не се говореше, че може да привлечем Ромарио. Веднъж споменах на Кройф за Любо и той ми каза: "Още един българин? Аз с теб не мога да се оправя!" По-късно му посочих един човек, който щеше да свърши страхотна работа. Играе от наказателно до наказателно поле. Става дума за Краси Балъков. И пак отговорът на Кройф беше подобен. Третият път беше за Трифон Иванов. Играеше невероятно в "Бетис". Но вече трима българи му идвахме много. Бог да ги прости и Йохан, и Трифон, и Марадона, и Виали, и Джеки, и Гошо Славков, и Аян Садъков. Всички те са на стената на "Незабравимите" в моята зала на славата."

Стоичков разказа, че в по-късен етап и Валери Божинов е бил вариант за "Барселона". "Когато беше на 17 години, ме изпратиха да гледам мача "Лече" - "Милан" - продължи Камата. - Беше на 8 февруари, на моя рожден ден. След двубоя бяхме на купон. Викнах Валери и му казах, че има голям шанс да отиде в "Барселона" и го предупредих да не поема друг ангажимент. След седмица-две Чики Бегиристайн ме извика. И ми казва, че Божинов подписал с "Фиорентина". Значи не всичко в сделката е било спортно-техническо..."

Приятелството с Жозе Моуриньо е едно от най-съкровените неща за Стоичков. Двамата бяха една година заедно в "Барселона".

"Жозе дойде като помощник на Боби Робсън - продължи разказа си Кавалерът на "Златната топка". - Моуриньо беше малко по-голям от нас, които бяхме тарторите в отбора. Няма да забравя как след една тренировка ми направи забележка. Бил съм загубил няколко топки. Казах му, че без грешки няма да има голове. А Жозе ми отвърна: "Така е, но не ги прави ти тези грешки! Нека другите да бъркат!" От този ден се сприятелихме. Когато Моуриньо стана треньор на "Реал", аз зовях всички в Каталуния да не забравят, че е бил при нас. За една година спечели суперкупа, купа на Испания и КНК. Никой няма право да го съди, че избра "Реал". Няма право да цапа името и успехите му. Моето приятелство не се купува, а се доказва. Би било фалшиво да се сприятеля с някого с користни цели. Моуриньо е много читав човек. Треньорската професия не е лесна и понякога изпада в различни състояния. Погледнете усмивката и очите му. Те показват, че няма злобно сърце."

В зала на славата "Христо Стоичков" са събрани артефакти, за които всеки спортист по света може да мечтае. "Идеята се роди някъде в Русе, докато ни хапаха комарите - засмя се Камата. - Това е една съвместна инициатива, направена с много любов. Защо младите хора да не видят, да прочетат какво сме направили? Аз по-известен няма да стана. На аерогарите вече дори паспорта не ми искат. На всеки, който дойде, искам да му посоча двете най-важни снимки в живота ми. На първата съм бебе на 5-6 месеца. Усърдно гледам към топката. Втората е от 7 февруари 1988 година - деня, в който се ожених за Мариана. Мечтата ми винаги е била да имам семейство. Без стабилна фамилия, без човек до теб, никога няма да се получи. Имам милиони снимки - от американското лято, "Златната топка", "Златната обувка"... Аз съм само една малка частичка от тях. Успехите са на хиляди други хора, които са ми помогнали."

Стоичков още веднъж благодари на президентите Румен Радев, Росен Плевнелиев, Георги Първанов и Петър Стоянов. Четиримата уважиха откриването на залата на славата. "Чух много силни думи от тях и от името на моето семейство им благодаря - завърши Стоичков. - Ако бяха живи, и Тодор Живков, и д-р Желю Желев щяха да са тук. Новият кмет Васил Терзиев не ми изглеждаше като човек, който "пипа" топката, но показа класа "на 21". Първия път не му се получи, но му дадох втори шанс."