Много древни култури са вярвали, че звездите в нощното небе чертаят пътя им през света, а след като приключи земния си път душата се завръща отново сред тях. Затова и част от най-известните древни паметници са изградени и построени по звездното небе. Историко-археологическият резерват Сборяново не прави изключение. Той обхваща няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град и мюсюлманското светилище – Демир баба теке.

Орион било едно от важните за траките племе гети съзвездия. Според тях то всъщност представлява лирата на митичния певец и музикант Орфей, която при убийството му била хваната от Зевс и сложена на небето. Херодот ги споменава в историята си като „ най-мъжествени и най-справедливи сред траките“.

Името на гетите вероятно произхожда от „гоетес” – пророци. Техният полу митичен жрец, цар и бог Залмоксис проповядвал учението за безсмъртието на душата и според легендата именно той научил келтските друиди на безсмъртието.

Гетите изградили 12 гробни могили в днешно Сборяново, следвайки разположението на звездите от Орион. Днес най-ярко от тези бижута безспорно блести Свещарската гробница, в която е приключил земния си път тракийския владетел Дромихет.

Как да стигнете до нея

За да стигнете до Сборяново начална точка може да ви е Разград или Силистра, според това къде точно се намирате в момента. И в двата случая ще трябва да стигнете до Исперих. От там с кола до историко-археологическият резерват Сборяново са около 15 минути, като се минава през село Малък Поровец. Могилите са разположени на 2,5 км от село Свещари, от което носи и днешното си название Свещарската гробница.

Заради огромното си значение тя е един от българските обекти, включени в списъка на материалното културно световно наследство на ЮНЕСКО. От средата на март до края на ноември гробницата е отворена за посещение от 09:30 часа до 16:30 часа всеки ден, с изключение на понеделник и вторник, когато културният обект не приема посетители. 

Ориентирана е в посоката на зимното слънцестоене

Интересен факт е, че според измервания оста на Свещарската гробница през 4-ти век преди Христа тя е съвпадала с посоката на зимното слънцестоене. През специален отвор в стената на гробната камера слънчевите лъчи се можели да проникнат в нея и да осветят централните фигури в сцената на обезсмъртяването на тракийския цар и на поднасящата му венеца на безсмъртието Богиня майка.

Всъщност Дромихет бил сред най-великите владетели на гетите. Историците предполагат, че столицата му Хелис се намирала в близост до съвременния резерват Сборяново, който се предполага, че носи името си от факта, че некрополът е място, където свещенна среща си дават хората и боговете. Дромихет е известен с факта, че побеждава в битка пълководеца на Александър Велики Лизимах, пленевя го и го отвежда като заложник в резиденцията си. Според легендата младата съпруга на Дромихет е именно дъщерята на Лизимах.

Построена е през 3 век преди Христа

Това, което различава Свещарската гробница от всички други е фактът, че след като е разкопана и проучена напълно около нея е построена камера, която е затрупана. Така посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени.

Тя е построена през първата половина на 3 век преди Христа. Гробницата е с височина от почти 4,5 метра, дължина от 7,5 метра и ширина от 6,5 метра. Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от коридор, наречен дромос, водещ към три помещения – преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички помещения са покрити с полуцилиндрични сводове, разположени асиметрично с различна височина. Входът на преддверието е с украса от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни декорации има в цялата гробница.

В гробната камера на Свещарската гробница са открити две каменни легла, човешки останки, както и гробни дарове. Каменните легла са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни сцени на обожествяване. Човешките кости пък са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно вече споменатия гетски владетел Дромихет. Вторите останки са на 25-годишна жена, за която се предполага че е съпругата му – дъщерята на Лизимах. Другите останки са частични, а историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.

Жени с протегнати към небесата ръце, подпират тавана й

Вместо обичайни колони таванът на Свещарската гробница се придържа от 10 жени, които като че ли са протегнали ръце към небесата. Фигурите, наречени кариатиди. Така в древността наричали жриците на Артемида, а едни от най-известните кариатиди подпират свода на Акропола в гръцката столица Атина.

Височината на дамските фигури от Свещарската гробница е 1,2 метра. Облечени са в силно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до нозете им, чиито край е обърнат нагоре, така че наподобява цвете. Носят колан, който препасва дрехите им и очертава телата им. За майсторството на техните създатели свидетелства факта, че всяка една от кариатидите е с различно лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и дрехите им са били оцветени с боя, която обаче двете хилядолетия, които ни делят от създаването им са изличили почти напълно.

Богиня поднася на владетеля златен венец

На полукръглата стена под свода на гробната камера е нарисуван ритуалът по обожествяване на тракийския владетел Дромихет. Царят е представен на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на покойния владетел венец от злато. Заради факта, че рисунката е останала недовършена, както и детайли по част от кариатидите се предполага, че владетелят е починал ненадейно, вероятно в битка.

Голяма част от погребалните дарове в Свещарската гробница са ограбени, вероятно още в древността. За богатството им можем да съдим по факта, че в страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, който са били посечени там, за да служат на мъртвия в задгробния му път. В насипа на могилата са намерени следи от жертвени ями и огнища, където са били извършени погребални обреди, които да гарантират, че тракийският цар и младата му съпруга ще стигнат безпрепятствено до отвъдния живот.

От над 150 могили в Сборяново са проучени около 30. В Омуртаговата могила, част от резервата е открито ковчеже със златни накити, което се предполага, че е принадлежало на друг цар на гетите – Котела.