Футболът отново е пременен изцяло в черно - по-малко от две седмици след един от най-великите финали в историята на световните първенства, най-великата игра загуби своя Крал. На 82-годишна възраст си отиде Пеле. Беше очаквано, все по-усилено се говореше за наближаващия край и въпреки това болката и тъгата се стовариха с всичка сила. Не само в родната му Бразилия, но и сред всички почитатели. Цар футбол загуби своя най-голям любимец и най-достоен за короната. Боговете вече си имат Пеле. В рамките на 2 години светът остана без най-великите в този спорт. Пеле и Марадона се събраха отново, за да продължат спора кой е по-добрият.

„Пътищата ни се пресичаха понякога, дори и да нямахме близко приятелство“, разказа преди година Пеле в интервю за италианската теливизия RAI. - Когато се срещахме, обичахме да се шегуваме кой е по-добрият. Той (Марадона) все обясняваше така: "Казват, че съм по-добър от теб." А аз добавях: "Може да си по-добър, но аз умеех да вкарвам с десен и ляв крак, както и с глава, а ти не. Шегувахме се, когато се засичахме по летищата на турнири в Европа. Винаги го правихме на темата кой е по-добър, но ние бяхме еднакви."

Приживе двамата бяха твърде различни, обединяваше ги неземния талант, с който завладяваха фенове от всички континенти, както и магията, която носиха със себе си. Затова и сравненията бяха неделима част от футболната култура така, както днес светът се дели на Меси и Роналдо. Но за децата на XX век Едсон Аранчис до Насименто и Диего Армандо Марадона винаги ще бъдат със статут на митологични същества. Те са виновни футболът днес да има толкова почитатели.

Редица са вечните легенди, заслужили своето място в музея на спорта, но над тях винаги стояха двамата южноамериканци. В Марадона хората виждаха перфектното въплъщение на футбола. Докоснат с Божията ръка, Диего беше брилянтен, благословен от небесата, несравним. Топката сякаш бе част от тялото му и не се отлепяше от него на терена. Жонглирането му с нея с екипа на "Наполи" по време на загрявка преди мач и до днес кара феновете да настръхват заради съвършения футболен танц. Но Дон Диего имаше и своята тъмна страна. Извън терена той бе шумен, обичаше живота с всичките му пороци, които така и не успяваше да скрие. Талантът му в това отношение успя да го забърк дори с италианската мафия. 

Пеле, от друга страна, беше пълната противоположност на Марадона. Само на 17-годишна възраст бразилецът спечели Световната купа, изпълнявайки обещание, дадено на своя баща осем години по-рано, когато Бразилия загуби финала на Мондиал '50. Нападателят спечели още две световни купи - постижение, което никой друг в историята е постигал и до днес. Личният му живот бе тих, съхранен от медиите и публичното пространство. Пеле така и не се забърка в сериозни скандали, а усмивката му бе запазена марка. Вероятно днес той отново е с нея, но вече горе на небесния терен, където изпълнява друго свое обещание, това към Диего Марадона.

„Загубих близък приятел, а светът загуби легенда - написа Пеле за Марадона след новината за смъртта на аржентинеца. - Има още толкова много за казване, но засега нека Бог даде достатъчно сила на семейството му. Надявам се, че един ден ще играем футбол на небето“.

24 месеца по-късно те за пръв път са в един отбор. Танцът с топката ще продължи подобно на приказката за Пеле и Марадона. Две легенди, запалили безброй фенове по футбола през годините, сега ще продължат мисията си от небето.  Кралят е мъртъв, да живее кралят.