„Баба Вида“ е единствената напълно съхранена средновековна крепост в България. Тя заема ролята едновременно на отбранително здание и на владетелски замък. Издига се величествено на брега на Дунав, в североизточната част на град Видин.

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин. Неговите владения били обширни - от Карпатите до Стара планина. След неговата кончина трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите земи помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили много бързо и лекомислено. Те попаднали на лоши мъже, които лекомислено пропилели бащиното им наследство. Най-голямата сестра – Вида, останала сама до края на живота си. Под нейното водачество бил издигнат величествен замък, в който тя живяла до дълбоки старини. Тя като успешно защитавала своите поданици и отбранявала земи си от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.

Крепостта заема площ 9,5 дка. Заобикаля я защитен ров, който е приютил водите на Дунава. „Баба Вида“ е създадена в неправилна четириъгълна форма.Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът е достъпен за посетители само от северната страна, където е входната кула. В миналото се е преминавало по дървен подвижен мост (сега каменен), който се е спускал над рова. Този вход отвежда туристите към първия вътрешен двор.

Крепостта датира от над 2000 години, като преминава през различни строителни етапи. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е укреплението с най-голямо значение в Северозападна България. Най-мащабното й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, владетел на Видинското царство. Той обитава мястото като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII-XIV век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по стените й са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

През периода на османското владичество „Баба Вида“ заема отбранителни функции – създадени са бойници и казармено помещение. През втората половина на XVIII век крепостта се използва като затвор. От края на века и от началото на XIX век са надстроени тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени.

Замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата през 1964 година. По същото време в крепостта е открита сцена, на която се провеждат традиционно летни театрални спектакли. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта, която е любимо място за снимки на много филми. В самата сграда са съхранени редица находки и сведения за историята на крепостта, събрани в музея „Баба Вида“. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да се насладят на обстановка, запазена почти естествен вид. Мястото е част от 100-те национални туристически обекта на България.