Времето от сега до изборите през ноември ще бъде от решаващо значение за изхода от руско-украинската война. 
Украинският президент Володимир Зеленски се срещна с президента Джо Байдън и вицепрезидента Камала Харис в момент, коeто може да се окаже решаващо, тъй като Русия започна големи бойни операции в Украйна преди повече от 900 дни, пише The National Interest.

Сега тиктакат множество часовници. Могат ли украинските военни да задържат отбранителните си линии в Източна Украйна? Може ли руската армия да използва концентрирана сила, за да пробие украинската защита преди зимата? Ще позволят ли САЩ и други съюзници на НАТО на Украйна да използва оръжейните системи, които предоставят, за да нанесе по-дълбок удар в Русия? Може ли западният отбранителен индустриален комплекс да достави своевременно достатъчно военно оборудване на Украйна? Не на последно място, кой ще спечели президентските избори в САЩ и ще бъде встъпил в длъжност през януари 2025 г.?

Осъзнавайки задаващите се срокове, Зеленски се надява, че Съединените щати и техните партньори ще спрат тези часовници. Теорията за победата се основава на две предположения. Първо, Русия не може да поддържа усилията си в дългосрочен план и това ще накара руснаците да седнат на масата за преговори. Второ, ако Западът се ангажира с бързи и големи усилия за снабдяване на украинската армия, придружени от стабилни гаранции за сигурност, руснаците ще бъдат принудени да признаят, че не могат да победят Украйна във война на изтощение.

Сърцевината на украинския план за победа измества центъра на тежестта от бойните полета на Източна Украйна към военните способности на Русия. Прекратяването на конфликта изисква Украйна да има способността да пречи и навреди на способността на Русия да произвежда и разгръща своя арсенал, преди той да достигне Украйна. Следователно е необходимо не само разрешение от Запада за използване на системи, доставени от НАТО, но и достатъчно оборудване за нанасяне на бързи и значителни разрушителни удари. Той също така изисква по-точни западни гаранции за сигурност, за да се повишат рисковете за Русия за ескалация в бъдеще.

Неслучайно руският президент Владимир Путин обяви промени в стратегическите ядрени насоки на Русия именно по време на посещението на Зеленски в САЩ. Путин твърди, че ако неядрена държава удари Русия с масивна атака, използвайки способности, предоставени от ядрена държава, Москва си запазва правото да разглежда това като екзистенциална заплаха за своите възпиращи способности и може да отговори по съответния начин. По същество Путин казва, че вече няма да признава разликата между Украйна, използваща способности, и държавата, която предоставя тези способности и улеснява използването им.

По свой собствен начин и Зеленски, и Путин настояват Съединените щати и Западът да квалифицират и да определят количествено какво означава, когато казват, че ще направят каквото е необходимо, за да видят, че „Украйна надделява“. Сега екипът на Байдън-Харис ще трябва да отговори на няколко ключови въпроса.

Първо, приемат ли те теорията на Зеленски за победата? Приемат ли осъществимостта на големи разрушителни удари по руски аванпостове, инсталации и логистични центрове като начин да се сложи край на руската офанзива и да се привлече Путин на масата на преговорите?

Второ, вярват ли на Путин и неговите изявления, че използването на западни системи по този начин отваря път за ескалация? 

Трето, могат ли Съединените щати – сами или в коалиция със съюзници – да предложат нивото на гаранции за сигурност, което Зеленски търси, без договор, изискващ потвърждение от Сената или единодушие от НАТО? Дали подобно изпълнително споразумение ще бъде взето на сериозно както от Киев, така и от Москва, като се има предвид наследството от, наред с други неща, Меморандума от Будапеща ?

И накрая, имат ли те увереност, че западният отбранително-промишлен комплекс ще приеме последния транш от помощта – който сега преминава от снабдяване на Украйна със запаси от САЩ към предоставяне на финансови ресурси за Украйна, за да закупува директно от фирми – като достатъчен стимул за увеличаване на производството? 

Свързан въпрос е дали подкрепата за Украйна всъщност е основен проблем за изборите в САЩ. Ще види ли вицепрезидентът Камала Харис допълнителни избиратели да я подкрепят, защото подкрепя Украйна? Дали бившият президент Доналд Тръмп — който в последните си коментари сега предполага, че Украйна е трябвало да приеме по-ранни „ сделки “ (включително параметрите на формулата от Истанбул за 2022 г. ) – ще загуби подкрепа?

Байдън ще отложи отговорите на тези въпроси до след изборите на 5 ноември, когато може да предприеме действия, без да повлияе на избора на своя наследник. Москва от своя страна ще направи каквото може, за да промени фактите на място през следващите седмици. В очакване сме на развръзката.

Източник: The Nationsl Interest

Автор: Николас К. Гвоздев

Николас К. Гвоздев е старши сътрудник по национална сигурност в Института за външна политика и редактор на Orbis.