Историческата параноя на Русия хвърля дълга сянка. Тази параноя е дълбоко вкоренена в историята на нашествията, от Полско-Литовската общност през 1600 г., Швеция през 1700 г. и Наполеон през 1800 г. до Германия през 20 век, пише The National Interest.

Тези събития оформиха отбранителната позиция на Русия и усложниха опитите на Запада да предвиди нейните отговори на военната ескалация. Западът, който често проектира своите перспективи върху Русия, не успява да разбере напълно тези исторически и културни различия, което води до опасна игра на предположения. Това е особено вярно, като се има предвид, че в момента само Русия може да отприщи апокалипсис в Съединените щати, който може функционално да прекрати съществуването си за по-малко от тридесет минути.

Докато голяма част от съвременните опасения относно ядрената ескалация в контекста на руско-украинската война се фокусират върху реториката на руския президент Владимир Путин относно ядрените оръжия и неотдавнашното преразглеждане на ядрената доктрина на Москва , истинската опасност се крие някъде другаде. Що се отнася до действията на умишлена политика, възпирането вероятно ще се запази. Това възпиране не се прилага за злополуки, свързани с погрешно възприятие или погрешна комуникация. Злополуките обикновено възникват в мъглата на съвременните кризи. Тъй като лицата, вземащи решения, се борят с огромни обеми информация, рискът от катастрофални погрешни тълкувания става голям. 

Технологичните грешки, особено в сравнително остарелите системи за ранно ядрено предупреждение на Русия , изострят този риск. Скорошен пример е украинският дрон срещу руската система за ранно предупреждение през май 2024 г., при който украински дрон измина над 1800 километра, за да удари радарната станция Арамвир . Такива инциденти биха могли по невнимание да ескалират напрежението чрез предоставяне на подвеждаща информация. Макар и малко вероятно, потенциалът за ядрен отговор от Русия не може да бъде напълно отхвърлен.

Историята ни показа колко близо е светът до ядрена катастрофа поради недоразумения и технически грешки.  
Вземете например историята на Василий Архипов през 1962 г. По време на Кубинската ракетна криза Архипов е бил на борда на съветската подводница B-59, която е била упълномощена да изстреля ядрено торпедо, ако бъде атакувана. В момент на огромен натиск Архипов убеждава капитана да отложи решението, предотвратявайки потенциална ядрена война. Неговата спокойна и разумна преценка в лицето на хаоса спасява света от катастрофа. 

През 1979 г. фалшива тревога в Северноамериканското командване за въздушно-космическа отбрана (NORAD) почти доведе до ядрен удар на САЩ срещу Съветския съюз. Проста грешка - обучителна лента, погрешно поставена в компютъра - почти предизвика катастрофа. Грешката беше уловена точно навреме, предотвратявайки бедствието и служейки като ярко напомняне колко близо можем да стигнем до ръба. 

Миналата седмица беше отбелязана четиридесет и първата годишнина от деня, в който Станислав Петров, съветски офицер, се сблъска с подобна ситуация и вероятно спаси света. Системата за ранно предупреждение, която той наблюдаваше, погрешно посочи изстрелване на американска ракета. Петров, доверявайки се на инстинктите си над протокола, идентифицира сигнала като фалшива тревога и избра да не го докладва като нападение - негово решение. Въпреки това нарушение на съветския протокол предотвратява ответен удар и потенциален ядрен конфликт.

Тези инциденти подчертават несигурността на ядреното възпиране, където индивидуалните решения и чистият късмет са предотвратили катастрофа. Легендата за Прометей, който се противопостави на боговете, за да донесе огън на човечеството, служи като трогателна метафора за опасния дар на ядрената технология - потенциално полезна, но изпълнена с опасност.

 Точно както дарът на Прометей имаше непредвидени последици, така също и силата на ядрените оръжия, които все още висят над нас като Дамоклев меч, споменат веднъж от президента Кенеди.

Хенри Кисинджър отдавна подчертава споделения интерес от избягване на „немислимата“ ядрена война . Работата му върху ядрените оръжия подчерта значението на взаимното разбиране на рисковете за предотвратяване на ескалация. Прозренията на Кисинджър остават актуални, като ни напомнят да управляваме внимателно атомните арсенали, за да избегнем случайна или неразрешена употреба. 

С разгръщането на конфликта в Украйна потенциалът за погрешна комуникация или технологичен срив подчертава спешната необходимост от дипломатически решения. Залозите са високи и опасността да сбъркате се простира далеч отвъд Украйна.

За съжаление, този задълбочен разговор не се случва достатъчно публично. Би трябвало. Много американци вероятно напълно забравят за заплахата от унищожение, надвиснала над главите им всяка минута всеки ден, както и колко залагания прави тяхното правителство, когато става въпрос за Русия. Вероятно трябва да прочетат скорошната книга на Ани Джейкъбсен „ Ядрена война: Сценарий“ . Въпреки че скицира донякъде невероятно стечение на събития, това не е фантазия. Ядрен конфликт е твърде възможен и резултатите от него биха били апокалиптични. Нещо повече, дори е по-вероятно да се прояви в мъглата на войната в Украйна, особено след като Украйна започне да заплашва да използва балистична ракета с местен дизайн.

Време е да се сключи сделка. Кандидатът за вицепрезидент Джей Ди Ванс наскоро очерта елементи от реалистичен сценарий, ако той и бившият президент Тръмп спечелят през ноември.

Въпреки че е малко вероятно изходът да задоволи моралните пуристи, рисковете от катастрофа само ще нарастват колкото по-дълго конфликтът продължава да гори. Ако се появят гъбени облаци, няма значение какви са моралните аргументи за войната в Украйна.

По думите на Дж. Робърт Опенхаймер, „Можем да бъдем оприличени на два скорпиона в бутилка, всеки способен да убие другия, но само с риск за собствения си живот.“ Този цитат капсулира деликатния баланс на ядреното възпиране и императивът да се предотврати ескалацията, дори с цената на моралната чистота. 

Източник: The National Interest

Автор: Грег Р. Лоусън. Той е анализатор  в Wikistrat.