Това ли наричате футбол?

Футбол – това е отборен спорт, който се играе от два отбора по единадесет души със сферична топка на правоъгълно поле, покрито с естествена или изкуствена трева. Целта е така нареченото кожено кълбо да бъде вкарано във вратата на противника. Накрая печели този, който реализира повече попадения. Проста игра за умни хора.

В съвременния футбол нещата са далеч по-eволюирали – има тактика, принципи при разиграване, техника на движенията без топка и още, и още. За жалост феновете на националния отбор на България няма как да видят всичко това в мачовете на „трикольорите“. Въпреки, че от доста време опитват като наблюдават някакъв друг спорт по родните стадиони. Странни действия, които упорито продължават да ни пробутват като най-известната игра в света - онази, която кара и най-суровите мъже да плачат от щастие или безсилие. Представителният тим на България обаче днес се явява върхът в тази новосъздадена физическа дейност. Отговорните фактори и различните треньорски щабове на свой ред също се опитват да убедят обществеността у нас, че това в действителност е футбол. Може, но в най-първоначалния му вид. Такъв, какъвто са играли по улиците на Англия през XIX век. Благодарение на кабелните телевизии и интернет платформите вече всекидневно се наблюдават истински мачове от Западна Европа. И след тях логично се питаме как така техният спорт и този, който практикуват родните играчи, наричаме с едно и също название.

В понеделник вечер „лъвовете“ на Петър Хубчев принудиха феновете на „трикольорите“ да съжалят, че са отделили 90 минути от така или иначе напрегнатото си ежедневие, за да изгледат срещата от евроквалификациите с Косово (1:1).

Мачът спокойно може да влезе в учебниците по футбол, след като гостите доказаха, че даден двубой може да не бъде загубен и без дори да се опиташ да играеш. Трудно може да се прави някакъв по-задълбочен анализ на играта на „лъвовете“, защото такава нямаше. Отстрани изглеждаше така, сякаш гостите изпитват панически ужас от съперника при все, че срещу тях бе един напълно нов отбор, дебютиращ в евроквалификация. Странни бяха и смените на селекционера, пуснал в игра 17-годишния Мартин Минчев и година по-възрастния Валентин Антов. Хубаво е, че се дава път на младите, но не беше ли по-правилно точно в този тежък, напрегнат мач да бъде изнесен от т.н. стари пушки. През втората част на терена при 1:1 се появи и бранителят Петър Занев, заел мястото на... нападателя Спас Делев. И така България откровено започна да пази с опълчение ремито с „футболния гигант“ Косово. Шок и ужас! По-точно страх и ужас срещу аутсайдера в групата поне според урните на жребия!

При невероятното 62 на 38 процента владеене на топката в полза на косоварите терен не помирисаха голмайсторът на Първа лига Станислав Костов, изработил дузпата срещу Черна гора (1:1), а също и други от офанзивните играчи - Николай Димитров, Радослав Кирилов и Антонио Вутов. Футболисти, чиито качества биха спомогнали при изграждането на бързи контраатаки, с които да изненадаме хвърлилия се в атака противник. Но всичко изброено в крайна сметка е решение на треньора, който както се казва в клишето „носи цялата отговорност“. Но каква отговорност, моля ви се, ако пак загубим квалификациите още преди да сме започнали?

След така дочаканият с облекчение последен съдийски сигнал обаче изказванията на Хубчев бяха също толкова чудати.

„Ако трябва повече да се радваме, че спечелихме точка срещу Черна гора, сега трябва малко повече да съжаляваме – обясни опитният наставник. - Изключително доволен съм от желанието, с което излязохме през първото полувреме.“ Сякаш селекционерът на „лъвовете“ описваше играта на домакините...

Апропо, фантазията ни трябва да избуи като тропическа джунгла, за да си представим при каква игра Хубчев трябва да е недоволен. Всъщност, има ли по-лошо от опълчение срещу Косово и реми с измислена дузпа срещу Черна гора?

Но пикът в изявленията след конфузията предстоеше: „Виждате, с две точки дотук сме на второто място, тоест се класираме засега. Така че трябва да сме доволни.“

Няма как да се сърдим на треньора за изказването му, когато преди малко повече от две години самият президент на БФС Борислав Михайлов, излезе с подобно изявление след драматичния старт на световните квалификации с Люксембург (4:3).

„Първи сме в групата! – заяви с усмивка бившият страж. - Това няма да е така накрая.“

И се оказа прав, накрая не бяхме първи. Нито втори. Както е тръгнало в края на тази година отново може да останем далеч от квотите за Евро 2020. И то при 24 отбора-финалисти! И така вече 15 години. Далеч от голям форум, далеч от големия футбол, далеч от сърцата на родните фенове... И с все по-голяма любов към някаква странна игра с топка.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ