Решението на администрацията да разреши удари по руска територия изправя САЩ на ръба

Машинациите на Байдън в последния момент подкопават американската сигурност

Президентът Джо Байдън одобри поредната ескалация в дългия поход на неговата администрация, за да превърне и без това екстравагантната прокси битка в гореща война. Той преобърна своята политика и облекчи ограниченията на обсега и за използването от Украйна на доставени от Америка ракети срещу Русия.

Ментално отслабеният президент оправда решението си като отмъщение за изпращането на войски от Северна Корея в помощ на военните усилия на Русия. Твърди се, че той се надява да разубеди Северна Корея да изпрати повече хора, очевидно като разпалва страха на върховния лидер Ким Чен Ун от допълнителни жертви.

Според съобщенията Пхенян е изпратил на Русия 8 млн. артилерийски снаряда плюс балистични ракети с малък обсег, което е много по-важна помощ за руската армия от няколко хиляди неопитни войници. Последните няма да променят военния баланс, който и без това е за Русия срещу Украйна. Опитът да се възпре Северна Корея от участие във войната затваря вратите на обора, след като животните са избягали.

Във всеки случай тоталитарното управление на Ким изглежда малко вероятно да бъде застрашено от увеличаване на жертвите. Освен това подобни загуби биха увеличили дълга на Владимир Путин към Пхенян. В резултат на това Русия вероятно ще направи всичко необходимо, за да засили контрола си над Ким. По ирония на съдбата, същото би било и за Пекин.

Въпреки че, Китай не е доволен от подновената ос Москва-Пхенян и потенциала за предизвикване на регионален съюзнически отговор, Пекин не може да си позволи нито на Русия, нито на Северна Корея да се провалят. Наистина, намесата на Северна Корея на страната на Москва всъщност увеличи обществената позиция на КНДР в Китай, която дълго време беше мрачна.

Макар че, това е представено като пресметнат отговор в голямата геополитическа игра на шах, която се разиграва в Европа, решението за ракетите изглежда по-скоро като политически удар срещу новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Първо, Байдън раздува украинските и европейските очаквания, увеличавайки натиска за премахване на всички ограничения върху доставяните от САЩ оръжия. Второ, той насърчава руското отмъщение и прави Москва по-малко податлива на преговори и особено на споразумение за нещо различно от една истинска украинска капитулация. Трето, той задълбочава усещането за изоставеност, ако Вашингтон се оттегли от войната. Всичко това усложнява всяко усилие на Тръмп да се оттегли.

За съжаление, машинациите на Байдън в последния момент подкопават американската сигурност. Той продължава безразсъдната кампания на Вашингтон след Студената война за доминиране на територия до границата на Русия.

Решението за война е на Владимир Путин. Въпреки това американските и европейските служители споделят голяма вина. Не е „тема за говоренето на Путин“ за да се отбележи, че САЩ и съюзниците направиха и след това нарушиха множество уверения към правителствата на Горбачов и Елцин да не разширяват НАТО на изток.

Особена вина носи администрацията на Клинтън, която реши, че Москва е победена, така че нейните възражения са без значение. Това обаче се промени, след като САЩ и техните съюзници продължиха да подклаждат предстоящия конфликт. В известната си реч на Мюнхенския форум по сигурността през 2007 г. Путин прямо заяви: „Днес сме свидетели на почти неограничена свръх употреба на сила - военна сила - в международните отношения, сила, която потапя света в бездна от постоянни конфликти. Виждаме все по-голямо и по-голямо пренебрежение към основните принципи на международното право.

И независимите правни норми всъщност се доближават все повече до правната система на една държава. Една държава, разбира се, преди всичко САЩ, прекрачва националните си граници по всякакъв начин. Това е видимо в икономическата, политическата, културната и образователната политика, която налага на други нации“. Той също така разкритикува и трансатлантическия съюз: „Мисля, че е очевидно, че разширяването на НАТО няма никаква връзка с модернизацията на самия Алианс или с гарантирането на сигурността в Европа. Напротив, това е сериозна провокация, която намалява нивото на взаимното доверие. И имаме право да попитаме: срещу кого е предназначено това разширение? И какво стана с уверенията на нашите западни партньори след разпадането на Варшавския договор? Къде са тези декларации днес? Никой дори не ги помни. Но ще си позволя да припомня на тази публика казаното. Бих искал да цитирам речта на генералния секретар на НАТО г-н Вьорнер в Брюксел на 17 май 1990 г. Той каза по това време, че: „фактът, че сме готови да не разполагаме армия на НАТО извън територията на Германия, дава на Съветския съюз твърда гаранция за сигурност“. Но къде са тези гаранции сега?

На следващата година офицерът от националното разузнаване Фиона Хил, която по-късно служи в администрацията на Тръмп, информира президента Джордж У. Буш, прогнозирайки, че „г-н Путин ще гледа на стъпките за приближаване на Украйна и Грузия към НАТО като на провокативен ход, който вероятно ще провокира превантивни руски военни действия“.

Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс, тогавашен посланик на САЩ в Русия, предупреди администрацията на Буш, че „влизането на Украйна в НАТО е най-ярката от всички червени линии за руския елит (не само за Путин)“. Подобна стъпка би „създала плодородна почва за руска намеса в Крим и Източна Украйна“.

Съюзниците знаеха залога, когато Путин увеличи военните сили по границата на Украйна. Тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна: „Историята беше, че президентът Путин обяви през есента на 2021 г. и всъщност изпрати проект на договор, който те искаха НАТО да подпише, за да обещае, че няма да има повече разширяване на НАТО. Това ни изпрати. И беше предварително условие да не се нахлува в Украйна. Разбира се, ние не го подписахме. Така че той отиде на война, за да попречи на НАТО, на повече НАТО, близо до неговите граници“.

Дори президентът на Украйна Володимир Зеленски призна: „Гаранции за сигурност и неутралитет, безядрен статут на нашата държава. Ние сме готови да се съгласим с това. Това е най-важният момент. Това беше първата принципна точка за Руската федерация, доколкото си спомням. И доколкото си спомням, те започнаха война заради това. И все пак САЩ тогава се противопоставиха на споразумението чрез преговори“.

Днес съюзническите правителства все повече обсъждат необходимостта от преговори. Немският канцлер Олаф Шолц предизвика противоречиви разговори с Путин миналата седмица и това е първия им разговор от две години. Много украинци признават, макар и неохотно, че войната е малко вероятно да бъде спечелена и ще изисква териториални отстъпки, за да приключи. Продължаващата международна подкрепа за Украйна все повече се представя като средство за увеличаване на нейния „лост“ в очакваните преговори. (Дори някои съветници на Тръмп се застъпват за увеличаване на американската помощ за Украйна, за да се окаже натиск върху Русия). Положението на Киев днес е много по-лошо, отколкото преди войната. Всичко това вероятно би могло да бъде избегнато, ако САЩ просто обявиха, че Киев няма да се присъедини към НАТО, не сега, а никога.

Какво ще кажете за отговора на Москва? Украинските партизани отхвърлят страха от руското отмъщение и ескалация, предполагайки, че Путин се е оказал хартиен тигър, пълен с самохвалство, а не с действия. И все пак благоразумието не трябва да се бърка с плахостта. Докато изглежда, че Москва печели, Путин има стимул да избягва капризите на една разширена война. Но той не трябва да отговаря директно. Всъщност Русия вече отговори асиметрично.

Сравнително незначителните засега са саботажните и други разрушителни операции в Европа, които биха могли да бъдат разширени до енергийните и електрическите съоръжения, както и друга гражданска инфраструктура. По-сериозна е възможността Русия да въоръжава враговете на Америка и Европа. Путин отбеляза: „ние вярваме, че ако някой си мисли, че е възможно да се доставят такива оръжия във военната зона, за да се нанасят удари по наша територия и да ни създават проблеми, защо ние да не можем да доставим нашите оръжия от същия клас на онези региони по света, където ще се насочат към чувствителните съоръжения на страните, които правят това с Русия? Отговорът може да бъде симетричен“. Той призна, че това не е идеално, но „В крайна сметка, ако видим, че тези страни са въвлечени във война срещу нас и това представлява тяхното пряко участие във войната срещу Руската федерация, ние си запазваме правото да отговорим в натура“.

Още по-зловещо е руското сътрудничество със Северна Корея. Не е известно какво получава Ким в замяна на помощта си; вероятно достатъчно пари, храна и енергия, за да облекчи зависимостта на Пхенян от Китай. По-лошо би било техническата помощ, след като Северна Корея се стреми да подобри своя ядрен арсенал и да усъвършенства своите междуконтинентални балистични ракети, с крайната цел да се насочат към американските градове. Русия има какво да предложи и нейната помощ трудно ще бъде открита. Путин може да види тази помощ като подходяща разменна монета за подкрепата на САЩ за Украйна, която уби хиляди руснаци. Ако Вашингтон може да разшири обсега на своите ракети, Москва може да направи същото за ракетите на Северна Корея.

Доналд Тръмп има възможност да играе миротворец, след като встъпи в длъжност на 20 януари. Байдън направи работата на наследника си по-трудна, но и по-съществена. Важно е да се сложи край на конфликта, който буквално унищожава Украйна. Жизненоважно е да се сложи край на прокси война-плюс една война между ядрените сили.