Пловдив е удивителен град, богат на история, природа и култура. Едно от многото неща, които го правят уникален, е наличието на известните пловдивски тепета. Според древните легенди хълмовете около Марица представляват огромни камъни, които титанът Балкан хвърлял по Посейдон. Причината за враждата им била прелестната Родопа.

Разкопките под тепетата разкриват, че древният град е бил основан много по-рано от второто хилядолетие преди Христа. Кръстен е с латинското име Тримонциум заради Трихълмието, образувано от Небет, Таксим и Джамбаз тепе. С течение на времето границите се разпростират извън Сахат тепе, Бунарджика, Марково тепе и Джендема.

По-голямата част от местните назовават хълмовете с турските им названия. Малко са тези, които използват тракийските и римските им имена.

 

1. Джендем тепе

Най-високият връх в Пловдив е Джендем тепе (от турското „в ада“). Суеверните турци му казвали също Джин тепе, защото вярвали, че там бродят духове и Чигдим тепе - „хълм на минзухарите“. Смята се, че най-старото е тракийското име – Кендросис. Причината за него са кедрите, който растат на хълма. Според друго название от античността, възвишението е определено като „хълм на нимфите дриади”. Легендите гласят, че по склоновете му са пръснати множество жертвеници на митичните същества. След 1944 г. общинската управа обявява тепето за Младежки хълм.

 

2. Сахат тепе

В центъра на Пловдив се издига Сахат тепе („хълма с часовника“). Името произхожда още от римската епоха и е на основание обществения воден и слънчев часовник в източната му част. В „Пловдивска хроника“ Никола Алваджиев споменава, че са наричали хълма и Орфеев. Поколението, родено в началото на XX в., пък още го помнят като Дановия хълм, кръстен така в чест на книжовника Христо Г. Данов.

 

3. Джамбаз

От едната страна на Античния театър се извисява Джамбаз тепе. През Средновековието то е споменавано като „хълм на акробатите“. Според преданието от скалите на върха е спускано въже, по което смелчаците правили опити да се изкачват.

 

4. Таксим тепе

От другата страна на Античния театър е Таксим тепе. Неговото име също носи стара история. От турски език „таксим“ означава „разделяне, разклонение на водопровод. Преди хилядолетия римляните изграждат акведукт от близкото село Марково до пловдивския хълм. Там водите се разпределяли във всички посоки на града. Чуждестранните минувачи описвали в своите съчинения хълма като Сарай тепе заради удивителните сгради, издигани някога там. Предполага се, че палатът на Филип Македонски също красял възвишението.

 

5. Небет тепе

Петото тепе в Стария град се извисява подобно на страж и поради тази причина е носител на името Небет тепе  - „стража“. По склоновете му могат да се открият каменни останки от тракийското величие. Някои писатели от миналите времена му дават названието Музеев хълм в чест на тракиеца Музей. Той е един от най-талантливите ученици на Орфей.

 

6. Бунарджика

Едно от най-предпочитаните места за разходка в античния гард несъмнено е Бунарджика. Той е известен още с имената Хълм на освободителите или просто Альоша заради каменния войник. Макар коренът на думата да е отново турски, „бунар“ идва от старогръцкото име за извор или кладенец. След Освобождението тепето става любимо място за излети, където човек може да избяга от градската шумотевица.

 

7. Марково тепе

В близост до Бунарджика още могат да се намерят останки от седмото тепе. То е кръстено още Марково. Според легендата Крали Марко яхва коня си Шарколия, преследвайки Муса Кеседжи и прави огромен скок от Бунарджика върху тепето. Затова по-късно то е наречено на негово име.