"Хроники на едно течно общество" (превод: Вера Петрова, 488 стр., цена: 22 лв.) включва над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика "Бустина ди Минерва", която Умберто Еко поддържа във в. "Еспресо" от 1985-а.

Върху злободневието и актуалността той гради своите размисли, често нестандартни и шокиращи, друг път иронични и забавни, но със сигурност  оригинални и извън рамките на обичайното. Така той оформя същинска енциклопедия, очертаваща историческото, настоящето и бъдещето на съвременния свят във неговите измерения - политическо, технологично, идеологическо, социално, конспиративно, медийно, митотворческо, културно, духовно, екзистенциално, верско. Фактът, че заглавието е Pape Satàn aleppe не случаен.

Мнозина правят опити за тълкуване и разгадаване мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма песен на Дантевия "Ад", но никой от тях не е изцяло успешен. Поради тази причина няма и по-подходящ надслов за хрониките на днешното течно общество, неустойчиво, менливо, често необяснимо и объркано, лутащо се в търсене на своята идентичност.

Кой е Умберто Еко 

Умберто Еко (1932-2016) е блестящ белетрист, есеист, философ, семиотик и културолог и несъмнено един от най-влиятелните учени на нашето съвремие. Автор е на литературните класики "Името на розата", "Махалото на Фуко" и "Баудолино". Романите и есетата му са преведени на над 30 езика и са продадени в обем над 10 милиона екземпляра от 1985 г.

Умберто Еко е отличен с над 30 титли, доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1990).

Умберто Еко - "Хроники на едно течно общество" (ОТКЪС)

Течното общество

Идеята за "течната модерност" или "течното общество" дължим, както се знае, на Зигмунт Бауман. За онези, които искат да проникнат в дебрите на неговия възглед, може да бъде от полза книгата "Кризисно състояние"("Еинауди", 2015), в която Бауман и Карло Бордони разискват този и други въпроси.

Течното, или ликвидно, общество добива очертания в хода на така нареченото постмодерно (впрочем термин "чадър", под който гъмжи от различни явления, от архитектурни до философски и литературни, невинаги в строен ред). Постмодернизмът ознаменува кризата на "големия наратив", претендиращ, че е в състояние да насложи върху света модел на ред и порядък; посвети се на един игрови или ироничен прочит на миналото и отбеляза не една пресечна точка с поривите на нихилизъм. Но според Бордони постмодернизмът също е в низходяща фаза.