В очакване на ответния удар на Пекин

Осъмна във вторник тази страна на планетата с новината, че от другата най-предсказваната в историята на прогнозите търговска война между САЩ и Китай се е ожесточила допълнително. Глобалното заяждане на американския президент Доналд Тръмп продължава вече втора година със спорадични сблъсъци с този или онзи от историческите търговски партньори на САЩ в тази или онази сфера на двустранните отношения. Но по китайското направление е най-настоятелен – в крайна сметка навремето беше един от основните акценти на предизборната му кампания и най-много пълни “Туитър”-профила на президента като тема. Особено когато се закучат нещата около разследванията на някой от приближените му за “руската връзка” в избирането му. Годината започна с американските мита върху вноса на китайски соларни панели и перални през януари, премина през налозите върху стоманата и алуминия през март, докато не се стигна до цял списък стоки в началото на юни. Китайците винаги отговаряха смирено и без много шум.

Този път вече става въпрос за всеобхватни мерки. Обявеното от Белия дом решение за въвеждане на 10% мито върху вноса на китайски стоки за около 200 милиарда долара ще влезе в сила от 24 септември, а до края на годината ще бъде увеличено на 25 на сто. Мерките засягат предимно продукти от областта на електрониката и цифровите технологии, на които сами знаете кой е най-големият световен производител. В случай че Китай предприеме каквито и да е ответни враждебни действия, Доналд Тръмп заплаши, че същите наказателни мерки ще бъдат предприети и върху вноса на останалите продукти от стокообмена между двете страни, на допълнителна обща стойност приблизително 267 млрд. долара. В съпътстващото обявяване на новите мита изявление, президентът на САЩ подчерта, че се е видял принуден на тези действия заради продължаващата от години политика на Пекин да ощетява американски компании в търговските си практики. Което си е довод, колкото всеки друг, за ескалиране на кавгата.

Данни на влиятелното американско списание “Форбс” показват, че за 2017 г. износът на Китай за САЩ възлиза на 522,9 млрд. долара, докато вносът на американски продукти на китайския пазар е “едва” 187,5 млрд. долара. Което доста ограничава възможностите на Пекин да реагира реципрочно, както е видно от обявената “готовност” да наложи подобни мита върху вноса на стоки от САЩ “само” за 60 млрд. долара. И вероятно ще търси други мерки, за да отвърне на удара, успоредно с внесената жалба до Световната търговска организация (СТО).

Китай е притежател на американски държавни ценни книжа за 1,7 трилиона долара, които изкупува фанатично от години. В случай че реши рязко да се разтовари от голяма част от тях, това може да доведе до невиждан трус на международните пазари. И ще има допълнително смазващ ефект върху американската икономика, която според банкери и финансови експерти страда повече от китайската, от налаганите от Тръмп търговски санкции. Налагането и увеличаването на митата върху вноса на китайски стоки неминуемо ще задави икономическия ръст на САЩ за следващите години и ще се отрази негативно на обикновените потребители, посочват експертите. Дори и Пекин да не се реши на крайната стъпка с разпродажбата на американските държавни ценни книжа, може просто да пропусне следващите един-два търга на хазната на САЩ, колкото да припомни на Вашингтон, как всъщност работи системата “аз, на теб – ти, на мен” в бюджетните баланси. В крайна сметка китайците проявяват повече такт от американците в международните отношения, а пък от търговия разбират пословично.

Да не говорим за способностите на плановата икономика с мащабите на Китай. Която за по-малко от два месеца от голямата размяна на удари през юни, пренасочи от САЩ към Южна Америка ресурсите си за закупуване на цяла серия селскостопански продукти, включително соя, на която Китай е най-големият световен вносител. Пекин също наложи съответните мита, в отговор на тези обявени тогава от Вашингтон, и продължи да си върти бизнеса, и да чака ефекта. За 2017 г. общият износ на американска соя за китайския пазар е бил на стойност 12,3 млрд. долара, все някой ще го заболи. И последните седмици в редица американски щати от Средния запад пропищяха масово дребни и средни производители, че са го закъсали жестоко откъм пазар за продукцията си, в частност соя, за която досега Китай винаги е бил 100% гарантиран купувач. Несъмнено неочакван ефект за стратезите в Белия дом (най-общо казано: Тръмп), но не и за мнозинството икономисти, които го предрекоха като най-вероятен още през юни. Според експертите Южна Америка няма да може да задоволява целогодишно китайските нужди от соя и рано или късно Пекин ще трябва отново да се обърне към производители от САЩ. Може би дори в близките месеци.

Междувременно обаче “ефектът” несъмнено ще натежи доста пред избирателите в щатите от аграрния пояс на предстоящите през ноември в САЩ частични избори за Конгрес. Които се очаква да са тест за доверието в Тръмп на средата от мандата му и разбира се ще се отразят пряко на Републиканската партия. Която го издигна и в момента доминира Камарата и Сената, бетонирайки Тръмп срещу всякакви възможни процедури за свалянето му. На което пък се точи Демократическата партия и вече използва закъсалите селскостопански производители в кампаниите на кандидатите си.

С Тръмп на всички фронтове

Освен Пекин, в мерника на Тръмп са още мнозина, с ЕС на първо място. Съюзът беше обявен от президента на САЩ за „почти толкова лош, колкото Китай“ преди на 1 юни да бъдат наложени 10 % мито върху вноса на алуминий и 25 на сто върху този на стомана от Европа. Идентични мерки тогава бяха предприети от Тръмп и срещу двамата му основни партньори в Северноамериканската зона за свободна търговия (НАФТА), Мексико и Канада, с които от месеци е в процес на предоговаряне на условията по общото им споразумение. На 25 юли председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер постигна споразумение с Тръмп да отпаднат тарифите за внос на европейски автомобили. Разговорите на високо ниво между Вашингтон и Брюксел за пълно премахване на тарифите продължават.

* На война като на война