ДОРТМУНД – Не бяха далеч годините назад, в които за всяко некачествено нещо с насмешка му казвахме „албански реотан“. Не беше далеч и времето, само преди 30 години, футболът ни гледаше с тотално пренебрежение към „орлите“ от Балканския полуостров. Сигурно си мислим, че има непреходни неща в живота. Може би, може би, но… не би.
Магистралите в планиста Албания отдавна са изградени и са като стъкло. Старият стадион „Кемал Стафа“ в центъра на Тирана, където в демократично време замерваха с камъни Пеневата чета и ЦСКА, отдавна не съществува. На негово място гордо се издига изключително модерна арена, която заслужи историческото право да е домакин на първия финал от Лигата на конфедерациите преди 3 години.
На Евро 2016 класирането на Албания беше сензация. На Евро 2024 – закономерност! От осемте си квалификационни мача „орлите“ загубиха един единствен път! Класираха се като първи в групата. И така стигнаха до Дортмунд. Първи мач – срещу актуалния европейски шампион Италия. Минаха само 22 секунди Албания да запише името си в историята на еврофиналите. Голът на Нейдим Байрами е най-бързият и трудно може да бъде победен. Преди него гордостта беше за руския нападател Дмитри Кириченко, вкарал в 67-ата секунда срещу Гърция.
На трибуните на „Сигнал Идуна Парк“ и през целия ден в Дортмунд имаше албанско парти. Над 50 000 места от капацитета от 62 000 за Евро 2024 бяха заети от балканците с традиционните им бели шапчици. Поне 15 000 от тях останаха за купон извън арената. Наистина е чудно как толкова много албанци бяха пробили шенгенското пространство, за да си направят германско парти. И то им се получи. Няма нито един инцидент в града. А дори световните агенции разпространиха как албански фен черпи италианци с... пица. Заради поведението си, заради играта си „орловите хора“, както някои ги наричат на европейското, заслужиха аплодисментите и уважението. Съдбата ги хвърли в „групата на смъртта“ с Испания и Хърватия. Сигурно ще напуснат групата рано, но купонът явно ще продължи.
Всяка крушка си има опашка. Фактът, че Италия трепери буквално до последната секунда за изравнителен гол, е следствие на последователен труд. Национален селекционер е Силвиньо, бивш ас на „Барселона“, „Арсенал“ и Бразилия. Той дори получи албански паспорт като жест на признателност. Помагат му бившият аржентински ас Пабло Сабалета и бразилецът Дорива, блестял в самба годините на „Мидълзбро“. Повечето от албанските национали не са родени в етническата си родина, но футболно я избраха. Нагледен пример е Армандо Броха от „Челси“, който е имал предложение да представлява различни държави, а сега е основен елемент в тима през последните 8 години. Тогава Албания се класира второ след Дания, като на отбора бяха отнети 3 точки заради скандалния мач срещу Сърбия и дрона с албанското знаме над арената в Белград. Сега дойде време на Броха и Джасир Асани, роден в Северна Македония нападател, играещ в корейския „Гвангджу“, да изпреварят Чехия и Полша в квалификациите.
Футболът е социална религия в Албания. В мрачните години от периода 1967-1991 г. най-великата игра се превърна в много повече. Религията беше официално забранена, а футболът беше нейният заместник. Има легенди, която разказва за Селман Стермази и Лочо Боричи, които преодоляват зловещото влияние на държавата, което се простира далеч отвъд грандовете „Партизани“ и „Динамо“, създадени да представляват армията и тайната полиция. Най-известен е фактът как пред 1967 година на народния клуб „Тирана“ му е наредено да загуби последните си три мача за измислено наказание заради сбиване. Титлата на практика бе връчена на „Динамо“.  Футболистите, които отказват да играят за гранда, са заплашени с трудови лагери. Треньорът Шкендер Халили беше наказан, защото отказа към „Динамо“. Когато се върна в Тирана, бе арестуван на летището преди полет за Осло за мач от КЕШ срещу „Валеренга“. Съдбата му – заставен да работи в хромови мини, обвинен в кражба на два ръчни часовника. Халили почина в мината на 42 години. На неговия тим бе забранено да пътува за Норвегия, а УЕФА съответно го санкционира за неявяване.
Тежкото наследство от комунистическите времена дълго време беше спуснало своята сянка върху Албания. Комунизмът падна, дойдоха балканските войни. И така до квалификациите за Евро 2016 и победата с 1:0 над Португалия. До този момент гордостта на Албания беше ремито 0:0 срещу ФРГ през 1967 г. Този резултат не само не позволи на германците да играят финална четворка на европейското. Говори се как в Тирана великият Герд Мюлер се залюбил тайно с красавица с име Хойна, която работила в хотела. Години по-късно – през 1985-а, вече отказал се от футбола Бомбардира помолил финландския ХИК да го вземе с договор за един мач. Тимът се паднал с албанския „Фламутари“, а Мюлер искал да види своята любима...
Легендите са десетки и естествено само се гадае коя е истина. А днес фактите са видими за цял свят! Албания е на Евро 2024 и дори държи един от рекордите. А из планините край Тирана може и да се подсмихват ехидно към „българските реотани“.