Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

През 1953 г. Курт фон Шушниг се среща с Любен Димитров - главен редактор на вестник „Македонска трибуна“

Извинява се, че няма да говори на „вашия собствен български език, а на английски, мисурски диалект с австрийски акцент

Няма друга централноевропейска държава като Австрия с така ясно изразен интерес към Балканите. Това е обусловено от надпреварата за лидерство в германоезичния свят и търсенето от Виена на компенсаторни възможности за влияние на югоизток. Тази предопределеност има съдбоносна роля за Курт фон Шушниг, който през 1934 г. става австрийски канцлер. Мисията на неговия живот - да предотврати анексията на Австрия от нацистка Германия - се оказва фатална. В опит да спре хитлеристко нападение, през февруари 1938 г. е принуден да се съобрази с ултиматума на Берлин и предава властта на нацистите.

Той обаче се опитва да съхрани австрийската независимост чрез провеждането на 13 март на плебисцит. Хитлер е вбесен, на следващия ден Вермахта завзема Австрия, а австрийският канцлер е арестуван и държан в концлагери до май 1945 г.

Австрийските проблеми не приключват с идването на съюзниците, тъй като тяхното поведение е доста противоречиво. В сила е договор, според който „е забранено какъвто и да е съюз от политически и икономически характер между Австрия и Германия“. Държавите победителки вярват, че тази цел може да се постигне по-лесно, ако австрийците бъдат откъснати от тяхната немска култура. Поради обществената съпротива не се стига до създаването на „австрийски“ език по аналогия на „македонския“, но през 1945 г. в училищата понятието „немски език“ е заменено с „преподаван език“. Чак през 1952 г. група народни представители се осмеляват да призовават да се замени „безсмислицата „преподаван език“ с доброто старо име „немски“ като обозначение за нашия майчин език“.

Курт фон Шушниг трудно понася този социокултурен експеримент и заминава за Италия, а през 1947 г. се установява в САЩ, където в университета в Сент Луис преподава общо държавно право и история на Централна и Югоизточна Европа. По това време публикациите на македонското освободително движение са сред малкото, които дават гласност на процесите в Австрия и допусканите от съюзниците грешки. Поражда се взаимен интерес и през юли 1953 г. се осъществява среща между фон Шушниг и Любен Димитров - главен редактор на вестник „Македонска трибуна“ и секретар на Македонските патриотични организации в САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Австралия, Нова Зеландия и Белгия.

Обсъдени са редица проблеми, които засягат Средна Европа и Балканите. Л. Димитров пише, че „познанията на проф. Шушниг са обогатени не само от неговото положение на професор по история, но и от много насъбран горчив опит от миналите политически бури“. Става ясно, че според последния предвоенен австрийски канцлер, „нещастията, които сполетяха както Централна, така и Югоизточна Европа, трябва да се търсят преди всичко във времето преди Първата световна война. Тогава още се е пропуснал шанса да се модернизира политическия живот на тези области, тъй като високо прокламираните принципи на американския президент Уилсън за самоопределението на народите не намериха практическо приложение. Втора надежда се яви през Втората световна война, когато се прокламира Атлантическата харта, която също не бе приложена“.

Вероятно още на тази среща е отправена поканата към Курт фон Шушниг да бъде говорител на предстоящия 32-ри годишен конгрес на Македонските патриотични организации в Детройт. Месец по-късно гостуването му е потвърдено и е публикувана обява в „Македонска трибуна“. През този период съдържанието на вестника се следи от всички заинтересовани от македонския въпрос. Интересни подробности научаваме от Вида Боева, личен сътрудник на Иван Михайлов. В неговия архив е отбелязано, че фон Шушниг е посетен от трима гръцки дипломати, които му предават писмо от министър-председателя маршал Папагос, в което се отправя молба да не отива на конгреса. Въпреки тези внушения бившият австрийски канцлер заявява, че не може да се отметне от дадената дума.

В периода от 6 до 8 септември 1953 г. Курт фон Шушниг е в Детройт, където в хотел „Шератон - Кадилак“ са се стекли хиляди македонски българи като делегати и гости на конгреса. Високото ниво е поддържано и от присъствието на американския сенатор и професор в Детройт колидж Хомер Фергюсън. Гост е и кметът Албърт Кобо.

Речта на Курт фон Шушниг е на тема „Македония - ключов елемент на балканския съюз“. Следена е със затаен дъх, тъй като се откроява с нейния политически анализ. Тя вдъхновява делегатите на 32-рия конгрес на МПО да приемат няколко важни декларации: до населението на поробена Македония, до Иван Михайлов - вожд на народното дело и до нашите братя хървати и словенци. В последния документ се подчертава, че „от дълги години насам сръбският шовинизъм се мъчи да подчини високия свободолюбив дух на Хърватско и Словения, както и да пречупи борческата воля на народа в Македония. Под игото на титовия комунизъм изчезнаха и още изчезват безброй честни и верни синове на Хърватско, Словения и Македония“.

Постепенно се стига до идеята обаятелният говорител да бъде помолен да гостува по време на коледните празници в Торонто, Канада, където по това време живее най-многобройната задокеанска македонобългарска колония, достигаща над 20 хил. души.

След като фон Шушниг приема и тази покана, в Торонто започва трескава подготовка по посрещането му, организирано от двете македонобългарски църкви „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Св. Георги“ и двете структури на МПО „Правда“ и „Победа“. На 19 декември 1953 г. торонтското радио „Си Кей Еф Ейч“ прави половинчасова емисия, в която гостуват представители на МПО и описват тежкото положение на македонските българи. Любен Димитров изнася информация за броя на затворените български училища и църкви и заявява, че Македония държи ключа за мир на Балканите. „Комунистически Белград, макар и да подписа тържествено в ООН универсалната декларация за правата на човека, с нищо не променя положението в страната“.

Фон Шушниг пристига в Торонто на 20 декември. Той присъства на службите в двете македонобългарски църкви, след което в хотел „Кинг Едуард“ дава интервюта за канадски медии. По-късно в просторната зала „Кристъл Бол Рум“ изнася беседата „Идеологически аспекти на македонския въпрос“.

Двете речи на бившия австрийски канцлер впоследствие са издадени от МПО в специална брошура. Тяхна обща черта е, че разглеждат актуални за времето проблеми и се търсят нови начини за разрешаването им. Фон Шушниг подчертава факта, че до Първата световна война населението в Македония повсеместно е разглеждано като българско. По отношение на съвремието се опитва да прави паралели между Австрия и Македония. Пред публиката се извинява, че няма да говори на „вашия собствен български език, а на английски, мисурски диалект с австрийски акцент“. Особено важна е констатацията, че македонският въпрос продължава да съществува, че „е останал жив в съзнанието на хората дори до наши дни“. Според него ситуацията в Македония от 1913, повторена през 1919 и 1945 г., „не предлага окончателен задоволителен отговор“. Поради тази причина търси европейската перспектива за намирането на решение но подчертава, че то „изисква време и със сигурност още не е близо“, особено като се имат предвид налаганите „централизация, групова диктатура и еднообразие“.

През онзи период тоталитарната система в Македония е комбинация на комунизъм и македонизъм. След 1990 г. в нереформирано Скопие комунистическият компонент започна да отпада, но македонизмът остана като тоталитарно наследство, поради което речта на бившия австрийски канцлер продължава да е актуална.