Вътрешен министър подаде оставка след трагедията

Иво Кашавелов търка доживот наровете в затвора

От алчност не избягал в чужбина

Пред 90-те години на миналия век България се тресе от престрелки. Разпределят се апетитни тъмни бизнеси, разчистват се сметки. Никой обаче не предполага, че наглостта на бандитите ще вземе космически размери и ще посегнат и на полицаи. Правят го не знакови мутри, а люлински автоапаш. През 1996 г. България изтръпва след вестта, че МВР служители са убити в София. Разследването се води от най-печените криминалисти, но само ново престъпление издава стрелеца.

В ранното утро на 3 май 1996 г. четирима полицаи са изпратени в бл. 329 в софийския жк „Люлин“ по сигнал за рекет. Той е подаден от лекарката Юлия Машалова, която твърди, че бившата ѝ снаха пратила изнудвачи заради развода със сина й. Жената видяла няколко съмнителни младежи с качулки да обикалят дни наред покрай вход В и сигнализирала в полицията. Никой още не знае, че това са автокрадци, които са набелязали поредната плячка. Времето е неспокойно, София се тресе от престъпност.

За проверят сигнала и задържат за проверка младежите са изпратени Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР-София заедно с Ангел Ангелов и Пламен Варадинов от Девето РПУ. Малко след 6.30 ч те са вече близо до блока. Разделят се по двойки - едните минават по алеята от общината до блок 329, а другите - напряко. Събират се до каса за плащане на ток. Правят си кратка оперативка. Впечатление им прави автомобил с тъмни стъкла, спрян между втория и третия вход. По-късно ще се окаже, че именно това е „Фолксваген Джета“, с която се движат престъпниците.

Те обаче не са там, за да рекетират докторката и сина ѝ, а да откраднат баровски джип на футболист, намиращ се на близкия паркинг. Единият от бандитите е въоръжен с „Калашников“ и пищов, другият е запасал „Макаров“. Двамата са нащрек и са готови да убиват. Точно тогава старши сержант Трошанов забелязва единия и го показва на колегите си. Полицаите са на около 150 метра. След малко се появява и вторият заподозрян. И двамата са облечени спортно, с тъмни дрехи, носят платнени торби, не са маскирани.

Полицаите тръгват след тях, вадят пистолети и започва гонка. Кашавелов и съучастникът му се вмъкват в третия вход на панелката. Ангел казва на Пламен да изостане малко и заедно с Красимир и Йордан влизат след заподозрените. След секунди започва канонада от изстрели. На място са убити Красимир Трошанов, Йордан Бинев и Ангел Ангелов от 9-о РПУ. Оцелява само Пламен Варадинов, който чака колегите си отвън. Ангелов успява да стреля няколко пъти, преди да издъхне, и ранява в бедрото единия от бандитите. Стрелците хукват между блоковете и изчезват.

Стресирани от стрелбата, жители на блока звънят в полицията. За по-малко от 10 минути районът почернява от униформени, но от убийците няма и следа. В разследването са впрегнати най-опитните криминалисти, но повече от три месеца то тъпче на едно място.

Внезапно идва сигнал, който помага да бъде спипан заподозрян за жестокото убийство. Това е 32-годишният Иво Кашавелов, който е арестуван, след като пребива жена, която блъснала леко паркирания му „Фолксваген джета“. Съпругът ѝ вижда това от балкона и го догонва с автомобил, Кашавелов обаче вади пистолет и стреля. Раненият мъж дава описание на стрелеца, което съвпада с портрета на издирвания за убийството на тримата полицаи.

На 5 август 1996 г. на автобусна спирка в жк „Младост“ Иво Кашавелов е арестуван. При разпитите отрича всичко. Той обаче не знае, че в килията му има подслушвателни устройства. Мисълта, че в таен гараж в „Слатина“ е скрито оръжието, с което е разстрелял полицаите, не му дава мира и той моли съкилийника си да прибере и изхвърли всички улики, когато излезе след няколко дни.

Така криминалистите откриват скривалището на тройния убиец, в което има експлозиви и оръжие. При експертизата на едно от тях се установява, че именно от него са изстреляни смъртоносните куршуми по полицаите. 32-годишният Кашавелов обаче е направил и още една грешка - запазил е дънките, с които е бил облечен при разстрела, въпреки че куршум го е улучил в крака и ги е скъсал.

„Готвеше се да избяга в чужбина, но алчността му да ограби още няколко автомобила го държеше у нас“, спомня си тогавашният шеф на отдел “Убийства” Ботьо Ботев, който води разследването.

На мястото на гибелта на тримата полицаи е поставена паметна плоча.

11 шефове в МВР са наказани, защото са изпратили неподготвени тримата убити полицаи, двама са понижени в длъжност. Министърът на вътрешните работи Любомир Начев подава оставка, защото вечерта след убийството на тримата полицаи, камери на телевизията го „хващат“ да се весели в компанията на манекенки.

Вторият участник в кървавата престрелка не е категорично установен и не е осъден. Криминалисти смятат, че това е арестуваният в Испания помощник на Кашавелов Милен Захов, но той има алиби, а и доказателства липсват. Кашавелов получава доживотна присъда без право на замяна, която излежава и в момента. Той продължава да твърди, че е невинен и мълчи за съучастника си.

Убиецът – жесток, злобен и опасен 

Осъди България в Страсбург заради дълъг процес

Убиецът Иво Кашавелов получи доживотна присъда без право на замяна.

Процесът срещу Иво Кашавелов се точи цели 8 години. През 2004 г. Върховният касационен съд отсича окончателно – доживотна присъда без право на замяна. През 2011 г. обаче Кашавелов осъжда България в Страсбург и получава 7000 евро за неимуществени вреди. Мотивите за присъдата са дългия срок на делото и фактът, че при всяко извеждане на Кашавелов от килията са му поставяни белезници, което било унизително. По другата част на жалбата – строгостта на режима и антисанитария в килията му, страната ни е оправдана. В делото в Страсбург се прилага справка, от която става ясно, че Кашавелов не приема своето осъждане и присъда и счита наказателното дело срещу него за несправедливо и тенденциозно. Той показва пълно неуважение към другите и действа грубо и арогантно, когато някой се обърне към него. Неговата раздразнителност, неприкрита жестокост и злоба и постоянно нервно напрежение го правят особено опасен и непредвидим. В няколко случая му е предлагана работа, която той остро отказва.