Християните са най-преследваният вярващ народ в света

Най-мракобесната война се води от най-репресивния и примитивен тоталитарен режим в Северна Корея

Светлите Рождественски празници и тази година озариха душите на християните по света. Тук, в Свободния свят, вече сме привикнали към свободите. Приемаме за подразбираща се даденост свободата на мисълта, съвестта и словото, както и възможността свободно да изразяваме и практикуваме своите верски убеждения – индивидуално или в социална среда. Дори и онези, които ги ползват, за да се кланят пред капищата на Автокрацията, която воюва срещу същите тези свободи.

Смущавани сме от левичарските “културни” и идеологически борби срещу религията (и особено срещу Христос), или пък от кощунствата на невнятници, като католическия отец Виталиано дела Сала, който тази година за Рождество Христово изобрази Иисус, обграден от две майки.

Но, пребивавайки в свободата, сякаш забравяме, че в други системи и цивилизационни ареали тази свобода е брутално потискана или пък направо отнемана от авторитарни държави и тиранични политически режими. Навсякъде извън Свободния свят автокрациите водят война с християнството или с отделни негови деноминации. Тъжната статистика показва, че християните са най-преследваният вярващ народ в света. Повече от 360 милиона християни са жертва на репресии и дискриминация заради своята вяра. Само за трийсет години – от 1993 г. до 2023 г. – броят на държавите, в които християнското население е подложено на преследване, се е увеличил от 40 на 76. В световен мащаб 1 от всеки 7 души, които изповядват християнската религия, е дискриминиран, ограничаван, преследван, убиван, задето носи Христос в сърцето и молитвите си. В Азия положението е най-драстично – там тази зловеща пропорция е 2 от 5. В Африка е 1 от 5, а в Латинска и Южна Америка – 1 от 15 (изт. The Open Doors World Watch List 2023).

Най-мракобесната война срещу Иисус Христос и неговите следовници, естествено, се води от най-репресивния и примитивен тоталитарен режим на планетата в днешно време – в Северна Корея. Да бъдеш християнин там или дори само да бъдеш заподозрян за такъв от всевиждащите репресивни органи, означава изпращане в концентрационен лагер. По силата на официалната идеология “Чучхе", се прилага система за социален контрол, наречена Songbun (в превод: съставки). Според нея, населението на Северна Корея се разделя по рождение на три кастови групи според степента на лоялност към режима – ядро, колебаещи се и враждебни. Религиозните хора се причисляват съм кастата на враждебните, което носи редица ограничения.

През 2020 г. режимът в Пхенян прие и закон, с който криминализира притежаването на Библия, защото била “реакционна чуждестранна литература". Прочее, потресаващо е, че днес с оръжие, доставено от този радикално-антихристиянски режим, руските агресори в Украйна избиват украинско християнско население… С типичните за евразийските ценности кафкиански методи, в Пхенян се поддържат четири на брой “показни" църкви – две протестантски, една католическа и една православна. Това са своеобразни “потьомкински села", които се показват при редките контролирани визити на чуждестранни журналисти и туристи, за да се имитира религиозна свобода, а и за да се инкасират средства от чуждестранните посетители, които са усърдно насърчавани от местните им “екскурзоводи" да даряват.

По-софистицирана, но не по-малко мракобесна, е репресията срещу християните в Китай, където има повече от 30 милиона християни. Въведената система за “социален рейтинг", която служи за всеобщо видеопроследяване и ограничаване на правата на “неправилно мислещите", освен с лицево разпознаване, идентифициране на настроенията на всеки човек и етническата му принадлежност, проследява в реално време и всички комуникации. Когато такива комуникации съдържат ключови думи като “Христос" или “Бог", съответните граждани стават обект на засилен интерес от комунистическите тайни служби и намаляване на социалния рейтинг, което носи редица ограничения за достъпа до образование, социални услуги, кредитиране и пр. Ако бъдат засечени онлайн сбирки с религиозна насоченост, това често води до “случайно” смущение и прекъсване на комуникациите на вярващите. В моята монография “Държава и религия: конституционни модели", в частта за атеистичните режими, освен особеностите на режима в Северна Корея, представих и някои от абсурдите на авторитарната система на Китай относно религиите. Като например, че се изисква, под страх от сурови санкции, традиционният ритуал на тибетския будизъм по прераждането на панчен лама да става само след подаване на заявление и изрично разрешение на властите. Все още не са стигнали дотам, че да изискват от християните да търсят разрешение за Рождеството или Възкресението на Иисус Христос, но за сметка на това започнаха процес на пренаписване на Светото писание. По лично указание на Си Дзинпин, след 19-я конгрес през 2017 г., когато Китайската комунистическа партия пое курс към “китаизация на религиите и съобразяването им със социализма", в Китай бяха забранени всички онлайн и аудио версии на Библията, които бяха много популярни сред местното християнско малцинство. Освен това, в “официалното" издание на Библията, одобрено от Китайската комунистическа партия, редица ключови пасажи са кощунствено подменени. Крещящ е примерът с библейската сцена с блудницата, в която Христос казва: “Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък". В наложената от режима в Пекин “версия", лично Иисус Христос убива блудницата с камъни. Друго такова кощунство беше задължаването на протестантските деноминации в една от китайските провинции да заменят Десетте Божи заповеди с цитати от Си Дзинпин.

През последните три години гонения срещу християните започна и комунистическия режим на фамилията Ортега в Никарагуа. За онези, които се чудят защо говоря за “фамилията", ще кажа, че в тази изстрадала латиноамериканска държава президент е Даниел Ортега, а вицепрезидент е неговата съпруга Росарио Мурило. След като много католически храмове и манастири приютиха бягащи от репресиите протестиращи през 2018 г., фамилният режим забрани християнските процесии, закри четири католически университета, хвърли в арести и затвори свещеници и монахини. Храмове са подложени на атаки от контролирани от властите мародери, свещенослужители са тормозени и подслушвани от властите. Тази година бяха забранени традиционните за католицизма изображения на Рождество Христово извън стените на църквите.

От своя страна, радикалните ислямистки режими в Иран и Афганистан преследват християните с цялата варварска репресия, на която са способни. В Русия протестантски деноминации се оплакват от ескалираща дискриминация. Списъкът е дълъг и нараства. Автокрацията води своята нестихваща война срещу Иисус Христос и различните религиозни деноминации и течения, които се определят като християнски. Затова в тези светли дни на Рождество Христово да се помолим за всички тях, а и за всички останали, които нямат духовното щастие да живеят в свободни и демократични държави, където държавата зачита и защитава свободата на съвестта и на религията на всички свои граждани.