“Бай Ганю прави избори” е посветен на Цветан Радославов

Избираме народни представители, които се гаврят с народа. Вместо да решават проблемите на отечеството, разиграват парламентарен цирк 

Българинът е баламосван с избори, откакто ги има политическите партии. Сега обаче положението е особено критично, защото през няколко месеца ходим при урните. Избираме народни представители, които се гаврят с народа. Вместо да решават проблемите на отечеството, разиграват парламентарен цирк. Клоуни, еквилибристи и гълтачи на огън се изявяват в пленарната зала.

Първи видя изборната шашмалогия самият автор на националния химн. Цветан Радославов се хвана за главата по време на вота през 1894 г. Тогава той пристига от Европа да подкрепи с гласа си приятеля Алеко Константинов. Щастливеца е кандидат за Народното събрание и Цветан иска да му даде рамо в борбата с конкуренцията.

“Аз до днес не съм предполагал, че в нашия Свищов живеят такива страшни хора”, възкликва създателят на “Мила родино” като вижда шайката на Данко Харсъзина. “Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кървясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!”, рисува тълпата Алеко в “Бай Ганю прави избори”.

“Този очерк посвещавам на моя неоценим приятел Цветан Радославов”, отбелязва под заглавието той.

Бай Ганю чете “Бай Ганю” от Илия Бешков.

От 19 май на власт са народняците на Константин Стоилов, които насрочват избори за Осмо обикновено народно събрание. На 11 септември народният вот трябва да прати в парламента най-достойната част от нацията.

Шумно е разгласено, че гласуването ще е напълно свободно. “Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона”, телеграфира Стоилов на Алеко в Свищов. Неговата кандидатура е издигната от Демократическата партия.

Двамата се виждат в крайдунавския град и премиерът крепко стиска ръката на кандидата. “Господин Константинов, ще ми бъде твърде приятно да се срещнем и в Народното събрание”, уверява го той.

“А бе Стоилов и на мене каза същото”, споделя опозиционер от Радомир. Оказва се, че с тази фраза народняшкият водач замазва очите на политическите противници. Инак на ухо нарежда да се вземат всички мерки за изборна победа. “До урните да бъдат допуснати само наши!”, шепне премиерът на окръжните и околийските управители в обиколката си из страната.

Цветан Радославов научава за изборите от европейските вестници. Той е съгражданин и връстник на Алеко Константинов. Завършва класическа гимназия във Виена, после записва история и славистика. През 1885 г. избухва Сръбско-българската война, студентите в странство са свикани под знамената. С неколцина другари Цветан потегля по Дунава към родината.
На кораба обаче се чува сръбска реч. Прибират се и онези, които след ден-два ще бъдат от другата страна на фронта. Като минават Железни врата, сърбите запяват някаква патриотична песен. Нашите няма с какво да им отвърнат. Не иде да се подхване “Шуми Марица”, защото с нея български доброволци се сражават в Сръбско-турската война през 1876 г.

Цветан Радославов излиза на палубата с цигулка в ръка. Погледът му шари по хоризонта. Там някъде е родината, взира се момъкът. Лъкът докосва струните, а думите идат една подир друга. Дълго ги е носил до сърцето си:

Горда Стара планина,
до ней север се синей,
слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.

Приятелите се събират около него и запяват:

Мила родина, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.*

Есента на 1894 г. Цветан отново се прибира у дома, за да стане свидетел на друга родна картинка. “В надвечерието на изборите, в събота, окръжният управител с Атанаса Данков, един от “избраните”, беше тръгнал от кафене на кафене, от кръчма на кръчма да “влияе”, описва предизборната обстановка Алеко Константинов.

В нощта срещу неделя в Крайната махала на Свищов народняците организират ударен отряд от власи и цигани. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, която е призвана да осигури тяхната победа.

Заранта в центъра на града започват да се стичат избиратели. “По едно време - хроникира Алеко - откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления.”

Инструкцията на Стоилов е спазена, на 4853 гласоподаватели е отрязан пътя до урните. Правителствената листа отбелязва блестяща победа в Свищов и тамошните няродняци стягат бохчи за парламента. Покрусеният Алеко също се прибира в София да облече Бай Ганю в депутатски одежди.

“Бай Ганю прави избори” е писан без желание. “Изборите за VIII обикновено народно събрание неочаквано поставиха Алека рязко, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая лична борба на автора с хероя Алеко излезе надвит”, отбелязва Пенчо Славейков.

Найчо Цанов пък свидетелства, че след изборната драма видял сълзи в очите на писателя: “Аз виждам и сега благия поглед на Алека; аз си припомнювам, че на очите му се показаха две сълзи.”

Проваленият кандидат-депутат подостря перо и сяда зад белия лист. “Почнах вече “Бай Ганю прави избори”, но работя без охота”, съобщава той през октомври на д-р Кръстю Кръстев. Фейлетонът е завършен чак през февруари 1895 г. и следващият месец се появява в Кръстевото списание “Мисъл”.

Писането не върви на Алеко, но го крепи мисълта, че ще посвети текста на приятеля Цветан. Нашите студенти четат “Мисъл”, нека Европа научи как се правят избори по български.

Цветан Радославов защитава докторат. “Честита е България, че има такъв син!”, поздравява го ректорът на Лайпцигския университет като му връчва дипломата. Авторът на националния химн се прибира в родината. Тук дава клетва пред себе си повече да не гласува.

* Това е оригиналът на песента. Редактирана многократно и хармонизирана от композитора Добри Христов, през 1964 г. става национален химн на България.