Агресивният роман

Проф. Николай Аретов заедно с доц. Вихрен Чернокожев и Георги Господинов спасиха Стоянов от прокурорско преследване.

Христо Стоянов въведе нов жанр в белетристиката

Той иска да бъде съден като Бодлер и Флобер, да гние в затвора като маркиз Дьо Сад. Да е страдалец като днешния Навални

Проф. Николай Аретов заедно с доц. Вихрен Чернокожев и Георги Господинов спасиха Стоянов от прокурорско преследване.

Има исторически, криминални, любовни, философски, научно-фантастични романи. Съществуват романи на нравите, на ужасите и дори антиромани. Досега обаче нямаше агресивен роман. Въведе го българският автор Христо Стоянов. И се обезсмърти като новатор в жанровото разнообразие на световната белетристика.

Според чичко Google Христо Стоянов е роден през 1956 г. в Габрово. Учи в Смолян, където завършва девети клас с отличие. После работи като докер, леяр, кранист, труди се и в други сфери на социалистическото съревнование. Междувременно се самообразова и напредва дотам, че започва да превежда виетнамска поезия. Покрай азиатската класика пробва собствения си талант. През 1986 г. библиотека “Смяна” на издателство “Народна младеж” обнародва дебютната му стихосбирка “Шепа живот”.

Прозата също му се отдава. Пише романа “Невръстни старци”, но Държавна сигурност спира текста. Книгата стига до читателите след демократичната промяна с псевдонима Крис Стоун. Тук Христо Стоянов решително къса с виетнамската традиция като превежда името си на английски. С езика на Шекспир се изкачва планетарният Парнас!

Много са обаче препъни камъните към заветния връх. “Скритият живот на една помакиня” е емблематичен пример през какви препятствия минава едно дарование. “Работех във в. “Новинар”, когато стана историята с момичето - разказва Стоянов. - То роди в един пансион в Смолянско, в тоалетната, и удуши бебето. Сложило го в един сак, прибрало го в нощното си шкафче и ляга да спи! Тя е помакиня. По кръвта откриват, че е имало раждане. Отидох в болницата, говорих с нея... И вече не можех да не напиша тоя роман - “Скритият живот на една помакиня”! Не го издаваха дълго време. Написах го 1992 година, издадоха го 1999 година лятото!”

Заради феноменалния интерес Христо Стоянов веднага тиражира добавката “Рязания поп”. Според автора там е вграден образът на отец Боян Саръев. Георги Крумов, окръжен прокурор в Смолян, образува предварително следствие за порнография. Определени са трима специалисти да констатират има ли такова деяние. Единият е моят приятел Николай Аретов. Помолих професора да извади на светло какво е написал. С дата 1 март 2000 година четем:

Не претендирам, че са ми известни всички (или значителна част от) съдебните процеси срещу литературни произведения, но известните ми прецеденти на преследване на книги заради порнографско съдържание или нарушаване на “добрите нрави” до един са представили в негативна светлина обвинителите. Нямам предвид прословутите списъци на Инквизицията, нито процесите и санкциите по време на фашизма и комунизма или забраняването на Дарвин и пр., а съдебни дела (и присъди) срещу автори като Ш. Бодлер, О. Флобер, Вл. Набоков (в САЩ), Х. Милър...

Твърдо съм убеден, че за една книга не може да се съди извън социалния и литературния контекст, в който тя битува. На българския пазар в момента има и други книги оригинални, преводни, а може би и от български автори с чужди псевдоними, които пряко и подробно описват полови актове, често и в по-перверзни разновидности. Очевидно не е справедливо да се подхожда с един аршин към класическата в жанра книга “Емануела” от Ем. Арсан и нейните продължения и имитации, или към безспорен класик като Маркиз Дьо Сад, а с друг - към Хр. Стоянов. Заедно с много и авторитетни литературни историци и философи смятам, че романите на Сад са важно събитие в човешката култура. Но той описва далеч по-страшни неща, при това два века по-рано. Абсурдно е да се мисли, че може днес в България да се осъди издателят на Сад. Не по-малко абсурдно ще е да се осъди български автор за по-малко нарушение на общоприетия морал, това би означавало, че се съди заради липса на писателско майсторство.

Ако все пак нещо е подсъдно заради “порнографско съдържание” (не съм убеден, че има такова нещо), то това не би трябвало да е книга, а нещо което получаваме без да сме го пожелали конкретно, както става с ефирната телевизия или радиото. Изборът на книга винаги е личен, читателят си я купува или заема и сам поема отговорността за избора си.

Не само посочените, а и редица други пасажи в двете книги, наистина описват пряко, а на места и вулгарно еротични сцени, които могат да се приемат като нарушение на добрия вкус. Може и да се спори доколко те са въведени самоцелно и доколко са подчинени на някакъв общ замисъл.

“Във връзка с всичко казано дотук, заявявам твърдото си убеждение, че двата романа на Христо Стоянов не трябва да бъдат подложени на преследване от закона”, отсъжда Николай Аретов. Доц. Вихрен Чернокожев и писателят Георги Господинов са на същото мнение. Тримата експерти отървават Христо Стоянов от лапите на прокурора.

Крис Стоун обаче е разочарован. Той иска да бъде съден като Бодлер и Флобер, да гние в затвора като маркиз Дьо Сад. Да е страдалец като днешния Навални. Цялото житие на Стоянов, написано от самия него, внушава мъченичество. През социализма бил репресиран заради стихове срещу Тодор Живков. Самият Любомир Левчев го отървавал от тюрмата.

Властимащите тръпнели от непредвидимия Христо Стоянов. Пред журналистката Валерия Калчева той свидетелства: “В станцията на писателите във Варна от първата до последната стая на четвъртия етаж минах през терасите през парапетите и отварях завесите! Как не съм паднал, не знам! Те пъшкат, охкат, а аз изкукуригам силно! Тогава видях кой кого чука, коя поетеса на кой партиен писател е в леглото!”

Едно време имаше вестник “Чук-чук”, от който Стоянов вероятно е черпил вдъхновение.

Той е от авторите, които нарочно търсят скандала, за да компенсират творчески недоимък. Не е първият, няма да е последният. Разгласи, че заради “помашките четива” бил малтретиран от иноверците. “Държавата е с вас, разкъсайте го!”, насъсквал ги прокурорът Крумов. “Тогава те ми избиха 32 зъба!”, брои пораженията жертвата. След издевателството започнали да го наричат българският Салман Рушди.

Християнската проблематика също не го щади. “Копелето. Евангелие от Юда” му коствало отлъчване от Църквата. Нарежда се до Николай Райнов, сполетян от същата участ през 1919 г. Само че митрополит Гавриил се прекръсти пред Бога, че не е изричал анатема срещу Стоянов.

В усилията да се изкара екстраординарен Христо Стоянов измисли “агресивния роман”. Този етикет стои като подзаглавие в “Глутница за единаци” и “Помашка рулетка”. Залепен е зад страховитата “Улица “Смърт” и маниерното “До СтрасТбург и назад”. Свети и в трилогията “Скритият живот на една помакиня. Рязания поп. Братът”. Там за грядущите поколения е отбелязано: “Агресивен роман по действителни случаи в три части”.
Еманация на Стояновата агресия към всичко, което го заобикаля, са “Отворени писма до българия” и “Некролози и други многоточия по българия”. В тези съчинения той пише името на отечеството с малка буква, а своето само с главни. Многострадална българия е в сянката на ХРИСТО СТОЯНОВ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи