Преди години на международен форум във Филаделфия, САЩ, известният хърватски политик и учен проф. Богдан Радица, преподавател в Колумбийския университет, отправя остра критика на западните държави и САЩ заради крайно погрешната им политика към страните от Югоизточна Европа. Западът, според професора, има най-голяма вина за трагичните събития, сполетели държавите от този регион през последното столетие и то не само поради непознаването им на Балканите, но и нежеланието им да вникнат и разберат реалността на проблемите и особеностите на миналото, националната идентичност и религиозните различия на техните народи.
Към неоспоримата констатация на проф. Радица бих добавил, че Западът не познава не само Югоизточна Европа, но и целия Изток, т. е. източните части на планетата.
Поради това, както и демократичното високомерно и пренебрежително отношение към всичко и всички извън Запада, редица външнополитически и военни инициативи на големите европейски държави и Съединените щати през последните столетия завършват с провал или катастрофа. А утвърденото чувство за превъзходство на западните сили над останалия свят им пречи да се поучат дори от собствените си грешки.
Факт е, че позорният завършек на колониалната война на Франция във Виетнам през 1954 г. не бе достатъчен да вразуми и въздържи Вашингтон от десетгодишната военна авантюра в тази азиатска страна, завършила още по-катастрофално и причинявайки тежкия „виетнамски синдром“ на американското общество. А урокът, който виетнамците дадоха на САЩ, е безценен за цялата световна общност. Те показаха, че няма сила на планетата, даже и притежаваща най-модерното оръжие, която да е в състояние да сломи волята, гордостта и достойнството на един народ, макар че през тази война върху този народ са употребени повече взривни средства, отколкото взривените бомби, снаряди и муниции, използвани в цялата човешка история.
Поуките от трагично завършилите опити на Англия и СССР да покорят Афганистан светват като червена лампа, сигнализираща за огромната опасност, която грози всеки кандидат за нов завоевател на тази страна. САЩ обаче най-безотговорно пренебрегват този сигнал. Затова сметките за двадесетгодишната катастрофално завършила афганистанска военна авантюра на войнстващите вашингтонски среди плаща американският данъкоплатец. А разноските за разбитите милиони човешки съдби, за новите емигрантски вълни днес ще плаща международната общност и най-вече Европа.
Първосигналността в поведението, високомерието, грубият интерес и егоизмът на Запада са не само определящ, но и траен фактор във външната му политика. Жертва на този егоистичен интерес става и българският народ, който преди 143 години бе разчленен от т. нар. „Велики сили“.
Днес наследниците на тези „сили“ за пореден път се стремят да задоволят користните си амбиции и то отново за сметка на България, като я задължават незабавно и безусловно да подкрепи кандидатурата на Република Северна Македония за членство в ЕС. Те не се интересуват от поведението на тази малка държава, която най-грубо погазва правилата и условията за влизане в тази организация. С пълно безразличие гледат на това титово творение, което три десетилетия води една крайно враждебна политика срещу България, един от най-лоялните им съюзници. Брюксел и Вашингтон не обръщат внимание на ежедневно поддържаната от Скопие, без дори един почивен ден, безпрецедентна по мащаби, жлъч, ярост и арогантност пропаганда срещу България.
Правят се, че не забелязват как македонистите без всякакъв срам и морал крадат цели периоди, събития и личности от българската история. Не ги впечатлява дори малоумната теза на скопската върхушка, отричаща съществуването на българския народ и целяща присвояването на третия книжовно-културен център на европейската цивилизация, след гръцката и римската, създаден и утвърден с усилията и мъдростта на българския народ.
За огромно съжаление и пълно разочарование на българската общественост, отношението, което се проявява към България е без аналог в европейската история. Вместо обективен и безпристрастен подход към позициите на София и Скопие, съюзниците ни упражняват груб натиск върху българското правителство да даде съгласие за безусловно и незабавно приемане на македонската държава в ЕС. Очевидно, Брюксел и Вашингтон са далеч по-загрижени да изпълнят стриктно „директивата“ на неолиберално-глобалистката прослойка, за вкарване на Република Северна Македония в антируския фронт, усърдно изграждан от края на ХХ век, отколкото бъдещето на българския народ и държава.
Европейските и американските политици и чиновници, за да оправдаят скандалното си поведение към България, доста наивно и глуповато се оправдават, че не разбирали позицията на българската страна. По-абсурдна теза от тази не може да бъде измислена. Та нали етническите вражди и войни между балканските народи са следствие на империалистическата политика на „Великите сили“, провеждана на принципа „разделяй и владей“.
Освен това няма западна държава, чиято администрация и наука да не е детайлно запозната с проблемите на европейския югоизток. Те знаят за десетките хиляди жертви във Вардарска Македония след Втората световна война, чиято единствена вина е, че са българи. В Западна Европа, САЩ и Австралия са приютени над 200 хиляди българи от Македония, потърсили спасение от титовите палачи. Днес на тяхна територия има изградени от македонските българи десетки църкви, които са част от българската православна църква. И всички тези смазващи свидетелства за фалшивия и престъпен характер на македонизма са много добре известни на тези, които са си затворили очите и запушили ушите към обективната и категорична историческа реалност.
Според вековно утвърдените правила за международно общуване партньорите ни също за длъжни чрез дипломатическите си представители в София да проучат позициите на България към македонската кандидатура за ЕС. Защо българската общественост така неистово се съпротивлява, държейки се като невинно осъден гражданин? Защо една държава, която с готовност и разбиране е откликвала на инициативите на съюзниците си, сега така гневно и яростно реагира на кандидатурата на едни нагли крадци и фалшификатори?
Диаметрално противоположните позиции на София и Скопие задължаваха нашите съюзници детайлно да вникнат в реалната същност на отношенията между България и Република Северна Македония. Вместо безалтернативния добронамерен подход те предпочетоха да жертват България, адвокатсквайки на македонизма. С други думи, брюкселските и вашингтонски адвокати на фалшификаторите и крадците от Скопие викат: „Дръжте крадеца!“
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш