Опасно е пренасянето на професионалната липса на вяра в Доброто и Човека в личния живот

Навикът да се мисли песимистично често води към заболявания

В 47-ото Народно събрание най-мощната професионална група са юристите, повечето  адвокати. Сред тях кипи недоволство от законите, изковани от техните предшественици пак с решаващо адвокатско участие. И отново заявяват същата непоколебима решителност с чукове върху парламентарната наковалня да произведат този път правилна законодателна продукция.

И следващите в поредния парламент ще размахват юмруци и ще вадят от девет кладенеца вода, за да аргументират поредния поход към пълна законодателна хармония. Съзнавайки отлично, че конституцията и законите у нас не страдат от тежки язви, в почти пълна степен съответстват на действащите в Евросъюза. И са одобрени от институциите в Брюксел и Вашингтон. Дори и подадените отвън, от користно заинтересувани лобита или едри бизнесмени.

Критиките са несъществени, всъщност изстискани чрез натиск и молби от София. Че в прилагането на законите има сериозни проблеми, вините са преди всичко в наложената у нас неолиберална политическа система. Чрез нея се формират и поддържат чужди на националните ни интереси партии и се кроят колониални администрации, наричани правителства. С продажен кадрови състав и отрицателен подбор за изпълнителните органи и в правосъдните.

В предизборните листи, после и в законодателния орган често нахлуват особняци, мнозина с характерни професионални изкривявания. Представляват личностни промени в психологическата структура на личността на границата на нормата, повлияни отрицателно от професионалната практика. В крайни варианти нездрави, уродливи отклонения, възникващи във връзка със спецификата на повечето професии.

Работата на следователите, съдиите и прокурорите е особено сложна човешка дейност. Изисква голямо напрежение на физически, умствени и духовни сили, способности, умения и опит за правене на анализ и синтез при недостиг на информация. При обективна невъзможност за постигане на абсолютна истина, която винаги е относителна, непълна.

Целият процес на формиране на вътрешно убеждение за предявяване на обвинение или произнасяне на присъда е свързан с разрешаване на възникващи съмнения. От фактологическо и мисловно естество, но и с морален характер. Изискват се голям брой специални качества и навици, придобива се нееднозначен опит.

За изграждането му голямо влияние наред със спецификата на дейността оказва и характерът на близкото обкръжение, в което е потопен юристът. Също и тясната специализация за решаване на типови задачи, при които се формират съответните навици, стереотипи и свързаните с тях стил на мислене и общуване. Подобни изкривявания се проявяват и при много адвокати, особено сред ангажираните в наказателното право.
Изразяващи се в подозрителност, критично, предимно отрицателно отношение към хората и човешките слабости. В затвореност в общуването при престорена откритост, специфичен хумор с цинични отенъци. Става дума не толкова за отрицателни черти на характера, колкото за особености на поведението.

Лъжливостта, алчността, подлостта и други пороци са заложени главно в ранната възраст в семейната среда, професията само ги акцентира.

Другото е, че към нея се стремят и нерядко попадат лица, чужди на служенето на Закона и помагането на хората. В социалното им поведение, в политиката особено, се намират поводи за разнообразни вицове и задявки. „Да не позволяваме на фактите да ни заблудят!“ Има значителна доза истина в ироничното подмятане, че адвокатът не лъже, а просто така работи. Или в закачката, че „в занаята на адвоката няма много пространство за любители да говорят истината.“

В този сегмент личностната деформация може да се прояви във външната социална среда, или във вътрешната с колеги. И в двата варианта се изразява в показване на прекалено самомнение; еднотипен начин на общуване с околните; зле прикрита или откровена недобросъвестност в работата по делата; излишен формализъм или произволно тълкуване на законите; внасяне на неслужебни отношения в местоработата.

Да се избегнат изградените при упражняването на професията навици е възможно само, ако тя се прекрати въобще. Но не ако само се смени местоработата. За добро и за лошо, юристите, служили в държавната администрация и особено в силовите органи придобиват специфични навици и характерови изкривявания: силна зависимост от началството и забележим стремеж да му се угоди; финтове за избягване и прехвърляне на отговорност; присвояване на работно време.

Както никой не отива в болница, за да празнува, така и в следствието, прокуратурата, съда или кантората не отиват с радостни усмивки. Клиентът посещава адвоката със свои важни проблеми, често страдайки. Емоционално най-наситените юридически дейности са свързани с наказателни и бракоразводни дела. Под удар са най-уязвими страни от живота, наред с професионалните задачи много време се отделя и на психологическото състояние на клиентите.

Юристите в тези области са подложени на постоянен стрес от потока от отрицателни емоции. Едното развитие е към изработване на дебелокожие за недопускане на състрадание към клиентите. Второто е да се пускат проблемите им през себе си, но с риск за здравето. Работа в Big Law може да завърши в кабинета на психиатъра, пишат американски лекари.

Професията на юриста привлича работохолици. Проучвания показват, че причини за появата на психически проблеми са перфекционизмът и стремежът към победа на всяка цена. Което им помага за целта, създава и проблемите им. Най-често кариера правят тези, които могат да преодолеят неприятностите и натоварванията. Това поражда „мисленето на песимиста“ - способността да се предвиждат всички възможни развития, особено отрицателните сценарии. Това мислене обаче води до заболявания.

 Зад океана юридическата професия наричат още и „индустрия на мълчанието“. В нея не е прието да се говори за проблемите, нуждаещите се от помощ, до последно не я търсят. За магистратите в адвокатските кантори и някои силови структури изискванията за ефективност са високи, натоварванията значително по-големи от средностатистическите, служителите често са на повикване 24/7.

Мнозина чувстват болезнено конкуренцията в кариерата, опасността да ги изхвърлят. Оттам страхът да не се забележи, че са уязвими, слаби и не се справят. Наред с лекарската и тази професия стана много близка до бизнеса с неговите нехуманни нрави. Все повече са улеснените да извършват действия в разрез с морала и закона. Но е трудно да се избяга от срама и вината. Като се натрупат, идват алкохолът, наркотиците, антидепресантите и т. н.

Според изследване на списание International Journal of Law and Psychiatry проблемите с тях сред юристите е два пъти по-голям, отколкото сред населението. Депресиите са 3, 6 пъти по-чести. Според Centers for Disease Control and Prevention по самоубийства юристите са четвърти след зъболекарите, фармацевтите и лекарите.
Но с нокти и зъби напират за позиции във властта. У нас наблюдаваме същото.