Данните на програмата на ЕС “Коперник” показват трайно затопляне

Спътниците “Sentinel” следят аномалиите

Основният двигател на високите температури са парниковите газове

Аномалиите, свързани с климатичните промени на Земята, ще зачестяват. Едни от тях са горещите вълнє, които застигнаха Европа и рязко повишиха живака и у нас. Очаква се те да стават още по-интензивни с нарастването на глобалните температури. Това прогнозира пред “Труд” експертът по температурни аномалии Фрея Вамборг от Службата за изменения на климата в рамките на програма “Коперник” (C3S) по повод данните, че юли е бил най-горещият месец, откакто се води статистика.

Наблюденията са именно от “Коперник”. Наричат водещата програма на Европейския съюз още “Очите на Европа върху Земята”. Тя е инструмент за мониторинг на атмосферата, хидросферата и земната повърхност с цел подобряване на живота на гражданите и тяхната сигурност. Програмата се изпълнява с помощта на група спътници на ЕС, наречени “Sentinel”, които предоставят данни за планетата ни от космоса.

Според последния доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), горещите вълнє вероятно вече са се увеличили в някои части на света, уточни Вамборг. По думите є фактът, че юли е бил най-топлият дори и само с 0,004 градуса по Целзий спрямо предишния рекордьор - юли 2016, е показателен за това, че ще продължим да наблюдаваме глобално затопляне в дългосрочен план, ако продължим да отделяме парникови газове.

“Трябва да се подчертае, че двата най-топли месеца юли в историята са се случили само през последните четири години, е един от начините да напомним на хората, че глобалните температури явно са се повишили от прединдустриалната ера: не само тези два месеца бяха топли, но и месеци, години и десетилетия и пред тях”, казва климатологът.

Дългосрочните тенденции сочат, че основният двигател за повишаването на средните температури са именно парниковите газове, причинени от човека. “Има и други фактори. Те включват количество слънчева радиация, вулканични изригвания или естествени аерозоли (напр. прах, дим от горски пожари), но също така и други човешки фактори, като причинени от нас аерозоли. Има и фактори в самата климатична система, където всички компоненти - океан, земя, атмосфера и т.н. - взаимодействат и влияят. Един такъв пример са събитията от климатичния феномен Ел Ниньо”, посочи Вамборг.

Климатологът от “Коперник” Фрея Вамборг пред “Труд”:

Налага се да се адаптираме

- Г-жо Вамборг, какви климатични аномалии отчитате и кои стават по-чести?

- За да засечем промяна и да кажем дали дадено явление става все по-често или не, трябва да погледнем картината в по-дълъг период от време. Например, за температурите над Европа - те са се повишили през последните 40 години. Това означава, че в момента отчитаме по-често по-топли от обикновено месеци за Стария континент, отколкото през 80-те години. Това не значи, че не може да имаме месеци или години по-студени или близки до стойностите за периода 1981-2010 година. Все пак посланието за дългосрочната промяна е, че температурите са се повишили в Европа.

- Вие сте климатолог - оптимист или песимист сте относно бъдещето?

- В повече дни съм оптимист, защото смятам, че има още време за действие. И е важно да се действа не само за намаляване на емисиите на парникови газове, но и за адаптиране на обществото към променящия се климат.

- Според докладите за климата последните 20 години са били най-топлите през изминалите 22 години, като периодът 2015-2018 оглавява класацията. Какви ще са последствията?

- Ако не намалим емисиите на парникови газове, температурите ще продължат да се повишават. Това не означава, че всеки юли ще бъде по-топъл от предишния, или че всяка година ще бъде по-топла от предходната. Но с течение на времето това увеличение ще става все по-осезаемо и много от следващите години ще се класират в топ 20 на най-топлите.