Родната поезия има привилегията да приютява в своите селения и чужденци, които отдавна са по-силни изразители на българското, отколкото родените на наша територия. Такъв творец е Хайри Хамдам: от 40 години той е тясно свързан с България – като професия, бит, житейска съдба и творчески изяви. Автор е на 17 книги, издадени на български и арабски език, съставител и преводач е на няколко сборника с българска поезия и проза, публикувани в различни арабски държави. Общо е превел повече от 100 наши автори. Харизматичен като човек, изключително иновативен като стил – с красив афористично-метафоричен почерк, той е любимец на ценителите на поезията у нас.

Затова на премиерата на новата му стихосбирка „Аз, бедуинът” (изд. „Лексикон”, 2021) присъстваше отбрана публика, а вечерта в столичния клуб Renaissance се изгради като равностоен диалог между публиката и автора. Събитието се се водеше от Алина Караханова и беше организирано с партньорството на Българския ПЕН-център. Неговият председател Здравка Евтимова сподели, че тя носи книгата със себе си и чете от нея на непознати хора във влака: „Поезията на Хайри Хамдан е една мощна река, която е способна да изгризе камъка и да го превърне в прекрасно творение, което ще отнеме дъха на човека. Тя носи суровост и едновременно изстрадана топлота и стремеж да попаднеш в оазис. Когато той пише за майка си, аз виждам себе си, защото и аз съм майка. Неговите изгреви остават завинаги в нашето съзнание. Виждаме обич, която е трудна, преминала през препятствия – към жената и родната земя, към онзи изсушаващ вятър, който всъщност ни прави човешки същества. Така ние надживяваме предателствата. Поезията на Хайри е най-красивият риск, в който можем да попаднем. Той излъчва поетични залпове по такъв начин, че превръща поезията в най-краткия път между човешките сърца”.

„Тази вечер е посветена на откровението” – анонсира Хайри и предостави микрофона на присъстващите. Сред включилите се в свободния разговор на философски и естетски  теми бяха още поетите Захари Иванов, Роберт Леви и Елисавета Шапкарева, на пианото беше Мариам Хамдан.

На какъв език пише Хайри? По този въпрос той поясни, че всяко произведение се ражда на езика, на който се е появило в съзнанието му. А романът „Лешникови градини” (2019) е написан и на двата езика едновременно. „Усещам по много близък начин неговите докосвания до родната му земя и до нашата земя. Не мога да се нарадвам на онази живинка, която в стиховете му извира отгоре и свързва думи и образи, които са далечни, но вървят редом” – каза Захари Иванов.

Само поет, притежаващ изключително фини креативни сензори може да види, че Бог язди „синя палатка”, може да си въобрази, че ще „построи къща в гърло на вулкан” и с лекота да ни внуши, че „утрото закъснява с половин век”. Такъв поет е Хайри Хамдан: неочакван, вливащ в читателя пречистваща сила,  взривяващ с нежност представите ни за света през невидими прозорчета. 

Из „Аз, бедуинът”

Хайри Хамдан
Обувките

Клошарката,
седнала близо до нищото,
викна по мен:
„Какви обувки!”.

Обувки, които не успяват
да убият самотата,
обувки, които все изостават
след съня.
Приятелко,
няма по-нещастни обувки
от тези на поета.