България трябвало да покаже, че не може да се играе "междупартийно, а национално" в спора със Северна Македония. Това заяви Кирил Петков по време на посещение в Битоля, където откри клуба на Културен център "Иван Михайлов". Той призова и за обединение, включително с македонските българи, за защитаване на националния интерес. Но знае ли министър-председателят ни какво е национален интерес, е реторичен въпрос, чийто отговор е отрицателен, разбира се.

В Битоля го посрещнаха протести заради отварянето на културен център с името на революционера и лидер на ВМРО Иван Михайлов, а местна активистка организация и крайнолявата партия "Левица" свикали демонстрацията, дори приравниха Михайлов с Адолф Хитлер, Бенито Мусолини във и... цар Борис III.

Съдейки по думите на Петков, това не е проблем: „Това, което виждаме е, че има екстремистки позиции политически от двете страни на границата. Ние трябва да игнорираме екстремистите и да следваме правия път по принципите, които ние всички сме обещали на нашите гласоподаватели”. 

Как обаче Петков, като министър-председател на страната ни, а и като българин – на първо място, може да игнорира обидите на македонците, които скандираха „Татари гробари“ и „Мръсни псета“, е питането. И би трябвало именно то да е реторично, защото няма как и не трябва представляващият цялата ни страна да си мълчи пред подобни обидни прояви, но явно въобще не е. 

На плакатите пък пишеше: „Гробищата са пълни от българското приятелство“; „Гоце = Македония“ „Македонско малцинство в ЕС“; „Регистрирайте ОМО Илинден в България“; „Имате окървавени ръце“; и др.

Не ни стигаше това унижение, но малко след посещението в Битоля, президентът на РСМ Стево Пендаровски реагира остро, като заяви, че културните центрове навсякъде в демократичния свят са стъпка към приобщаването на народите, но „да се наименува културен обект на лице, което е доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война, не обслужва тази благородна кауза”, допълвайки, че „нито македонският, нито българският народ вярват, че характерът и работата на Ванче Михайлов могат да допринесат в тази посока". 

Не закъсня и реакцията на македонския премиер Димитър Ковачевски, който призова българските власти да разрешат откриването на културен център за македонците в България. „В РСМ всеки гражданин има право да изразява свободно своята етническа, религиозна, идеологическа принадлежност“, каза още той.

Думите му не са просто смешни, а цинични, защото от години нашите сънародници там са подложени на репресии - заплашват ги физически, трудно им е да си намерят работа, а обидите са най-малкото, което търпят.

Преди две седмици пък лидерът на Демократическия съюз Павле Траянов и участник в управляващата коалиция на Ковачевски нарече страната ни геноцидна държава. Според него България извършва геноцид и към днешна дата спрямо РСМ.

Ако тръгнем да изброяваме какви са реакциите на македонските политици, общественици и медии, след като нашата позиция започна да се смекчава, означава доброволно да си причиним часове на унижение, мазохистично свеждайки глава. Най-простичкият и кратък извод е, че след като четворната коалиция пое властта и Петков лично и нееднократно – както с думи, така и с действия се ангажира, че „ще прекратим възпрепятстването на РСМ за ЕС, оттам натискът се увеличи поголовно. Натиск от политиците им, натиск от медиите им, натиск чрез наши платени „анализатори” и историци, натиск чрез различни прояви – както у нас, така и там. И този натиск не се изчерпва само с обичайните донякъде логични лостове (които пък ние никога не използваме), а включва още по-яростна пропаганда, обиди, агресия срещу българите в РСМ и срещу страната ни.

А както заяви и външният министър Теодора Генчовска, премиерът прави политика, за която МВнР не знае. Генчовска не присъства и на срещи на Петков с представители на РСМ, включително на международни събития, на които както тя по принцип винаги е. 

Да се припомнят на Петков факти, смисъл няма. Късно е и да наваксва изгубените часове по история. Че Македония е изконна българска земя, свързана с култури и народи, които са неделима част от нашето наследство, не знае, не го вълнува, не разбира значението на тази отговорност. 

Въпросът е дали Петков поне е чувал за национално достойнство и чест. Или инфантилното му поведение, както и това на ПП, ще надскочи пределите на сегашните ни граници, достигайки до невиждани висоти. Защото лесно или трудно, криво-ляво преглъщаме вътрешната им политика, но когато се касае за името на България, за доста накърнения ни и без това авторитет, не трябва да отстъпваме и на йота.

За масовата тотална фалшификация, извършена от 1945 г., която продължава и днес, за системната пропагандна кампания, която се води срещу българския народ, за нарушаването на човешките права на северномакедонските граждани, които са съхранили своето българско самосъзнание, Петков не го е еня.

За активната роля на сръбската и руската дипломация за създаването и утвърждаването на македонизма като антибългарска политическа концепция, за доктрината на македонизма, за езика на омразата към България – също. Всъщност дали в ЕС ще влезе РСМ или Сърбия, разлика няма. И двете страни са с идентични нерешени въпроси и проблеми, и са еднакво шовинистични, разминаващи се генерално с европейската ценностна система, колкото и изтъркано да звучи това словосъчетание.

Както и РСМ по отношение на гражданите си с българско самосъзнание, така и Сърбия, в политиката си спрямо българите в Западните покрайнини, действат абсолютно идентично - обезбългаряване и обезлюдяване на районите. Както и претенциите им за македонско или сръбско малцинство в България.

Всякакви прояви, подобни на тези отпреди дни в Битоля, само затвърждават още повече абсолютната несъвместимост между „ценностите” в РСМ и заложените в базовия чл. 2 от Договора за ЕС, а именно: зачитане на човешкото достойнство; свобода; демокрация; равенство; върховенство на закона; зачитане на правата на човека. Европейски ценности и македонски шовинизъм са понятия, абсолютно диаметрални. 

А непрекъснатото говорене за фашисти и нацисти, единствено реабилитират комунистическата реторика, която е съвсем прозрачна – щом някой е срещу комунистите, значи е фашист. Само си дайте сметка - щом самият президент на РСМ разсъждава така, какви ли са помислите на избирателите му.

Потресаващото е, че много от нашите медии и журналисти доброволно (кои платено, кои даже не) се превръщат в рупор на подобна реторика. Да сме оставили назад историята (предлагам направо да пренапишем нашата), да направим компромиси (колко още?), да побързаме (краят на света ли настъпва, ние ли имаме зор някакъв?), да заложим на икономиката (о, какви икономически перспективи ще се отворят след влизането на има няма 2 млн. македонци в ЕС, ум да ти зайде). А опорката, че иначе Русия ще завладее РСМ, е умилителна. РСМ са в НАТО, а и така или иначе чрез и през Сърбия, Русия влияе и на македонците. И ако някой глуповат човечец си мисли, че влизайки в Съюза, РСМ немедлено ще се трансформира в европейска страна, по-добре да пренасочи протичащите в ума му процеси към друго занимание, щото това явно не му се получава.

Ай сиктир ви на всички, готови да предадете (или продадете) интересите на България. Ай сиктир и на РСМ, и на тези им граждани, за които сме татари и фашисти. И не вариантът на израза, който често се употребява в разговорната реч, означаващ „махайте си”, „гледайте си работата” или „стига”, а точно турската псувня, значеща нещо по-различно. Ай сиктир, без извинение!