Това не са избори, а допитване, което имаше други цели и други задачи

Как да глътнат жабата, когато тази жаба е смяната на името на държавата ти

Веднъж за толкова години ще си позволя да не бъда в Македония, когато там се решава нещо важно и когато македонците трябва сами да се оправят, веднъж ще ги оставя сами и те ще оплескат всичко. И така ще го оплескат, че ще превърнат резултата в спор за това кой е победител на референдума на 30 септември и ще ги накарат едновременно да се обявят за такива. Без да са убедени в това, разбира се. И Зоран Заев заяви, че допитването е успешно, и лидерът на опозицията Християн Мицковски гордо се похвали, че е победител, тъй като изискването за „големия ценз“- повече от половината от общия списък излезли да гласуват, не се случи, значи, референдумът е провален и Македония няма да си сменя името. Такава я свършиха братовчедите, че дори предизвикаха напрежение сред неголямата група български колеги, които пишат за нещата оттатък, предизвиквайки спора кой какво бил казал преди 30 септември, пък какво се получило, кой колко разбирал от темата и кой какво бил прогнозирал, а ето какво се получи. Както хич не обичам да си меря познанията и връзките в Скопие, а още по-малко да се хваля с тях, сега ще трябва да прегледам всичките си текстове за референдума, за да преценя къде съм в този спор. Но повече, когато стане напечено в Македония, няма да отсъствам, все още имам сили да ударя едно рамо...

И не се чудете на заглавието. Веднага след като станаха известни резултатите от референдума, един македонски сайт хвърли едно бързо око на публикациите в чуждите медии, за да определи кое заглавие на информациите от Скопие е най-така - ефектно и точно. Изброяваха се няколко варианти, но безспорният първенец е това - „Айварот го победи Западот“. Не знам дали то е най-точното, но поне е ефектно, ако не друго. И посочва една от причините за това в неделя пред урните да отидат само някакви си 666 743 гласоподаватели от всички около един милион и 800 хиляди. Вярно, на една от пресконференциите Зоран Заев заяви, че това е резултат, който не е постиган на нито едни парламентарни избори. Да, но това не са избори, а допитване, което имаше други цели и други задачи. Вярно е също така, и за това сме писали тук и друг път, че месец септември е времето, в което македонецът приготвя своята „лютеница“, техния айвар. Няма нужда да гледаш календара- замирише ли над Скопие на печени чушки, от онези, червените, наречени „Куртовска капия“, значи есента в Македония е дошла. Да си правиш айвара по време на избори или референдум, е формула за отсъствие от гласуването по някакви приемлива причина, както да отидеш за гъби у нас. Дали обаче това е основната, при това битова, причина за неучастието на македонците в гласуването е трудно да се каже. Но ако искаме да минимизираме грешката, която така нареченият международен фактор направи с уникалното си и невиждано досега присъствие в Македония, ще трябва да я преглътнем, колкото и да не ни се иска.

Да си го кажем направо- и Брюксел, и Вашингтон, и НАТО и ЕС не направиха перспективата за членство в тези два съюза достатъчно примамлива, за да може тя да изтегли втората половина от въпроса за референдума, което спъваше македонците да излязат пред урните. Онази втора част, която се отнасяше до Договора за името с Гърция, заради която поставиха под съмнение и първата. Братовчедите може да са провинциалисти, може да са всякакви, но са прагматици, а понякога и умни. И си правят добре сметките. Провинциални, провинциални, колко да са провинциални... Колкото и да са, все са си направили „рачуна“, че тази дандания около членството в НАТО не е само от любов към тях, а че зад нея се крие нещо друго, като обкръжението на Сърбия от натовски държави. В една страна като Македония, в която има легитимни две политически партии на сърбите, и много други хора, които по различни причини симпатизират на Белград, е контрапродуктивно да агитираш за членство в НАТО без да си обяснил честно и открито какво то ще донесе на всеки един от македонците.

А и не от Брюксел да имат на разположение само една тактика и тя да е такава, че да се обвиват в условности евентуалното членство в НАТО и в Европейския съюз. Не може да го прехвърляш от година на година, от месец на месец и да се надяваш, че това ще бъде достатъчно, за да ги накараш да „глътнат жабата“, когато тази жаба е смяната на името на държавата ти. И сега беше така- гледам, и в поздравленията за участвалите в референдума, които отиват към Скопие оттук и оттам, пак е така - вратите ви са отворени, но вижте там, името, не може без него, иначе ви чака още четвърт век изолация, и така нататък. Изглежда правилна ни беше констатацията отпреди месец, тук, на това място, че „морковите са на привършване, но тоягите станаха двойно повече“. А това очевидно не се харесва на гласоподавателите в Македония.

А колко ефективна е била ролята на европейските политици за резултата от референдума, ще си позволя един пример, пък нека някой се сърди, ако иска – голямата величина в европейската политика Ангела Меркел направи първото за канцлер на Германия посещение в Скопие точно на 8 септември, в Деня на независимостта. Каквото имаше да казват със Зоран Заев, го казаха на пресконференцията пред журналистите. Но какво Меркел е треснала на лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски по време на тяхната едночасова среща, остана пълна тайна. За първи път в това малко клюкарско общество с рамките на държавните граници на Македония не се чу нищо за разговора между двамата. Това пък роди легенди за това как голямата Ангела е едва ли не „смачкала“ опозиционера. Мои доверени хора от Скопие, и те от нашия журналистически еснаф, ми донесоха, че след разговора Мицковски бил като препикано мушкато. И какво от това? „Препиканото мушкато“ като лидер на ВМРО-ДПМНЕ препоръча на своите симпатизанти да решат какво да правят според собствената си съвест и убеждения, но не промени нито на йота собствената си лична позиция против референдума. И това повлия повече, отколкото заклинанията на десетките важни гости, които се изсипаха през септември в Скопие... Била го смачкала...

И сега какво? Ами, нищо... Решението е едно и то е борбата за евроатлантическото бъдеще на Македония да продължи. Но и тук възниква вечната дилема на кое да се даде приоритет- на политическото или на моралното. Политическото е това, което премиерът Зоран Заев предложи - парламентът да реши да подкрепи или не договора с Гърция и така да открие пътя на страната към НАТО и ЕС. Прословутото институционално решение. Заев няма да подава оставка, няма да предизвиква предсрочни избори. Такава тактика се подкрепя от хора като първия посланик на Македония у нас и виден социалдемократ проф. Георги Спасов. Според него, референдумът е консултативен, а онези 666 000 гласа „За“ са достатъчен политически капитал, за да се приеме допитването за успешно. Значи, в парламента, където Заев ще води битка за още девет депутатски гласа... Ех, ако и той имаше своя Цветанов, или както Груевски имаше своя братовчед и шеф на тайните служби Сашо Миялков...

Моралното бе препоръчано от моя приятел и колега Атанас Кировски – Саки, който смята, че Заев веднага трябва да отиде на предсрочни парламентарни избори и ако на тях получи доверието на избирателите, тогава да вкара Договора с Гърция в новия състав на Събранието. Кировски е програмен директор на най- професионалната новинарска телевизия в Македония- „Телма“, коренът му е егейски, работил е дълго време за БиБиСи и държи на етичните стандарти на британците. Проблемът в неговата идея за етичност е цайтнотът, в който Заев работи. Едни избори са загуба на политическо време, което Заев няма. Той трябва да бърза, защото и Ципрас в Атина е нетърпелив, и той трябва да ратифицира. В сегашния състав на гръцкия парламент - може би, но през пролетта идват избори и кой знае, кой знае...

А че тепърва ще анализираме по-подробно причините за този резултат на референдума, това е повече от ясно. Аз пък не знам доколко заглавието на този текст е вярно, но признайте, ефектно е. Гъделичка...