О.р. ген. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”, полицейската школа, УНСС, доктор по философия в Peninsula university, САЩ, с професорско звание. Академик. Служил е в УБО и НСО. Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим.

- Говорим в навечерието на важна за Вас в личен план дата – ставате на 70 години. Кои са най-честите теми, върху които размишлявате тези дни, господин Ралчев?
- Винаги един рожден ден, особено ако е кръгла годишнина, поражда двупосочни мисли. От една страна радост, че човек е достигнал до определена възраст, а от друга – една равносметка и лека тъга, че върви напред, а животът не е безкраен. Мисля, че е време да напиша още няколко философски книги, както и за събития, на които съм бил свидетел. Събития, които си заслужава да бъдат описани обективно, доколкото може един субективен поглед да допълни историята. Идеята ми е да споделя спомени за това как е реактивирано масонството у нас, Шотландския ритуал, тамплиерството и т.н. Паралелно с това съм председател на Националния съюз „Безопасност и охрана“ вече над 20 години. Това е една солидна организация с почти 9000 души членска маса, свързана със специалните служби, чийто потенциал за съжаление не се използва много активно. В личен план съм изключително щастлив от хармонията, която цари в моето семейство, от разбирателството, което имаме с моята съпруга и деца. По един или друг начин те са избрали своя път без да се опитват да копират нещо от мен, но все пак съм дал отпечатък върху характера им, когато си поставят задачи, да ги постигат. Всичко това което казвам показва един определен начин на мислене, който издава вече, че напредвам в годините, но все още е рано да правя генерална равносметка за моя живот.

- Има ли теми, случки и събития, които до сега не са били осветявани и ще получат за пръв път публичност в бъдещите Ви книги?
- Да, затова става дума. Например за масонството, което тази година се навършват 30 години от реактивирането му в България и в чието реактивиране съм участвал. Много от хората, които тогава участваха с време, енергия, вече ги няма на този свят и за съжаление вече  започнаха да се забравят. И то за една уж много близка дата, от която са изминали едва 30 години, появиха се изкривявания и фантазии за това как, защо и по какъв начин се е реактивирало масонството у нас след демократичните промени 1998г. Ще споделя случки, събития, свързани с професионалната ми кариера, изпитания, на които съм бил подлаган. В един определен момент е необходимо човек да застане честно пред себе си и да напише истината за събитията, включително и за 1989 година.

- Кои са линиите, от които човек не бива да отстъпва и същевременно кои са компромисите, които са необходими да направи със себе си, за да постигне хармонията, за която говорите?
- Няма човек, който да не е правил компромис със себе си. Зависи до каква степен е склонен и дали на другата сутрин може да се погледне в огледалото. Разумните компромиси са от гледна точка на това, че не винаги собственото мнение трябва да надделява. В един колектив е съвсем нормално да се чуват и други гласове. Всичко това поражда необходимост, човек много внимателно да изслушва най-крайните и противоречиви мнения, защото във всяко едно изказване и всяка една идея, винаги може да се намери нещо рационално, даже и като поука.

- От Велик приорат-България работите много активно с вашите братя и сестри от приоратите на Балканите - кое прави нашия регион толкова динамичен, интересен, непредсказуем дори?
- Тази година Велик приорат-България ще навърши едва 14 години. Активността, която ние проявихме по отношение привличането на последователи на тамплиерската идея на българска територия, е да се опитаме да развиваме философията без да я побългаряваме в онзи по-негативен смисъл. Взехме в чист вид всички ритуали, бяхме първопроходци. Ние бяхме Велик приорат, който се създаде след Сърбия, която е майка и на Велик приорат-Гърция и на нас. Тези три държави бяха първите православни в Ордена. Трудният пробив се дължеше на това, че три Велики приората могат да направят вето във всяко едно гласуване във Върховния съвет на Ордена, от което в началото се страхуваха всички членове.

- Имаше ли подобни опасения?
- Да. Но те се разсеяха бързо, защото ние се събираме в една гражданска организация OSMTH, която да работи за благото на християните. Нашите дълбоки връзки като балкански държави стимулират взаимоотношенията ни. Ние като екуменична организация не се занимаваме с политика и не се обръщаме към миналото, за да търсим конфликтни точки. Това е един огромен пример, който Орденът дава, защото на почти всички Велики конвенти, които се провеждат, ние показваме единство, което е непознато в другите Ордени като цяло. Не е без значение, че Велик приорат България е майка на Велик приорат-Русия, Велик приорат-Украйна, Велик приорат-Македония. И поддържането на допълнително добри отношения с Гърция и Сърбия създава един монолит от Велики приорати, които в дадени моменти имат изключително решаваща роля във вземането на определени решения.

- Във Великия приорат - НАТО тамплиерите имате представители на много държави, какъв е гласът на рицарите днес, в ситуация като тази, когато се разменят предупреждения за военни действия?
- Велик приорат-НАТО е единственият приорат, който има мултинационално присъствие, тъй като в другите Велики приорати това е забранено. Имаме няколко представители от България, това са предимно военни, които са пръснати по целия свят или в градове, където има ръководства на бази на НАТО. Съвсем скоро, буквално преди два дни ние имахме международна онлайн-среща между всички Велики приори и този въпрос беше поставен много ясно и точно – да реагираме адекватно на създадената обстановка с оглед на това, че ние като асоциирана гражданска организация към ООН имаме освен зам.-председател на CoNGO, имаме много участници в различните комисии. Чрез Велик приорат-НАТО имаме участие и в оперативно-военните структури на ООН. Изразихме своята загриженост за отношенията между двете велики сили САЩ и Русия и издигнахме глас за разбирателство. Така, както ние постигаме общ език и сядаме на една маса, да се намери разковничето и да се търси изход от създалата се напрегната ситуация. И двете страни трябва да направят крачка назад, за да се успокои обстановката. Аз съм умерен оптимист, че ще има мирно решение.

- Как се материализира в 21 век една от известните молитви на тамплиерите „Non nobis, Domine, non nobis, sed Nomini Tuo da gloriam" - „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава“?
- Това е мото, което дава възможност всеки един осъзнал се тамплиер да отрече своето его и да търси упование в Бог. Да търси спокойствие в себе си и да приема познанието, за да може да го предава на останалите около себе си. Да работим за по-единно общество, както в света, така и в България. Предстои да излезе една книга, в която съм в съавторство с акад. Кольо Ранчев “Конвергенция между на Ордена на тамплиерите и обществото“. Неостаряващите постулати за седемте рицарски добродетели, които преди повече от 800 години списа Рамон Лул, са преминали изпитанията на времето. Всички членове на Ордена се опитваме да даваме добър пример на обществото. Както масонството, тамплиерството, така и други организации са обединения на средната класа, това са хора, които имат възможност да отделят малко свободно време, енергия и средства, за да се развиват и да дават своя пример за умереност и добродетелност.