На 26 февруари най-големият жив геолог в света - акад. Тодор Николов, навършва достолепните 90 години. Той е човекът, положил българското антарктическо начало.

Академик Тодор Георгиев Николов е световно признат български учен с основни научни интереси и приноси в областта на палеонтологията и стратиграфията, теория на еволюцията, регионалната геология, седиментология (катастрофални явления и цикличност в геоложкия летопис) и алеоклиматология и палеогеография.

Бях студент в Софийския университет “Св. Климент Охридски” към началото на 80-те години на отминалия XX век. Като заместник-главен редактор на в. “Софийски университет”, трябваше да потърся поради служебна потребност заместник-ректора Тодор Г. Николов. Неголямата спретната табела върху вратата на кабинета му по някакъв странен начин кореспондираше с ръста и вида на човека, който ме посрещна вътре. Сумрачната зам.-ректорска обител още в първия миг се разведри от усмивката на слънчев, подвижен и делови човек, пълна противоположност на очакванията ми за някакъв безстрастен и недостъпен учен-началник. В зам.-ректорската стаичка на Тодор Г. Николов всеки биваше добре дошъл...

Близо 40 години тази моя среща прекосява всякакви граници - времеви, възрастови, йерархични, професионални. Към онзи момент зам.-ректорът разреши текущия проблем на студентския вестник “от раз”, в движение. После бащински и лъчезарно се поинтересува от моята скромна особа. Усмивката му разцъфна още повече, щом споменах, че съм от Павликени.

- Ами, аз и в павликенската мера съм пасъл добитъка на баща ми като малък. Все по баирите от Варана през Недан, до Павликени и обратно.

Бъдещият академик завършва начално образование в родното си село Варанa, Плевенска област, основно - в Градище, а средно образование - в гимназията “Крум Попов” град Левски. През 1950 г. постъпва студент по специалността “Геология” в СУ “Св. Климент Охридски”. Още на студентската скамейка пише първите си статии в списание “Природа и знание” и в “Известия” на Геологически институт на БАН. През 1955 г. защитава с отличен успех дипломна работа на тема “Геология на поповските височини. Североизточна България”.

След завършване на университета започва работа в Комитета по геология като геолог в Балкански проучвателен район и до днес не е прекъсвал своите контакти с геолого-проучвателните подразделения на Комитета по геология и неговите приемници. Научната му кариера трайно е свързана с БАН и Софийския Университет, преминава през всички стъпала на научната йерархия - от младши и старши научен сътрудник до член на президиума на БАН. Ръководи секцията “Палеонтология и стратиграфия” в Геологическия институт, а също е председател на Отделението по природо-математически и инженерни науки при Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН. В Софийския Университет преминава през званията доцент и професор, като е ръководител на катедра “Геология и палеонтология”, зам.-декан и декан на Геолого-географския факултет, а през 1980-1987 е зам.-ректор на СУ. От 1984 г. е член кор. на БАН, а от 1997 академик.

През един от най-сложните периоди в развитието на обществено-политическия и научния живот в България, той е председател на Президиума на висшата атестационна комисия (ВАК) при Министерския Съвет (1987-1990) и член на президиума на ВАК (2006-2011). На всички отговорни длъжности и постове, които заема, той успява да се наложи като принципен и честен ръководител, а всички които са работили в близък контакт с него, ценят деловите му качества, добронамереност и ерудиция.

Сред международните научни среди успява да се утвърди още по времето на специализацията си в Съветския съюз през 1960 г. по темата “Полева геология на нефта и газа”. Ала още по-широко международно признание получава във Франция през 1968 г. с друга тема - “Палеонтология и статиграфия”. Дългогодишното му сътрудничество с френските му колеги в Тулуза, дава забележителни научни резултати, които са отразени в авторитетни издания във Франция, Великобритания, Швейцария и др. Славата му на увлекателен и ерудиран Ректор отдавна е надхвърлила границите на България. Неговото слово звучи от високите катедри на световни университети.

Една от най-продуктивните и оригинални негови идеи е материализирана в град Елена като учебно-научна база с Музей по палеонтология на Софийския университет. Той е в основата на първоначалното реализиране на идеята за организиране на изследванията в Антарктида от страна на български учени, за да бъде България пионер в овладяването на ледения континент.

През юли 2018 г., 87-годишният български геолог е сред най-блестящите участници на конференция в град Фукуока, Япония. Още след първите думи, които произнася от доклада си на тема “Науката срещу страха”, залата притихва и затаява дъх до края на изложението. Знаменитите му думи са паметни: “При всички случаи заплахата за планетата ни не са естествените катастрофални явления, свързани с нейната динамика, а с отношението на човечеството към неговата люлка.”

На върха на патриаршеската си възраст, с уникалното си чувство за хумор видният геолог споделя, че може би е дошло време да се развие нов клон на науката - политическа геология (или човекът като бедствие за планетата).

Изповед за юбилея му

Десетки и стотици са трудовете на земния академик геолог, написани на разбираем, достъпен език. Автор е и на есета, пътеписи, автобиографични страници, които издават безспорен художествен талант. По повод 90-годишния юбилей излиза обновена автобиографичната му изповед, под заглавие “Дългият път към науката”. На места разказът звучи като приключенски роман, ала мястото на действието не са пустинни земи или джунгли, а отговорни научни форуми сред колеги - светила на световната наука.