Втората вълна „Ковид-19“ сякаш затихва. Но какво остава след нея в сърцата на хората, на пациентите със сърдечни заболявания. Те са една от най-рисковите групи – и без пандемията водещата причина за фаталните изходи в нашата страна са сърдечно-съдовите заболявания. А и експертите пишат, че хората със сърдечни страдания, особено ако са с диабет и наднормено тегло, са високо рискова категория за усложнения при ковид-19 инфекция.

В медицинската литература се появи изразът „жертви на ковид-19, които никога не са се срещали с ковид-19“. Това са тези, които не са потърсили навреме лекарска помощ – заради собствените си страхове, заради прекомерната натовареност на личните им лекари, или заради ограниченията в плановия прием на пациенти в болниците. Кардиохирурзите и кардиолозите знаят това от пациентите, които отново започват да се обръщат за помощ към тях.

„Само за една седмица виждаме двама пациенти с аневризма на възходящата аорта достигнала близо 7 см в диаметър – близо два пъти над горната граница на нормата! А това носи много сериозен риск за живота им! Обикновено виждаме подобни аневризми не повече от 4-5 пъти годишно“, споделя проф. Панайотов и добавя: „Започват да идват пациенти инвалидизирани от своята исхемична болест или клапен порок на сърцето, които е трябвало да бъдат оперирани преди месеци или година. Цената на забавянето е сърдечна недостатъчност и влошено качество на живот. И много повече усилия от целия екип, който се ангажира изцяло с диагностиката и лечението им“.

От началото на 2021 г. Университетската Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна има над 7500 пациента. Прилагат се всички съвременни методи за оперативно лечение. Лечение на исхемична болест на сърцето (ИБС) чрез коронарна байпас хирургия и стремеж към повече артериални присадки. Операции при пациенти с усложнения на прекаран миокарден инфаркт – аневризма на лявата камера на сърцето и/или митрална регургитация. Лечение на митрална, аортна и трикуспидална клапа, като към клапно протезиране се преминава само ако запазването на клапата е невъзможно. Оперира се в планов и спешен порядък, като екипът на Клиниката по кардиохирургия има готовност да лекува по всяко време на денонощието през цялата година. Работата на Клиниката по кардиохирургия в Университетската болница се ръководи от проф. д-р Пламен Панайотов, д.м. Екипът се състои от 7 хирурзи, четирима от които със специалност по кардиохирургия, 2 кардиолози, 7 анестезиолози, медицински специалисти и санитари, работещи в стационар, реанимация и операционен блок. Асистентите към Медицинския университет са петима – двама по кардиология и трима по сърдечно- съдова хирургия.

Основни сърдечно-съдови заболявания и тяхното лечение в Кардиоклиниката на УМБАЛ Св. Марина – Варна

Исхемична болест на сърцето (ИБС, ангина пекторис): Години наред статистическите данни сочат, че на първо място като причина за смъртен изход в България са сърдечно-съдовите заболявания. Всяка година те водят до загуба на повече хора, отколкото злокачествените заболявания. Това е причината един от приоритетите на екипа да е лечението на исхемичната болест на сърцето. Пациентите, при които се докаже заболяване на артериите на сърцето (ИБС), се обсъждат от членовете на Heart Team (сърдечен екип), който избира най-добрият начин за лечение. Когато лечението трябва да е оперативно, стремежът е да се използват възможно повече присадки (графтове) от артерии. С тези графтове се заобикалят стеснените или запушени участъци на артериите на сърцето (коронарен байпас). При този метод има много по-добра дългосрочна прогноза, след повече от 10 години. От 2009 г. всички мамарни артерии се подготвят по най-щадящият възможен начин с „ултразвуков скалпел“, което не само подобрява оперативните резултати, но и намалява риска от инфекция на гръдната рана.

През последните няколко години в практиката на Клиниката ни е въведена и минимално инвазивната коронарна байпас операция през малък разрез в лявата гръдна половина – т.нар. МИДКАБ хирургия. Тази операция се прилага самостоятелно, или в съчетание със стентиране извършено от кардиолог. Така се съчетават предимствата на байпас с мамарна артерия към основна артерия на сърцето, с по-малко инвазивните процедури на кардиолозите. В дългосрочен план байпас с мамарна артерия има по-добри резултати от стентирането, което прави този „хибриден“ подход подходящ при внимателно подбрани пациенти.

Клапните пороци на сърцето при възрастни пациенти са другата голяма група патологични състояния, които се лекуват оперативно. Протезирането на болната клапа се прилага от повече от 60 години – хирургът изрязва клапата и на нейно място поставя механична или биологична клапна протеза. Когато има стеснение на клапата и пациентът страда от ограничаване на физическата си активност в ежедневието, клапното протезиране е най-подходящата лечебна процедура. С увеличаването на средната продължителност на живота в България, все по-често има такива пациенти. В Университетската болница има възможност за избор – дали клапата да бъде сменена чрез операция, или при пациентите на около 80 г. възраст да се приложи транс-катетърната процедура (ТАВИ).

По-интересната категория пациенти, които са предизвикателство пред хирурга, са пациентите с клапна недостатъчност (връщане през клапата). Клапата не изпълнява предназначението си да пропуска кръв само в посока към тялото и част от кръвта се връща назад при всеки сърдечен цикъл. Това води до сърдечна недостатъчност и влошено качество на живот, ако не се лекува своевременно. Като се има предвид, че това се среща и при хора в активна възраст, операциите със запазване на собствената клапа (клапно съхраняващи операции) имат много предимства в сравнение с клапното протезиране. Клапно съхраняващите операции на митралната клапа са предизвикателство, но са рутинна процедура в практиката на Клиниката и около 80 - 85% от пациентите с клапна недостатъчност се оперират по този начин. В практиката ни навлизат и минимално инвазивните операции на митралната клапа през малък разрез в дясната гръдна половина, вместо с разрез по дължината на гръдната кост. При такъв оперативен достъп възстановяването на пациентите е значително по-бързо, а и козметичният ефект е по-добър.

Операции за лечение на аритмия: В периода 2013 – 2014 г. в практиката на Клиниката по кардиохирургия е въведен и метод за лечение на аритмията при предсърдно мъждене – за първи път в България за това се използва „крио аблация“ – чрез специална сонда за дълбоко замразяване под -60^оС се правят линии върху стената на едното или двете предсърдия на сърцето. Така се прекъсват пътищата на разпространение на импулсите, водещи до предсърдно мъждене. Методиката е известна под името Кокс – Мейз IV. Крио аблацията за оперативно лечение на предсърдното мъждене е подходяща за пациенти, при които има показания за сърдечна операция (клапна или коронарна), но само ако аритмията не е дълготрайна. При внимателен подбор на пациентите нормален сърдечен ритъм се възстановява в над 85% от случаите, а това осигурява по-добро здравно качество на живота им.

Запазване на аортната клапа при аневризма (патологично разширяване) на аортата: Прилага се при пациенти с аневризмално разширение на аортата (над 50 мм) непосредствено над сърцето. В такива случаи трябва да се оперира за да се предотврати внезапното разслояване на стената на аортата (дисекация на аортата), което има много висока смъртност дори с извършена навреме операция. Операцията на Дейвид се състои в запазване на собствената аортна клапа на пациента, която се зашива в съдова протеза с подходящ диаметър (реимплантация на клапата). Операцията позволява на пациентите да се върнат към нормалния си начин на живот, без да се налага да приемат антикоагуланти – лекарства задължителни след поставяне на механична клапна протеза. Клиниката има 22 такива пациенти, които имат отлични резултати при проследяване на функцията на аортната клапа през годините.

Проф. д-р Пламен Панайотов, д.м. е началник на Клиниката по кардиохирургия, Университетската болница „Св. Марина“ – Варна, лекар на годината за 2019. От 2005 г. работи в Кардиохирургията във Варна, която оглавява от 2008 г. Преподавател е в МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна

Член е на Българското дружество по кардиохирургия, Европейското дружество по гръдна и сърдечно-съдова хирургия - EACTS, Американската асоциация на гръдни хирурзи, Heart Valve Society (HVS) и др.