Идеята на патриотите за наборната служба е сладка химера, трябват поне 60 млн.лв. годишно

Оптимистична новина долетя наскоро от Смолян. Там МО-шефът Красимир Каракачанов обяви, че кабинетът ще въвежда доброволна наборна служба. Платена, разбира се! Това било прелюдия към връщането на редовната казарма. За мен новината звучи бодро. Но тя едва ли ще се случи, но гали ухото. Мисля си, че това е една сладка химера.

Не крия че съм привърженик на идеята на патриотите. На 1 януари 2008г. България осъмна без редовна войска. Без традиция на 1300 г., която крепеше духа ни, за да ни има на картата на света. Ако тогавашният премиер Сергей Санишев бе служил войник, щеше да е наясно, какво е възмъжаване. Какво е да правиш 10 км марш на скок в пълно бойно снаряжения. Когато сърцето ти бие до пръсване, а душата ти слиза в петите. Или на учение, когато при атака пехотата тича след танковете. Когато на почивката спреш и танкистът, опушен и целият в черно, ти подаде манерка с вода с онази неглижирана реплика: „Дръж, наборе!“. А сърбал ли е някой войнишка боб чорба от алуминиево канче върху бронята на танка. Дори главният мастър шеф не може да я забърка така вкусно. А давал ли е някой караул при минус петнайсе и метър сняг, загърнат в габина от вълча кожа. Когато си сам с калашника и звездите над теб. А целували ли сте момиче при първа отпуска след клетвата. След 45 дни на пост и молитва. Знаете ли, че това докосване изпива мозъка. Ето такива мигове раждат мъжете на България, готови да умрат за нея. В тях със сърцето си разбираш какво е бащин дом, майчина милувка и приятелство до гроб.

Сега са минало, зачеркнати с лека ръка. Тогавашният началник на Генщаба написа доклад, че не сме готови да премахнем наборната служба от раз, но политиците не го послушаха. А той предложи плавен преход към смесен принцип на окомлектоване на войската - наборна и професионална. Както е в немалко натовски държави. Но у нас военните никой не ги бръсне за слива. И шоково отрязоха клона. Преди Станишев пък Иван Костов затри Строителни и Транспортни войски. Тези, които ограмотяваха циганите и турчетата, даваха им хляб в ръцете. Командванията им всяка година наемаха на граждански договор начални учители, за да учат остриганите роми на четмо и писмо. Сред тях имаше момчета, които за първи път спяха на бял чаршаф, хранеха се на бяла покривка с вилица и лъжица. И им даваха граждански професии - зидари, кофражисти, монтажисти, багеристи и т.н. А тези войски имаха и мобилизационно назначение- в случай на война да възстановяват инфраструктурата. Защото при военен конфликт първите удари са върху пътища, мостове, виадукти, гари, жп линии и язовири. Но и тези войски ги пратиха в небитието, без да помислят как да ги адаптират към новите условия. Наскоро бивш командир от Строителни войски, мой приятел, ми разказа, как български турчин, служил при него, след 20 г. го намерил, за да му благодари. В армията получил строителна професия, после заминал за Турция и започнал да развива успешно бизнес. Та издирил командира си, спрял пред дома му със суперлуксозен „Мерцедес“, прегърнал го с думите: „Няма да забравя какво направихте за мен“.

Сега третият кабинет на ГЕРБ, както и първите два, държи войската в будна кома. Стиска я за гушата и отпуска помалко, колкото да си поеме въздух. В момента войската ни е зле. Материята е специфична и няма да навлизам в детайли. Но истината е, че заради сегашното си състояние - недостиг на модерна техника и личен състав, оперативни способности и боеготовност- армията ни няма как да се впише в реална ситуация на съвременна война. Сравнете горните параметри с тези на армиите на нашите съседи и кажете от „прусаци на Балканите“ кое определение най ни подхожда. Вече нямаме въоръжена сила, от която трепереха (специално в авиационо и ракетно отношение) враговете ни. Факт е , че армията ни сега може да се справя с природни бедствия и аварии и да помага на хората, но не е конкурентна за сериозен военен сблъсък. Зад днешното й лице стоят имената на трима премиери - Костов, Станишев и Борисов.

Истинските мъже, когато се съберат на ракия обикновено си говорят за казарма и жени. За какво си говорят днешните тинейджъри не ми е ясно? Нямат такива сурови спомени и не мога да гадая. Но се наситих на новини, в които се боцкат, шмъркат и друсат. И поставят Азис в класацията на 100-те най-велики българи. Затова не им е до жени. Веднъж ме изненада откровението на млада дама, че не разчита на връстниците си да погледнат на нея като на жена. И разчитат на мъже с армейска закалка. Както се шегуваше един познат, че жените се вайкали какво ще правят, когато си отиде неговият набор.

В този смисъл е големият плюс на идеята за връщане на редовната казарма, на първо време като доброволна. Поне ще позволи на днешните момчета да се самоопределят като мъже. Иначе идват джендърите.

А те, драги мои, не се знае какви са. Предполагам, че джендър сутрин е мъж, по обед жена, следобед педераст, а вечер ще да е някаква четвърта роля. Та ето как задължитената казарма може да опази генофонда на нацията ни. Съвсем сериозно. Миналата година у нас са проплакали едва 57 175 бебета. Подобно нещо в България се е случило само веднъж - във военната 1945 г. , когато не са достигали мъже. А за да въведем задължителна наборна служба трябва да имаме достатъчно годни мъже. Сега пълнолетните юноши в държавата, навършили 18 г. средно на година наброяват малко над 30 000 души.От тях над половината отпадат като негодни по здравословен статус. Остават 10-15 хил. здрави младежи, способни да носят пушка. Това е контингентът, който сега можем да призовем, а той не стига за наборна войска. Което е трагедия. Демографска драма, която ще ни заличи от картата на света. Не го твърдя аз, а е прогноза на БАН. Преди всяка есен под знамената в казармата влизаха над 70 000 здрави и прави млади българи. Извода оставям на вас.

Другият плюс на задължителната казарма е, че на нея се разчита да подсили професионалната войска и да тушира драстичния недостиг на наемници. Но добрите намерения вероятно няма да се случат. Причината е финансова. Ако политика може да се прави „без паре и со дупе“, при строителството на Въоръжените сили е невъзможно. Да вземем най-минимално необходимия разчет от 5000 наборници - колкото сега са нужни, за да се попълни недостигът от редници. В казармата тези момчета трябва да получават войнишка заплата. Намеренията са да е минималната, което прави над 2,5 млн. лв. на месец. За година- 30 млн. лв. само за заплати. Но това са чистите пари, които трябва да получат войниците. Отделно са социалните осигуровки и застраховките, които се поемат от държавата. Храната за войник на ден е 10 лв. Значи един задължителен новобранец, или доброволен, на първо време, ще струва на държавата по 810 лв. месечно - малко повече от наемника. Та за този минимум от 5000 новобранци за година ще са нужни 48,6 млн. лв. за заплати и храна. Към тази сума прибавяме по 130 лв. за дрехи на човек. Това прави 650 000 лв. за униформи за една смяна. Ако службата е 6 месеца -ето ви още толкова пари за следващия набор. Като теглим чертатата, ще видим, че на година за издръжката на този петхиляден контингент новобранци ще са необходими 50 млн. лв. В сметката не влизат разходите за ремонт на сградите и помещенията, които са рухнали, защото пустеят от 10 г. Наясно ли е някой как се реновира казарма, като от декор по филм на Хичкок. Трябва да се набавят и кревати, одеяла и спално бельо. Не са включени и режийните харчове за ток, вода, гориво за техниката и за боеприпаси, които ще глътнат ученията и тренировките с новобранците. Тогава общата сума ще скочи още. За обучението на войниците ще трябва да се назначат допълнително и командири, защото и сега недостигат. А офицерът не може да го държиш на минимална работна заплата. Най-скромните, подчертавам – най-скромните, изчисления подсказват, че за този минимален контингент наборна армия от 5000 щика ще са необходими към 60 млн. лв. годишно. Сега ясно ли е, защо ще е чудо, ако тази хубава патриотична идея се сбъдне. „Дали ще може да го направим, зависи от финансовия министър“, застрахова се през уикенда Каракачанов. А Владислав Горанов е като старшината на ротата, който винаги вдига рамене: „Няма, и в склада няма.“ Това е положението, уважаеми! По-важното е, че пари за саниране винаги има.