Властите в Скопие се опитват да изравнят резултата със София с обвиненията, че стъклото на вратата на културния клуб в Благоевград е пукнато

Бедни ми, бедни министър Демерджиев, защо не си остана в София да правиш реформи в МВР? И кой реши, че тъкмо той трябва да бъде пратен в Скопие и да решава чисто дипломатически въпрос, като този защо български граждани не бяха пуснати на територията на съседна държава, кандидат член за Европейския съюз? 

Това, ако ме питате мен, си е чисто консулски въпрос, но обраснал само за часове с толкова напрежение, че си струваше не само двамата български министри - на вътрешните работи и на здравеопазването да се опитат да го решават на място, на терена край Вардар. Както се видя, не стана. Не знам какво са договаряли Демерджиев и Оливер Спасовски на срещата им миналия понеделник, какво са се уточнили за последно на вечерята им предишния ден, но резултатът е налице. Пък и както стана ясно от думите на самия ни вътрешен министър, той се е опитвал да звъни през деня на колегата си Спасовски за всеки случай на недопуснат български гражданин да мине границата, без това да е имало някакъв резултат. Е, все пак резултат има и той в крайна сметка е в това, че двама свестни български членове на поредното ни служебно правителство на място разбраха с кого си имат работа в Северна Македония и колко може да се има доверие на дадената дума от тамошните политици.

Но лично на мен ми беше достатъчно болно и унизително да гледам изолирания ни вътрешен министър в един хотел близо да Градския стадион в Скопие да се надява, че заедно с неговия колега Спасовски ще положат венец пред саркофага с тленните останки на Гоце Делчев. Впрочем доста унизителни неща се случиха на този ден - 4 февруари, когато много хора се надяваха едно поклонение пред останките на героя от общата ни история със Северна Македония да се превърне в акт на доброжелателност и толерантност.

Повтори се старото неписано правило, извлечено от професионалната ми работа, че докато се занимаваш с Македония, винаги ще има какво ново да научаваш, като понякога това ще става по горчивия начин. Не знам на какво се основаваше оптимизмът на нашите хора, че може да се стигне до съвместно отбелязване на годишнината от рождението на Гоце. Може би поради факта, че бившите премиери на двете държави - Бойко Борисов и Зоран Заев, на два пъти един до друг се поклониха пред гроба на Гоце. Това, впрочем, не беше ли в едно друго време, в една друга символна и парадоксална реалност, която двамата уж създадоха, а после провалиха? Или че на същия ден през миналата година, когато годишнината от раждането на Делчев бе кръгла, тогавашният ни министър на външните работи Теодора Генчовска, придружена от министъра на културата на Северна Македония Бисера Костадиновска-Стойчевска, заедно отдадоха почит пред саркофага.

Макар че и тогава ситуацията не бе достатъчно „чиста“, ако мога така да се изразя. В смисъл, че представители на българската държава не се допускат в рамките на официалния протокол, който предвижда до обяд пред гроба на Делчев да минават само местни политици, държавни и партийни делегации и каквото още си помислите. За българите от посолството, или специално дошли от София наши представители е отредена протоколната периферия, когато се дава свободен достъп на всеки гражданин или гост. Така и сега. За българските представители било „запазено“ времето от 13,30 часа, уж за да се изчакала групата от България, която вече бе стопирана на границата. Не, нито група дойде навреме, нито някой местен политик се появи заедно с българските министри. Цялото държавно ръководство на Северна Македония бе събрано в малкия двор на църквата „Свети Спас“, та дори и главата на местната църква бе там. Независимо, че годишнината не е кръгла, че по принцип тази дата не се отбелязва по този тържествен начин в сравнение с 4 май, деня на гибелта на Гоце. Не, всички ще бъдат строени и построени там, за да дадат ясен знак, че имат пълен монопол над Гоце, че той е само техен и че всяка илюзия за честване на живота и делото му, различно от демонстрираното, трябва веднъж завинаги да бъде развенчана. А българите - ето там, някъде назад, да си полагат венци и цветя сами. Делчев не е техен.

А че ще стане така не беше трудно да се предвиди. Извън протоколното оправдание на властите край Вардар, има и още едно, което най-вероятно ще бъде пуснато в употреба през следващите дни. А то е, че Гоце Делчев все още не е „минал“ през Съвместната комисия за история и образование като личност, която и двете страни в духа на Договора помежду им да честват заедно. След всичко, което се случи онзи ден, може би и никога няма да мине. Първият сигнал за това поведение бе през декември миналата година, когато външните министри Николай Милков и Буяр Османи се поклониха пред паметника на свети Климент Охридски в Скопие, а не се качиха до „Свети Спас“ при Гоце. Съвместно ли беше? Да, двамата бяха заедно. Свети Климент е ли в списъка на вече предложението за това личности от общата ни история? Разбира се, така е.

Какво оттук нататък? Нищо различно. След всичко изписано и изречено, показано и видяно от 4 февруари 2023 г. в отношенията ни със Северна Македония взаимно ще продължим да търсим вината за всичко станало в другата страна. Така, както е било досега и това е внасяло допълнителна хладина в диалога ни.

И разбира се, ще пренесем борбата за вината на европейски терен. След случая с Пендиков отношение за правата на българите край Вардар взе шефът на външната политика на ЕС Жозеп Борел, и то пред самия външен министър на Северна Македония Буяр Османи. Представители на българите от съседната ни държава отидоха в Брюксел и най-после се видяха с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей, както и с представители на други институции в централата на ЕС. В Скопие това бе прието като частична победа на България в борбата за европейското мнение и като резултат от промяната на българската стратегия да вземе завоя от историята към правата на човека като център на своята политика.

Както и друг път сме казвали, в Скопие са трайно привързани към принципа на реципрочността във външната политика. И не само там. Е, България взе някакво предимство с реакцията около случая с Пендиков, сега това трябва да се поправи. За какво мислите, че бе открит онзи смешен клуб в Благоевград, освен да бъде в полза на въпросната реципрочност. И ето, някой счупил, или одраскал, или каквото и да е там, вратата на въпросното заведение. Мигновената и тежка публична реакция на целия държавен връх на Северна Македония по този повод и заканата за инцидента да бъдат информирани европейските институции говори достатъчно. Какво бяха казали римляните по този повод? Ако не се е случило, добре е измислено.
Затова българската полиция трябва бързо да открие извършителя и да разбере кой стои зад това. Току виж се окаже, че някой от самите членове на въпросния клуб е замесен. Знае ли човек.

Във всеки случай, това е шанс министър Иван Демерджиев да покаже как се работи в такива ситуации и по този начин да вземе своя личен и професионален реванш от поведението на скопските си колеги си на 4 февруари. Така си мисля.