Актрисата Цвета Балийска е основният двигател на единствения у нас Playback театър “Тук и сега”. Тя е родена в артистичното семейство на известната водеща и актриса Илиана Балийска в София. Завършва социална педагогика в СУ, след което се дипломира в НАТФИЗ и прави магистратура в НБУ по артистични психо-социални практики. Традиционният театър не й дава възможност да разгърне напълно своя потенциал, затова тя заедно със свои съмишленици основава Playback театъра, където психодрамата е основен елемент. С част от екипа на “Тук и сега” Цвета бе част от международния проект “Вижън” в подкрепа на незрящи деца и младежи. С помощта на театралните методи те помагат за социална интеграция и развиване на социални умения у децата.

- Цвета, какви са основните разлики между Playback и традиционния театър?

- Един участник в месечния курс по Playback театър определи много точно разликите - в класическия театър играеш Другия, а в Playback театъра играеш за Другия. Като Playback актьор имаш функция да служиш, докато в класическия театър фокусът е върху актьорите, драматургията, режисурата и сценографията, при нас е върху личните преживявания на хората от публиката.

- На осми ноември ще бъде стотното представление на създадената от теб компания Playback театър „Тук и сега”. Вълнувате ли се, все пак това е своеобразен юбилей за вас?

- Много сме развълнувани! Искаме да поканим всички на 8 ноември от 19 часа в столичното читалище „Николай Хайтов“- срещу „Плиска“. Благодарим на секретаря Лили Георгиева за подкрепата! Подробности може да видите на нашата страница във фейсбук: Playback Theatre „Here and Now”. Ще бъдем на сцената с хората, с които заедно създадохме групата - Александър Евтимов-Шаманчето, Ина Гергинова, Петя Попова, Александър Чобанов и Яница Атанасова. Цялата ни трупа е от 12 души.

- На вашите представления хората разкриват много лични неща за себе си. Много ли са желаещите да споделят съкровени неща от живота си пред публиката?

- В началото хората изпитват неудобство да споделят публично лични неща, но накрая на представлението се вижда блясъкът в насълзените им очи. Хората имат нужда от такова пространство, в което да могат споделят лични неща и да имат открит диалог.

- Всеки път ли успявате да стигнете до сърцата на хората в залата и кои са най-вълнуващите истории, които сте чули на ваше представление?

- Винаги има разплакани хора в публиката или на сцената по време на спектакъл. В Търново хората плакаха от първата секунда - темите там бяха свързани с децата, които порастват и си заминават, със семейството, взаимоотношенията майка - брат. Семейни теми, които винаги стигат до най-дълбокото място в душата. На един наш спектакъл имаше дори предложение за брак. Беше супервълнуващо за всички, когато бъдещият младоженец разказа драматичната история на тяхната любов, а после я видя отстрани чрез нашите актьори. Догодина целият театър имаме покана за сватбата им.

- Ти самата каква история би разказала от сцената?

- Може би също историята около моята сватба, за това как се стигна до нея. С мъжа ми бяхме заедно само от два месеца и веднага решихме да се оженим. Аз още следвах в НАТФИЗ и всички около нас бяха много шокирани, защото си мислеха,че е просто увлечение. Е, явно не сме сбъркали и вече 12 години сме заедно, а имаме и 2 деца. (Смее се.)

- Получавате ли обратна връзка от хора, които са разказали историята си и това им е подействало като терапия?

- Общо взето, рядко се случва човек да не получи позитивно преживяване от това, че е видял историята си отстрани. Повечето са окрилени и имат порив да ни прегръщат веднага, даже не чакат да свърши представлението - така искат да ни благодарят и да кажат колко близки са ни почувствали. Playback театърът на първо място е театър, но има и терапевтичен ефект, който обаче не е задължителен. Създателят му Джонатан Фокс, от когото аз съм обучена, много държи на това, че ние не правим терапия, а хората просто имат възможността да видят живота си отстрани. Това, че си се осмелил да споделиш това, което чувстваш, също има терапевтичен ефект. Да споделяш е смислено, а е полезно и за всички, които слушат. Много хора си мислят, че историята им е скучна или няма какво да разкажат, но всяка лична история е ценна за всички!

- Има ли възможност хора, които проявяват интерес, да се включат в обучението по Рlayback театър?

- Да, всеки месец един ден е отворен за всички желаещи - следващата дата е 20 ноември. Повече информация има в сайта ни - www. theatrehe-reandnow.wordpress. com