- Г-н Банов, на 23 май получихте наградата “Златен век”. С какви чувства я посрещате?
- Наградата “Златен век” е с печата на Симеон Велики. Свързана е с моята наближаваща 75-годишнина... Навремето в Казанлък правят събрание, на което канят Чудомир да стане народен предтавител. Всички викат: Ти си нашият човек, ти трябва да ни представляваш. И той взема думата накрая и казва: Благодаря ви, че ме приканвате да ви представлявам, скъпи мои роднини, скъпи приятели, но вече аз не мога себе си да представлявам. Та горе-долу малко шеговито, но аз все още мога да се представлявам. Разбира се, че ме радва наградата, но това не е най-същественото в този живот. Както и за Мария Бакалова. Много е важно, че е номинирана за Златен глобус и за Оскар. Такова нещо не се е случвало в нашия регион, в нашата държава, на Балканите. Но това за мен и за моето отношение към нея не е най-важното. Тя е по- важна, отколкото наградите.

- Как работихте с Мария Бакалова по време на снимките на филма “Като за последно”?
- Тя е такъв, много хубаво амбициозен човек. Не е болно амбициозна, а просто е много амбициозна и не може да си позволи да идва неподготвена на терен. Така беше подготвена и на пробите, на кастинга беше най-подготвена от всички. Беше прочела целия сценарий и беше наясно с това, което прави. И не само на терен, а и извън него. Просто е дошла да работи и го прави с пълно себеотдаване и затова стигна дотук.

- Какво послание носи филмът на зрителите?
- Макар че тръгва с един опит за самоубийство на един дъртак и едно младо момиче, то в процеса се разбира, че всъщност не е това решението. Има много, много по-красиви решения. Все пак това е комедия, макар че е ситуационна комедия, построена на принципа на френската. Истинска комедия, с драматичното, мелодраматичното, дори на моменти с трагични оттенъци. Всичко е завършено, защото всеки един образ се стреми към абсолютната житейска истина.

- Има куп родни млади звезди в киното и театъра. Кои са ви любими?
- Имам голяма слабост към Асен Блатечки, още като беше малко момче, студент във ВИТИЗ. Даже си мисля, че аз го разпознах като бъдеща голяма звезда още незавършил. Много харесвам младите актьори. В Малък градски театър Зад канала, където работя, има няколко изключителни момичета и момчета: Луиза Григорова, Весела Бабинова, Владо Зомбори, Владо Димитров, Христо Пъдев и др. Това са хора абсолютно отдадени на професията. Аз даже си мисля, че не съм бил толкова отдаден като млад.

- А кои са вашите учители в киното?
- Колкото и малко да е познат, това е Иван Кондов. Той бе изключителен артист, изключителен ерудит, което го отличаваше от останалите. Виждал съм го на една маса с други мастити народни артисти и той си ги премяташе в ръцете както котка си играе с мишка. Макар че той бе дребна котка, а те грамадни мишоци, но той ги подмяташе в ръцете си. Това, което съм научил от него, е повече от наученото във ВИТИЗ. Боян Дановски ми е съвсем на сърцето, защото той ме е приел, той ми даде посоката, пътя, той ми каза какво да правя и така нататък. Иначе съм се учил и от Апостол Карамитев, и от Андрей Чапразов, и от много други, дори по-млади от мен. Между другото, аз съм играл на една сцена, в една пиеса със Славка Славова и с Георги Черкелов. Те са други измерения, по-различни от днес.

- Каква е разликата в киното преди и сега?
- Преди се снимаше на лента и понеже е скъпа, не се позволяваха много дубли. Трябва всичко да е изчислено, измислено предварително от страна на режисьора и оператора и затова се снимаха два от три дубъла, или най-много три от пет. А в днешно време с дигиталната техника режисьорите, включително и Ивайло Пенчев, правят по десетки дубли. И примерно, да ви кажа една доста смешна ситуация. С Мария Бакалова излизаме от едно казино по време на снимките на “Като за последно” и се разминаваме с дама с кученце. Режисьорът прави първи дубъл, втори, трети... осми дубъл и кученцето просто отказа да се снима повече за разлика от нас двамата. Това е техническата разлика. А иначе другата е, че навремето се дублираше филма (озвучаваше се). След снимките и монтажа се правеше озвучаване, дори можеше при озвучаването един актьор да се замени с друг. Другото предимство днес е, че звукът е по-добър. Останалото са недостатъци. Сега се снима по 12 часа, понякога 13, 14. А преди се снимаше по-дълго време, по- спокойно, по-лежерно, имаш време да огледаш нещата.

- Излизаме от третата вълна на пандемията, “Като за последно” се завърта след броени дни. Смятате ли, че салоните ще се напълнят “като за пръв път”? Българинът дали е огладнял за “храна за душата”?
- Питър Шафър, не аз, казва: Киното, театърът са за забавление. И когато някои от големите специалисти в тези области се опитват да правят кино и театър, не за забавление, а за някаква тяхна изява, това не удовлетворява зрителя. Тъй като пандемията води до страх у хората - да влизат в салоните, те предпочитат да са навън. Но този филм, ако получи нормална рекламна кампания, което е трудно, защото струва много пари, си мисля, че с удоволствие ще го гледат и вътре, и вън.

- А дали киното може да пребори отчуждението, което е резултат от изолацията?
- Аз съм привърженик на малко по-умереното общуване. Не съм привърженик на прегръдките, на колективните маси, на компаниите. Обичам да съм сам, но никога не съм самотен, и мисля че пандемията ни докара до моето разбиране. Например, на една уличка, на която паркирам в град Самоков, където ходя отвреме навреме, преди там имаше паркирани три-четири коли, а сега - 28, с моята- 29. И това е в тази година, пандемичната, дето има уж много страх, няма заплати и т. н.

- Трябва ли според вас, държавата да подкрепя киното?
- Разбира се! Държавата трябва да се намесва, както и се намесва досега, но с повече пари за изкуство. Само че тези пари са на всички нас, на данъкоплатците. И не може държавата да няма контрол.

- Какво е бъдещето на българското кино?
- Телевизията ще изяде киното, интернет ще изяде телевизията. Ще остане живото изкуство, в това съм убеден. А киното е много камера, малко текст, добре композирана музика и прилична, истинска актьорска игра.

- Има ли някаква рецепта, мъдрост, която може да спаси човека, в каквото и извънредно положение да се намира?
- Оцеляването в днешно време има две страни. Едната е помощта на държавата и нейното рамо, ако има разбира се мотивация за това. Ако си плащал данъци, ако си плащал регламентирани от нея процеси с всичките осигуровки и т. н. Но ако ти не си давал нищо на държавата, ако не си вършил никакво социално и медицинско осигуряване за себе си, то не можеш да искаш. Много взехме да искаме от държавата. Сам трябва да се пребориш и да се оправиш.

- Вярвате ли в това, че общата беда ни прави по-добри или поне по-мъдри?
- Откровено казано, не вярвам в това. Тези пандемични войни и проблеми, свързани с правителства, с други неща, с противоречия и пр., не вярвам че могат да помогнат на човека. Той сам трябва да реши проблемите си. Не вярвам, че пандемията ни прави по-добри. Тя може би ни направи малко по-богати, колкото и странно да звучи това. Пандемията ни накара и да се замислим: дали трябва толкова много да се прегръщаме и целуваме...

Нашият гост
Васил Банов е роден в град Карлово на 20 юли 1946 г. През 1967 - 1971 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на професор Боян Дановски. Работил е в театрите на Велико Търново (1970 - 1975), Враца (1975 - 1978), Софийски окръжен театър Ботевград (1978 - 1984), “Сълза и смях” от 1984. Член на САБ, заместник-председател и председател на творческия фонд на САБ. Член на УС на съюза на българските филмови дейци вече втори мандат. Банов играе в сериалите “Капитан Петко Воевода”, “Дом за нашите деца”, “Седем часа разлика”, “Дървото на живота”, “Откраднат живот” и “Дяволското гърло”. Баща е на ексминистъра на културата Боил Банов.