Месец преди да навърши 84 години екранният крал Ал Пачино е готов с нова роля и му предстои да отпразнува половинвековния юбилей на една стара, но златна такава. Новото заглавие е „Нокс си отива“, а ретро изявата е позната на милиони ценители на качественото кино – Майкъл Корлеоне. Преди 50 години излиза мащабният шедьовър  „Кръстникът II“, смятан и до днес за най-великото продължение в историята на киното. Множество прожекции по целия свят ще отбележат повода.

А ето я и историята в „Нокс си отива“: „Главният персонаж е наемен убиец, който се опитва да се покае за грешките си, преди наскоро диагностицираната му деменция напълно да обземе мозъка му. С помощта на доверен приятел със собствено мъгляво минало, Нокс се състезава с полицията, както и със собствената си влошаваща се памет, за да спаси отчуждения си син от грешка, направена в името на отмъщение, преди да е станало твърде късно.“

Няма почивка за Ал Пачино. Миналата година майсторът на монументалния мачизъм стана баща за четвърти път, а майката бе с 54 лета по-млада от легендата. Пачино получи поздравления от своя добър другар Робърт Де Ниро, който също се отчете с ново дете на късни години – в неговия случай на 79. Не е случайно, че двамата играха в криминалния шедьовър „Жега“. Пачино става баща за пръв път на около 50, а после на 60 години има и близнаци с тогавашната си половинка Бевърли Анджело.

Ал Пачино бе и най-голямото в един от най-скандалните филми за последните години „Домът на Гучи”. Пищната екстраваганца по действителни събития стана голям хит в българските кина, с Пачино в образа на модния магнат Алдо Гучи, но самите живи наследници от прочутата фамилия не останаха доволни от филма, а и от избора на легендарния актьор за ролята на човека, управлявал семейната империя в продължение на три десетилетия между 50-те и 80-те години на миналия век.

Дъщерята на Алдо Гучи (1905-1990) и внучка на създателя на модната къща Гучио Гучи (1881-1953) Патриция критикува Пачино и написа възмутена, че той изобщо не напомня на нейния баща, а изборът му за ролята бил „срамен”.

Ала Пачино не е виновен за минусите. Той по-скоро вдига нивото на всичко, в което участва. Той е актьор, способен да изнесе цял филм на могъщите си артистични рамене и да направи роля, за която се говори десетилетия наред. От няколко години той се готви за главната роля във филмовата адаптация по шекспировия шедьовър „Крал Лир”. Очаква се трагичният епос да бъде готов и пуснат по кината скоро. Пачино работи с режисьора Майкъл Радфорд, с когото направиха добре приетата екранизация по „Венецианският търговец” на Шекспир преди 17 години. Тогава американският актьор със сицилиански корени изпълни прочутата и противоречива роля на еврейския лихвар Шайлок. „Лир е ролята, към която всички се стремят. Ал отдавна обмисля идеята”, коментира режисьора Радфорд. „Има разлика между Шайлок, който се появява само в пет сцени, и Лир, който е почти във всяка сцена. Мисля, че на Пачино ще му хареса това, тъй като е страхотен актьор”, добавя той.

Трилогията „Кръстникът”, „Белязаният”, „Серпико”, „Кучешки следобед”, „Усещане за жена”, „Гленгари Глен Рос”, „Жега”, „Дони Браско”, „Пътят на Карлито”, „Вътрешен човек”, „Всяка една неделя” и много други знаменити заглавия превърнаха името на Пачино в синоним на сила, качество и класа.

Той има репутацията на алфа-мъжкар и актьор за роли на доминиращи, решителни, брутални, авторитетни лидери и гангстери. Но Пачино тръгва към славата като изтънчен сценичен изпълнител, отдаден на класиките и си изгражда име на един от най-надарените шекспирови изпълнители. Той е театрално явление и звезда за елитната публика и критика в Ню Йорк. Знае десетки монолози от произведения на Шекспир и никога не е късал връзката със своята първа любов.

Много от сценичния си опит Пачино влага в изграждането на образа на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът” е неговото епично продължение. А през 80-те той пленява колективното въображение на милиони с животинската агресия на Тони Монтана в кървавата класика „Белязаният”. Цялата филмография на Пачино е качествен каталог на силни, противоречиви мъжки образи, които остават с нас дълго след финалните надписи.

Събра се и със Скорсезе

Преди четири години Ал Пачино направи зрелищно завръщане в голямата гангстерска игра с епоса „Ирландецът” на Мартин Скорсезе, за който получи и номинация за „Оскар” за поддържаща роля. Сюжетът разказваше за потенциалната връзка на наемен убиец на мафията с мистериозното и безследно изчезване на прочутия американски профсъюзен лидер Джими Хофа в средата на 70-те години на миналия век. Ролята на Хофа бе поверена именно на Пачино, който превърна образа в актьорски спектакъл и заслужено обра овации на фенове и критици.