Ерес ли е да се мисли, че Северна Македония може да има държавен глава немакедонец?

Квотният принцип за участие на етническите общности във властта бе въведен от Охридския мирен договор

Неотдавна в текст за предстоящите парламентарни и президентски избори в Северна Македония бях намекнал, че може би някога ще дойде времето, когато начело на държавата ще стои човек с албанско етническо потекло. Но че това няма да е скоро. И дадох дума, че в някой от следващите публикации можем да разгледаме и тази възможност. Не, по-скоро тази вероятност. И ето че сега, в тези празнични дни за християните край Вардар удобният момент настъпи. Хем да се преодолее липсата на сериозен конкретен политически повод за анализиране, хем да се хвърли светлина върху перспективата Северна Македония да има за държавен глава немакедонец.

Но тук ще направя уговорка. Хич не ми се иска да бъда обвинен, че при разглеждането на този въпрос тръгвам от етническа гледна точка. Знам колко е чувствителна тази тема за обществото при съседите, изпитал съм го на главата си работейки там и винаги съм внимавал да не прекрачвам границите на добрия тон. Бях пряк свидетел на всичко, което се случи през пролетта и лятото на 2001 г., приключило с подписването на Охридския мирен договор, а по силата на професионалните си задължения съм се старал да давам повече информация и коректно тълкуване на всички случаи, свързани тъкмо с нарушаването на етническото равновесие в обществените отношения край Вардар. Такива моменти имаше достатъчно, за да се затвърди убеждението, че всяко тълкувание на конкретна ситуация, което изхожда от етническото разделение и противопоставяне, носи сериозна опасност за държавността на Северна Македония.

Затова при всеки такъв случай, а и в момента, гледам да стъпвам крайно внимателно, като нестинар по жарава. В крайна сметка всички етнически общности, живеещи на територията на Северна Македония, имат своите равни права като нейни граждани, вписани в конституцията u, освен още няколко, които предстои да бъдат включени там. В това число и българите.

Но пък има и нещо друго. Всяко издигане на представител на албанската общност по високите постове във властта от македонците се приема като обида, а в доста случаи и като заплаха. Дори когато това се е случило в резултат на действието на легитимни демократични процедури. Или като последствие от политическата игра между партиите, в която поради несръчността на едните другите са изглеждали като победители. Но ако партиите на албанската общност държат тяхното поведение да е напълно нормално и според правилата вътре в институциите на властта, отговорът обикновено е, че правилата на тази игра бяха създадени чрез промени в конституцията като следствие на Охридския мирен договор. А той, както вече казахме, беше подписан след въоръжения конфликт през лятото на 2001 г., когато бяха дадени повече колективни права на албанската общност, наложени според доста мнения със силата на оръжието.

Като пример можем да посочим квотния принцип на участие на етническите общности в управлението на държавата. Според него, поне до последното преброяване в страната, всеки четвърти в администрацията трябваше да е албанец, тъй като общият брой на албанците в Република Македония бе една четвърт от общия брой на населението u. Сега, с последното преброяване, това съотношение е променено в полза на албанската етническа общност. И тъй като в една държава с висок процент на безработица да бъдеш настанен на служба в администрацията е изключително важно от всякаква гледна точка, и тъй като спазването на квотата се следи системно и крайно внимателно, няма съмнение, че все повече представители на албанската общност ще заемат места в управлението на всички равнища. А много често това става за сметка на нужната квалификация и професионална готовност и компетентност. Всичко това определено дразни и предизвиква недоволство сред македонците, които се приемат за ощетени в собствената си държава.

Всъщност тъкмо съотношението между демографските параметри на различните етнически групи в Северна Македония прави прогнозата за албанец президент с далечен хоризонт. От досегашната практика при избора на държавен глава винаги е печелел този кандидат, който има подкрепата на албанските гласоподаватели. Обикновено тя се дава на балотажа в зависимост от това коя от политическите сили на албанската общност е в управляващата коалиция. От почти двадесет години това е Демократичният съюз за интеграция, който възникна тъкмо от бунтовническата Армия за национално освобождение с лидер Али Ахмети от конфликта през 2001 г.

Но най-характерният пример за това как гласува електоратът на албанската общност, струва ми се, бяха изборите през 1999 г. Тогавашният пръв държавен глава Киро Глигоров се отказа да се бори за втори мандат, макар че имаше право. Социалдемократическият съюз на Бранко Цървенковски, в опозиция през 1999 г., номинира стария партиен апаратчик от югославско време Тито Петковски за надпреварата срещу кандидата на ВМРО-ДПМНЕ Борис Трайковски.

На първия тур Тито Петковски поведе със солидна преднина. Ако не се лъжа, някъде около 120 000 гласа пред Борис Трайковски. Между двата тура се видях с тогавашната вицепремиерка Доста Димовска и я попитах какво става, как се получи такава разлика. И няма ли тя да предопредели крайния изход от състезанието? Тя ми отговори: не се притеснявай, спокойно, ще видиш на балотажа. Видях на балотажа - дисциплинираното електорално тяло на албанската общност, представлявано тогава от Демократичната партия на албанците с лидер Арбен Джафери, наклони везните в полза на Трайковски. ДПА и Джафери изпълниха коректно ролята си на коалиционен партньор в правителството на Любчо Георгиевски. По същия начин се опитаха да го направят и по време на конфликта през 2001 г., когато с работа на терена се стремяха да минимизират участието на местните албанци в АНО на Ахмети. Тогава Джафери с горчивина призна, че това е за сметка на влиянието на партията сред албанците. Това бе началото на края на ДПА, която постепенно се маргинализира и отстъпи монопола на ДСИ на Ахмети.

А че албанците искат техен човек да стане един ден президент на страната, в това не бива да има никакво съмнение. Преди четири-пет години, когато шефът на парламента им Талат Джафери бе в София, го попитах нещо подобно. И той посочи примера със себе си - щом като председател на Събранието е албанец, защо да няма и държавен глава на Северна Македония албанец. Самият Талат сега е кандидат за технически, или служебен, премиер на страната и нищо чудно още след двадесетина дни това да се случи. Което ще означава поне две неща, според мен. Първо, че стратегията на албанската общност за постепенно, но настъпателно присъствие и на най-високите постове в държавата се реализира. Дали чрез промяна на демографската картина, или чрез тънки политически ходове вътре в институциите на държавата, или може би едновременно, няма значение. И второ, че от 28 януари, когато Талат Джафери ще стане премиер, никога повече не трябва да приемаме подобни факти като сензация, или като резултат на изнудване, или като нещо крайно ненормално или опасно.
Тази ерес, че Северна Македония не може да има албанец за президент, ще си има своя край. Но не сега и не още.