Две визити на политици албанци от Република Северна Македония - едната в Косово и другата - в Испания

Резултатите от тях разкриха големите страхове на обществото в страната

Две визити през миналата седмица разбуниха духовете край Вардар. И по-специално става дума за контекста, в който те - едната на първия вицепремиер на Република Северна Македония с ресор политическата система в държавата Артан Груби в Прищина, и втората - на министъра на външните работи Буяр Османи в Мадрид, се случиха.

Първо, и двамата - и Артан Груби, и Буяр Османи са министри в правителството на Зоран Заев от квотата на коалиционния партньор Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) начело с Али Ахмети. Знаете - ДСИ произлезе от някогашната бунтовническа Армия за национално освобождение, която през пролетта и лятото на 2001 г. воюваше на Шар планина със силите на правителството на Любчо Георгиевски. Преди да оглави външното министерство на Република Северна Македония през миналата година в предишния кабинет Османи бе вицепремиер, отговарящ за европейската интеграция на страната. Груби бе в активната политика на своята партия, едно от популярните u млади имена вероятно заради острия си и на моменти доста непремерен език, но беше извън държавните структури, ако не се брои мястото му в парламента. Но това, че си позволяваше да казва неща, които се харесваха на македонските албанци, но предизвикваха гняв сред македонците, може би се дължеше на позицията му като началник на кабинета на лидера на партията Али Ахмети.

При разпределението на местата в сегашното коалиционно правителство на Зоран Заев, Груби, за най-голяма изненада, бе избран за втори човек след премиера - негов първи заместник, отговарящ за политическата система. Тоест, от една страна, да замества Заев, когато той е извън страната и от друга - да следи за изпълнението на Охридския мирен договор и по-специално за спазването на квотата на местните албанци в управлението на държавата във всички нейни институции и по всички нейни етажи.

През изминалата седмица Артан Груби направи посещение в съседно Косово. Нищо лошо - две съседни държави, албанската етническа общност в Република Северна Македония е дълбоко свързана с роднините си оттатък границата, няма да е пресилено да се каже, че те заедно вече формират едно икономическо и културно пространство от двете страни на границата. Така че развитието на добросъседските връзки е повече от нормално. Да не кажа, задължително. „Ненормалното“ се появи когато стана ясно, че в срещите си в Прищина Груби е призовавал косовските си партньори и институции да използват влиянието си сред албанската диаспора в Европа и по света да участва активно в преброяването на населението и имотите в Северна Македония. И в разговора с временно изпълняващата длъжността президент на Косово Вьоса Османи, която е основният кандидат на победилата на предсрочните парламентарни избори на 14 февруари партия „Самоопределение“ да стане титуляр на поста държавен глава, и по време на срещите с лидерите на политически партии, и навсякъде Груби е получил положителен отговор на своята молба. Значи Косово ще впрегне едва ли не цялата си институционална и обществена мощ, всичките си формални и особено неформални връзки с албанската диаспора, за да могат повече албанци, свързани със Северна Македония, да попълнят анкетните карти в преброяването.

Само да кажа, че тази статистическа операция, която най-после Заев реши и отстоява да проведе след пауза от 19 години, вече започна на 1 март. Не само за болните, военнослужещите, затворниците и някои други категории, но и за временно пребиваващите граждани на Северна Македония зад граница. В това число, разбира се, и за албанците от страната, но тези, които са там по-малко от година. Иначе вътре в държавата преброяването официално започва на 1 април и ще продължи двадесет дни.

Основната тема на разговорите на Артан Груби, която стана ясна от неговите изявления, разгневи истински и сериозно доста хора в Скопие. В призива му друга държава да лобира за активност в преброяването на страната, в която той живее и е първи вицепремиер, се видя опит за нарушаване на международното право и на добросъседските отношения. Дългогодишният дипломат Любчо Арсовски, председател на Сдружението на бившите посланици на Северна Македония, например заяви, че „ако това се потвърди, означава, че имаме двойна дипломация и по-точно, че вече нямаме никаква дипломация“.

Масло в огъня наля и самият Груби, който в характерния си откровено-предизвикателен стил заяви, че преброяването в Северна Македония не е чисто статистическа операция, а е и политическа, тъй като „правата на албанците зависят от статистическите данни“. И за да се изключат всякакви съмнения, че поведението на Артан Груби не е самостоятелна и лична акция, а е част от координирана позиция с Прищина, да не кажа и с една друга съседна столица, бъдещият премиер на Косово и победител на парламентарните избори Албин Курти във видеообръщение призова албанците от Северна Македония от диаспората да се включат масово в преброяването. „Тъй като и в сегашната Конституция политическите права на гражданите на Северна Македония се диктуват и произтичат от бройките, регистрацията на всеки гражданин е изключително важна. Това означава, че политическото представителство, капиталните инвестиции, назначаването на работа, разпределението на бюджета, субсидиите за земеделците, стипендиите за ученици и студенти, в средствата за общините и всичко останало зависят точно от броя на гражданите на двете държавноформиращи общности в Северна Македония. Напишете вашето име там и кликнете на опцията „албански“, препоръча Албин Курти, лидерът на „Самоопределение“ и предстоящ премиер на Косово. Препоръката му, естествено, бе отправена към онези албанци от диаспората, които са и граждани на съседна, суверенна и независима добросъседска Северна Македония.

По-ясно от това май не може да се каже. Не че досега това не е било публична тайна, напротив, превърна се в задължителна административна практика. На последното преброяване, проведено в Република Македония през есента на 2002 г. местните албанци бяха вписани като 25,7 процента от общия брой на населението.
Бях там, свидетел съм на терзанията на властите и на експертите по статистика как да направят така, че процентът на етническите албанци в страната да изглежда задоволителен за появилата се нова политическа сила ДСИ на Али Ахмети, но и статистическата операция, нормална за всяка друга държава, да не изглежда като политическа, а още по-лошо - като етническа. Все пак, ставаше дума за 2002 г. само няколко месеца след въоръжения конфликт, прекратен с подписването на Рамковия договор от Охрид, чиито основни клаузи влязоха в променената за пореден път Конституция на страната.

И тъй като 25% са една четвърт от общия брой на населението, оттам насетне всеки четвърти в управлението на държавата трябваше да е албанец. Това стана единствен критерий за назначаване на работа, без да се взимат предвид общопризнати критерии като образование, квалификация, подготовка и други такива. Какво се чудим тогава, че и сега в една уж чисто статистическа операция, битката ще бъде главно за това какъв процент от общия брой на населението ще бъдат отчетени като албанци.

Що се отнася до визитата на Буяр Османи в Мадрид, Груби беше подхвърлил, че там, пред испанските домакини външният министър ще лобира за това Испания най-после да признае независимостта на Косово. Което пък предизвика острата реакция на Белград. Така и не се разбра дали Османи е включил в разговора си това искане. Във всеки случай темата заслужава по-голямо внимание, за което си запазвам правото да говорим следващият път.