Действието се развива в измислена държава на територията на нашите прадеди в Азия
“Туран е като криво огледало на нашата страна"
Дългоочакваното продължение на хитовия роман (и филм) “Мисия Лондон” вече е факт. Издателство “Сиела” пусна на книжния пазар новия роман на Алек Попов “Мисия Туран” (2021).
Премиерата на книгата на 17 юни събра в столичния клуб City Stage повече от 150 фенове на писателя, сред които бяха десетки журналисти, литератори, кинодейци, актьори и издатели.
Събитието беше замислено и реализирано като импровизирано шоу с участието на Любо Нейков, който с неподражаемия си сатиричен талант изпълни откъс от романа, и Драго Симеонов в ролята на “разпитващ” автора за видимите и скритите пътища при раждането на този необикновен сюжет. Пренасянето на публиката в азиатското пространство беше подготвено от космическия глас на талантливата певица Дияна Василева, работила с “Мистерията на българските гласове” и по саундрака на филма на Саша Барън Коен - “Борат 2”.
“Как започна всичко?” - попита Драго Симеонов.
“Не успях да измисля продължение на “Мисия Лондон” в западния вариант, затова се пренесох на изток. Започнах първоначално да мисля върху сценарий, но после стана роман. Действието се развива в измислена държава на територията на нашите прадеди в Азия. Това е история за Пътя, не е свързано с конкретна фактология, а с познанието за живота, за страха, който изпитваме, пътувайки в непозната страна” - призна Алек Попов.
“Как ние седим между Запада и Изтока?” - полюбопитства Симеонов.
“Туран е като криво огледало на нашата страна. Това са прадедите ни, но и ние самите. Човешкото е определящо. Писах в търсене на себе си. Аз толкова се вживях, че започнах да се обличам като нашите прадеди, да се храня като тях, потънах в техния автентичен свят.”
“Ще видим ли филм “Мисия Туран”?
“Някога мислехме, че е почти невъзможно да заснемем “Мисия Лондон”, но чудото стана. Защо да не мислим в посока екранизация на “Мисия Туран”? В залата е Димитър Митовски... Той има думата” - завърши Алек Попов, като отговори на въпроси на публиката.
Романът е написан в стила на контракултурата, авторовият почерк се гради върху иронията. Виждаме релефни образи и многопластовост в един екзотичен свят на приключения и любовни перипетии, на диктатори и волни джигити, свят на песни, шамански заклинания и танци. А фонът е политическата игра. Умението да се смееш над себе си е висша форма на артистичност, на усет за цивилизованост, на изживяване на личните комплекси... Следователно човек, който съумява да се смее над себе си, има самочувствие.
Корицата е дело на Дамян Дамянов и илюстрира една загадка: чаша череп, над нея - цефалометър, уред за измерване на черепи.
За Алек Попов можем да прочетем следните оценки: Захари Карабашлиев - “Той е най-забавният сериозен български автор!”; Йосип Новакович - “Гогол възкръсна - в България! Алек пише едновременно забавно и философски - един от любимите ми живи писатели не само в Източна Европа, но и в света днес!”
Любо Нейков
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш