Ние няма как да повлияем на процеса по изготвяне на избирателни списъци. Това каза в предаването “Лице в лице” по  bTV председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Александър Андреев.

„Избирателните списъци, съгласно действащия Изборен кодекс, се изготвят от общинската администрация на основата на база данни население, които се поддържат от Главна дирекция „Грао“ към Министерство на регионалното развитие“, каза още той. 

Андреев посочи, че ЦИК ще се справят с организацията на изборите до посочената от президента дата – 4 април. "Централната  избирателна комисия ще организира изборите. Очакваше се президентът да определи датата . Оттук нататък  тази дата определящият крен срок, в  който трябва да бъде организирана цялостната дейност за провеждането на изборите“, каза още той. 

Председателят на ЦИК коментира и предложенията за гласуване по пощата. Трябва да кажем, че една голяма част от препоръките или основните препоръки, са насочени към законодателя. Законодателят е този, който трябва да прецени дали предложенията, които бяха направени в рамките на словото на президента, могат да бъдат въведени в изборното законодателство. Сертифицирането и одитирането на машините не е въпрос, който стои пред Централната избирателна комисия. С последните изменения в Изборния кодекс този процес беше възложен на Държавната агенция за електронно управление, съвместно с Българския институт по метеорология и Българския институт по стандартология. Това е процес, който е извън Централната избирателна комисия  и правилно би трябвало да бъде така. Тук основното е обективната преценка на това дали машините отговарят на условията, които са предвидени в Изборния кодекс. Не е задача на Централната избирателна комисия  да го установява. Това би трябвало да бъде отнесено към онези институции, които са натоварени като независими да проведат този процес. Аз мисля, че в рамките на проведените консултации при президента това беше уточнено като въпрос, който беше насочен към тези три институции, за да може това да се случи", добави той.

"По отношение на гласуването по пощата и използването на други алтернативни способи за гласуване това е въпрос, който трябва да бъде уреден изрично с  Изборния кодекс , тъй като към момента България  няма традиции в тази насока . Гласуването по пощата изисква активната регистрация на избирателите с един установен адрес – дали постоянен, или настоящ, опазването на тайната вота чрез гласуването по пощата. Това са въпроси които би трябвало да бъдат обект на едно обществено обсъждане , след което вече на преценка от страна на законодателя дали да бъдат въведени като алтернативни способи за гласуване, не само по отношение на избиратели в чужбина. Този начин и способ трябва да бъде преценен с оглед  на въобще използването при едно гласуване в следващи избори – било тези, или други избори“, посочи Андреев.