На ниво национални отбори България имаше поводи за радост само при младежите. Но и там не бе пълна. Съвсем малко не ни достигна да се класираме на европейско първенство догодина. И въпреки това нашите спечелиха много мачове, играха убедително в повечето от тях. Причина за това е селекционерът Александър Димитров. Само на 44 години той вече води националния тим до 17 г. на европейското през 2015-а, когато бяхме домакини. А не са един и два гласовете, които твърдят, че е дошло време да му се повери първия тим на България.
Димитров даде интервю за "Труд" по всички актуални теми с националния отбор.

- Мина ли ви ядът, че България беше толкова близо до класиране на европейско, но не успя?
- Времето лекува. Но все още разочарованието е твърде голямо. Бяхме реално на едно полувреме от постижение, до което България не е стигала 30 години. И смея да твърдя, че този наш тим щеше да стои много гордо на Евро 2021. Жалко, че няма да го видим.

- В кои мачове пропуснахме шанса си?
- Три са мачовете, в които трябваше да вземем повече. На първо място голям малшанс ни преследваше при гостуването на Латвия. Имахме много положения, но... накрая само 0:0. След това играхме силно у дома срещу Сърбия. И вместо да победим убедително, допуснахме гол в 88-ата минута. Третият ни шанс беше при гостуването срещу Полша. Имахме 5-6 отлични ситуации, а те ни вкараха за 1:1 при единствената си. Бяхме ли спечелили този двубой, щяхме да се класираме.

- Колко младежи използвахте през цикъла и колко от тях вече са титуляри в отборите си?
- Преди последния лагер броихме с колегите и бяха 37. След него със сигурност са станали 40. Имахме възможности да изпробваме и налагаме много момчета - в квалификациите, на турнирите в Украйна и Испания. При мен всички трябва да са титуляри, за да са национали. В последните месеци изключение направих за Станислав Иванов и Тонислав Йорданов. Но двамата са част от отбора дълго време. И въпреки че изпаднаха в период без игра, нямаше да е редно да ги извадя в самия край на цикъла.

- Колко от тези младежи са готови за първия отбор на България?
- Преходът до мъжкия футбол е изключително сложен и труден. Смея да твърдя и вярвам, че повечето от моите играчи са готови. Младите имат нужда от търпение. С вълшебна пръчка не става. Виждам какво самочувствие и международен опит натрупаха футболистите в последните години. За съжаление се случи едно лъкатушене на някои между първия тим и младежкия. Това наруши подготовката, а също и развитието им.

- Пример за това е Валентин Антов, който пътува с мъжете за Финландия, не игра и отиде в Полша при вас. Няма ли комуникация между вас?
- В последните две години работих с трима треньори на първия тим - Петър Хубчев, Красимир Балъков и Георги Дерменджиев. С първите двама комуникацията ми беше перфектна. В един момент нещо се скъса във връзката с Дерменджиев. Естествено, че за Антов не беше добре това нещо. Ще дам Полша за пример. Миналата Нова година те взеха петима младежи в първия тим. И започнаха да ги налагат като титуляри. Когато си извървял крачката до първия отбор, не трябва да се връщаш назад. А за треньорите на младежите това трябва да е гордост и доказателство за добре свършена работа. Продължават да търсят други таланти.

- В обществото се насади голяма неприязън към националния отбор. От къде идва тя според вас?
- Липсата на резултати. Видимо е. Вижте младежкия тим, който обира само позитиви. Ясно е, че резултатите са на първо място, но има и други фактори. Например с младежите участвахме в много благотворителни каузи като "Докосни дъгата" и за болните от диабет деца. Футболистите са обществени личности, които трябва да са за пример.

- След Евро 2004 си тръгна президентът на БФС Иван Славков и треньорът Пламен Марков. Сега всичко изглежда твърде спокойно в централата. Толкова ли много снижихме критериите?
- Българите сме максималисти като народ. Винаги искаме да побеждаваме. Щом и сега често се сменят треньорите, причината е да се гонят по-добри резултати. Значи критериите са високи. Друг е въпросът колко ни се получават нещата.

- БФС не се различава много от грандовете, които редовно сменят треньорите си. Правилна ли е тази политика?
- Навсякъде треньорът зависи от резултатите си. Не побеждаваш, тръгваш си - футболен закон. В България обаче трябва да има повече търпимост към българските треньори. Мерят ни с различен аршин спрямо чужденците. Като че ли не искат да ни търпят много. Не искам да сме толерирани, но поне да сме на едно ниво с чужденците.

- Договорът ви с БФС скоро изтича. Имате ли оферта за продължаване?
- Започнахме разговори. Ще видим до къде ще стигнем.

- Чуват се все повече гласове, че заслужавате доверие за първия отбор на България. Бихте ли поели това предизвикателство?
- Благодаря на всеки, който смятам, че съм подходящ. В момента България си има национален селекционер. Докато Дерменджиев е на работа, никой друг не е опция. Факт е, че много неща трябва да се променят - без значение кой е на поста. Разбира се, огромна чест е да водиш националния отбор на България. Вярвам, че някой ден може да получа тази възможност.

- Какво трябва да се промени в националния отбор?
- Работил съм с 90 процента от футболистите. По някаква причина те не показват светлината, в която ги познавам. Трябва да си върнат удоволствието от играта. Да покажат старите взаимоотношения на терена. И да променят социалната си ангажираност.

- Министър Красен Кралев определи селекцията на Георги Дерменджиев като спорна. Кои според вас са футболистите, които не са получили шанс?
- Не мога да взимам отношение. Говоря само за моя отбор. Там вмешателство на интереси и клубни президенти не е имало. Напротив - трябва да благодаря на всички отбори за голямата съпричастност и доверие към младежите.

- Футболът ни явно е в криза на кадри. Водещите отбори използват основно чуждестранни треньори и играчи. Защо е така?
- Дано да има нещо положително от пандемията с коронавирус и броят на чужденците да намалее. Ситуацията е като при треньорите, за която говорихме. Към легионерите има много повече търпение. България ражда таланти, но трябва да ги развиваме по-добре. После ще се гордеем с тях. Само през последните 10 години сме се класирали на три европейски първенства при различни възрасти. Значи долу нещата се случват и носят резултати.

- Мнозина твърдят, че държавата трябва да се намеси по-сериозно във футбола. В какво трябва да се изрази помощта от нея?
- Никъде по света държавата не трябва да се меси във футбола и това е законът на ФИФА. При нас правителството прави необходимото. Предоставя сериозни средства за детско-юношеския футбол и това е правилната ориентация. Освен това вече има много футболни школи, а интересът у децата е огромен. Ако извървим търпеливо този път, ще успеем.

- Вие сте бил основно селекционер на България при различни възрастови групи. Не ми ли е интересен клубния футбол?
- Не съм се отказал от клубния футбол. Там треньорът може да развие още по-добре качествата си, защото е на терена всеки ден. Истина е, че досега по-добре ми се получават нещата в националните формации. Треньорската ми кариера стартира по този начин в Индонезия. Първо бях помощник на отбора "Персипура" при Иван Колев през 2007 година. Скоро му станах помощник и в националния тим. Ще кажете - това е Индонезия. Там обаче любовта към футбола е огромна. На тренировка нямаше под 5000 души. С полицейски кордон изминавахме 5 километра за 50 минути. България помни такива времена. Българите просто трябва да си върнат любовта към футбола.