Александър Томов - Майсторът на туша

Един от българските великани в класическата борба Александър Томов стана на 70 години. Победител е в стотици схватки, с които го помнят не само у нас, а и по целия свят. Българският исполин и днес продължава да помага на спорта, а хората - където и да го видят, му се радват от сърце.

В родния му пирински край го наричат наследник на Спартак, а коронният му номер, с който печели по пет пъти световни и европейски титли, е прехвърляне през гърди, след което следва ...туш. Житейската му витрина е обсипана с награди и отличия – медали, купи, плакети, спомени за слава, която изглежда непостижима във времето.

С физиката му няма как да не го забележиш. И днес е истински исполин. Благата му усмивка обаче може да разтопи всеки, който го срещне. Спортът ни обаче можеше и да се размине с бате Сашо/Сандо, както го наричат всички, които са имали досег с него. Въобще не си е и мислел, че може да стане борец. Като другите деца от родното село Склаве (до Сандански) ходи да бере тютюн и праскови, копае лозето... Но идва 1964-а – новините по радиото гърмят с победите на Боян Радев, Еньо Вълчев, Продан Гарджев в Токио, предават посрещането им на летището, а той слуша, залепен до радиопарата. Няма обаче никаква представа, че борбата ще го заплени.

Започва да тренира чак 16-годишен, когато идва да учи в училището по металургия в Ботунец, доста популярно през 60-те години на миналия век. В школата по борба към “Спартак” отива заедно с приятеля си Милчо Димитров и така попада при първия си треньор Веселин Маринов. Сашо е доста развит, едър, около 1,90. Но всяко начало е трудно. Борбата не е само блъскане, трябва и мисъл да усетиш кога можеш да “катурнеш” другия. Първото му състезание е републиканския турнир през 1967-а, където става пети и си тръгва от него със ... счупена ръка. През 1969-а вече е в националния отбор. Идва първият медал от първия голям турнир в Лайпциг – сребърен. На другата година вече е първи на турнира “Никола Петров”. И като се започват едни победи...

Боян Радев, на когото се възхищава, е 7 години по-голям от него и той става не само един от хората, които му показват хватки в тренировъчните борби, а е сред най-близките му приятели. През 1971-а в София на първото си световно Сашо печели златото. Има един култов кадър, запечатен с камерите, който остава сред най-емоционалните в българския спорт. Това е моментът, в който Боян Радев понася на раменете си шампиона Томов и прави почетна обиколка на тепиха. И така пред препълнените трибуни в сектор “А” на стадион “Васил Левски” от раменете на този истински богатир 120-килограмовият Томов приема овациите на публиката, носен от двукратен олимпийски шампион! Еуфорията е пълна.

Много от победите на Сашо Томов са с туш. Статистиката показва, че от 70 победи в големи първенства 40 са завършили с туш, като 24 от тях са от хвърляне през гърди, пет от събаряне назад, три от поясни хвърляния, осем от контриране и затискане на съперника. Може ли да се забрави факта, че на три шампионата – два европейски и един световен, той побеждава всичките си съперници с туш. Може би най-плодотворна за Сашо е 1973-а, когато е световното първенство в Техеран. В Иран тогава се завихря истинска пустинна буря на тепиха. Всичките си срещи българинът завършва с туш точно за 14 минути и 48 секунди! Такъв рекорд никой не е правил преди Сашо. Неговата запазена марка – прехвърляне през гърди, всъщност на спортен език се нарича суплекс. За да го усвои брилянтно, са необходими изключително тежки тренировки. Тренира го непрекъснато, като използва специално чучело, което тежи около 40 кг. Ако човек го хвърли поне 10 пъти – може и свят да му се завие! А той го хвърля по 40, понякога и по 80 пъти. Така тренира бързината, сръчността и подвижността си. И този негов съперник, който има смелостта да направи взаимен захват в срещата със Сашо, веднага полетява и пада на тепиха от “четвъртия етаж”. Затова хвърлянията на Томов са оценявани с “гранд техника”.

Наследникът на Спартак е роден на 3 април 1949 година в село Склаве, недалече от Сандански. Цялата му спортна кариера е в клуба по борба към “Левски Спартак”. Сега той е негов президент.

Дванадесет години Александър Томов представя България пред света. На пет световни и на пет европейски първенства той е неоспорим крал при тежките борци и в чест на неговите победи е свирен химна на България. Има три сребърни медала от олимпийските игри в Мюнхен, Монреал и Москва. Именно тези три пропуснати шанса за олимпийско злато си остават най-голямата му болка. Четвъртият е по политически причини - заради бойкота на соцдържавите през 1984-а в Лос Анджелис. Има и още два сребърни и един бронзов от европейски. Световен студентски шампион, спортист номер 1 на България за 1979 г.

Днес исполинът с добро сърце продължава да подкрепя спорта ни. Мъжкарят плаче всеки път, когато българин застане на почетната стълбичка и заради него свирят “Мила Родино”. Най-много го радват съпругата Моника, синът му Александър-младши и кученцето Лъки, което всеки ден води на разходка.

Песен за Александър Томов

Има едно село – Склаве се нарича то.

Тук се роди и израсна Александър Томов,

Българска звезда в стил класическа борба.

Припев: Склаве, Склаве, хубаво село,

ти отгледа най-силното чедо.

Много юначни борци на тепиха той срази.

И на него друг равен няма на света.

Може би потомък славен на Спартак е той.

Припев: Сашо, Сашо, чудо на света.

Твоите победи радват нашите сърца.

Дето и да идеш ти, силен и смел бъди.

В борбата равностойна твърдо побеждавай,

на България достойно честта защитавай.

(написана октомври 1974 г.)

ЗА НЕГО

Помним Ви с гордост

Вашият юбилей е повод да си припомним с гордост изключителната спортна кариера и многобройните Ви титли, медали и успехи, спечелени с екипа на България. В колекцията блестят трите сребърни отличия от олимпиадите в Мюнхен, Монреал и Москва, петте световни и петте европейски титли – нещо, с което много малко хора на света могат да се похвалят. Цялостно признание получихте с приемането Ви в Залата на славата на световната борба в Оклахома. Благодаря Ви за всичко, което правите за българската борба, за вашата отдаденост на спорта и на олимпийските идеи. Бъдете здрав, останете все така непримирим, активен и неуморим за доброто на българския спорт.

Стефка Костадинова, председател на БОК

Сашо е голяма личност

Сашо е голяма личност, голям спортист, голям човек. България не е раждала такъв борец в тежка категория. Признавам го за №1 при класиците в нея и у нас, и в света, заедно с Лютви Ахмедов. Само едно нещо изпусна в кариерата си - олимпийската титла, но за нея нямаше късмет. Пък и за това вината едва ли е негова. Добър човек, добър приятел.

Боян Радев, двукратен олимпийски шампион

Бранеше България сам при най-тежките

Мястото му е в ложата на най-големите. Докато в другите категории имахме по няколко борци, готови да донесат отличия, той бранеше България сам при най-тежките. Единственият, който имаше потенциал да стане три пъти олимпийски шампион, защото само той беше стигал три пъти до олимпийски финал. Това, че не успя, не омаловажава стойността му. Нека то тежи на съвестта на тези треньори, които не успяха да го направят олимпийски шампион. Той даде всичко от себе си.

Проф. Петър Киров, двукратен олимпийски шампион

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети