- Алисия, защо решихте да приемете ролята на Лара Крофт?

- Исках ново предизвикателство. Нещо, което да ми даде възможност да си почина от по- сериозните, драматични, емоционално и психологически натоварени роли, но в същото време да ме предизвика по друг начин. В случая – физически. Тази роля беше извънредно изискваща във физическо отношение. Чист екшън, за който трябваше да тренирам като луда. И си струваше. Наистина е забавно, освен че е трудно. Да се снимам в такъв екшън – и то по легендарна игра – беше като осъществяване на детски фантазии. Върнах се в детството, когато търчахме сред открити пространства, представяхме си, че сме в опасност и всичко можеше да се превърне в приключение. Доволна съм от този свой избор.

- Как бихте описали новия филм за Крофт?

- Това е история за завръщане към корените, Лара трябва да открие дали баща й е жив. Сюжетът все пак е и доста емоционален и мисля, че това също е една от причините да се заинтересувам от ролята. За мое щастие попаднах на точния екип, с много добър режисьор – беше суперзабавно да работим по eдин нов „Tomb Raider”! Не съм правила подобен филм досега, но на всички в екипа много ни се искаше да запазим идеята за „рестартиране” на поредицата и се радвам, че решихме да й дадем нов шанс.

- Преди това Ви гледахме в костюмната драма „Треска за лалета”, в който имаше много горещи сцени, заредени с еротизъм. За разлика от други млади звезди Вие изглежда нямате проблем с екранната сексуалност?

- Да, определено се чувствам комфортно в подобна среда. Нямам никакви проблеми със секс сцените. Смятам, че те са изключително важни и ако бъдат замислени прецизно, изиграни качествено и заснети красиво – могат да предадат цялата красота на кино изкуството на публиката. Не съм от онези изпълнителки, които странят от екранната голота. Може би защото съм европейка и съм израснала с европейското кино, които винаги е било сексуално разкрепостено в сравнение с по- пуританските кино традиции на Холивуд. Преди години много млади американски зрители дори са ходели на шведски, италиански и френски филми най- вече защото са се надявали, че ще видят гола сцена – такава е била репутацията на европейското кино. И в това няма нищо лошо.