Влиянието на САЩ е системно премахвано в голяма част от мюсюлманския свят. Това е процес, подтикван от собствените грешки на Вашингтон

Али Суфан е бивш специален агент на ФБР и автор на книгата „Анатомия на терора“. Той разследва изключително чувствителни и сложни случаи на тероризъм, включително самоубийствена атака,извършена от терористичната организация Ал Кайда срещу кораба „Коул“ и атентатите, извършени на 9/11. Той е председател и главен изпълнителен директор на „Суфан груп“.

САЩ днес нямат посолство в Афганистан, Иран, Либия, Сирия или Йемен и очевидно има малко влияние върху номиналните си съюзници като Пакистан, който помага на талибаните от десетилетия, и Саудитска Арабия, която продължава конфликта в Йемен. В Ирак, където почти 5000 американски и на съюзниците войници загинаха от 2003 г. насам, Америка трябва да търпи театъра, разиграван от политическите лидери, които парадират с членството си в подкрепяните от Иран групировки, някои от които САЩ ги смята за терористични организации.

Двадесет години след атентатите от 9/11, изхарчените трилиони долари и безбройните загуби на човешки животи, влиянието на САЩ е системно премахвано в голяма част от мюсюлманския свят - процес, подтикнат от собствените грешки на самите САЩ. За съжаление голяма част от всичко това беше предвидено от самите терористи, които извършиха тези атаки.

През 2004 г. Ал Кайда публикува трактата, озаглавен „Управление на дивачеството“. Книгата кодифицира съществуващата стратегия на Ал Кайда, разделяйки я на три фази, първата от които включваше използването на насилието за създаването на съседни „райони на дивачеството“, където заповедите на традиционните правителства нямат никакво значение.

И сега виждаме успеха на тази стратегия. Изненада е да се осъзнае каква голяма част от мюсюлманския свят е в ръцете на недържавни играчи. В Либия въоръжените фракции се бият за надмощие. Милициите, подкрепяни от Иран, имат властта в Ирак, Сирия, Ливан и Йемен и често се бият срещу съперническите им сунитски групи, някои от които свързани с Ал Кайда. Сомалия не показва никакви признаци за излизане от хватката на местната фракция на Ал Кайда, ал Шабааб. И разбира се, талибаните отново контролират Афганистан. Взети заедно, това създава една дъга на хаоса от Северна Африка до Централна Азия.

Афганистан представлява най-тежката трагедия досега. Много преди изтеглянето на САЩ миналия месец, Ал Кайда бе започнала да въстановява своята мрежа от учебни лагери, които оперираха в тази страна преди 9/11. Още през 2015 г. за да бъде разрушен един такъв лагер близо до границата с Пакистан бяха необходими 63 въздушни удара и наземна атака на 200 американски войници. Ал Кайда не е сама в Афганистан. Днешните талибани се стремят да приютят различни чуждестранни терористични групи, точно както направиха през 1990-те години. През май 2021 г. екип за наблюдение на ООН изчисли броя на чуждестранните бойци в Афганистан от 8 000 до 10 000, включително араби, хора от Централна Азия и уйгури. Основната цел на тези бойци е същата като през 1990-те: да се обучават в Афганистан и след това да се разположат по целия свят. Мониторингът от моята консултантска служба по сигурността, „Суфан груп“, вече засече „разговори в чата“ на социалните медии, което предполага, че джихадистките групи в Сирия и Югоизточна Азия пренасочват потенциалните новобранци в Афганистан за първоначалното им обучение.

Тази комбинативен подход, след като САЩ се изтегли плюс разпространението на джихадистките групи в Афганистан-би трябвало да задейства алармените камбани за всеки, който е запознат с историята на кампанията от убийства на Ал Кайда срещу Америка. С изключение на сегашния момент, Афганистан не е самотният регион на „дивачеството“.

Когато Осама бин Ладен обяви война на САЩ през 1996 г., сред важните фактори, които го подтикнаха към това, беше силната конкуренция сред новобранците. Неговата група по онова време беше добре финансирана благодарение на собственото му състояние, но Ал Кайда трябваше да се разграничи от много други терористични групи, базирани в Афганистан. „Атакувай Америка и предизвикай нейния отговор“, разсъждаваше тогава бин Ладен и той се превърна в най-големия герой сред джихадистите.

Но отговорът на САЩ на първите големи атаки на Ал Кайда разочарова Бин Ладен. След атентатите през 1998 г. на американски посолства в Източна Африка, при които загинаха над 200 души, САЩ изстреляха около 66 крилати ракети срещу лагерите на Ал Кайда в Афганистан. Без прецизно разузнаване, което да ги ръководи, те унищожиха само една кухня, джамия и баня. Нито един от лидерите на Ал Кайда не беше убит или ранен.

Самоубийствената атака на Ал Кайда срещу кораба срещу кораба „Коул“ на САЩ в йеменското пристанище Аден, през 2000 г., не получи никакъв отговор. Тогава вниманието на Америка беше съсредоточено върху президентските избори през същата година. Когато разпитах шофьора и довереното лице на Бин Ладен, Салим Хамдан, в края на 2001 г., той ми каза: „Вие сами си причинихте 9/11. Не отвърнахте за „Коул“, така че бин Ладен трябваше да удари още по-силно".

„Операция самолети“, както я наричат вътре в Ал Кайда, е плод на идеята на терористичния експерт на свободна практика Халид Шейх Мохамед, който се оказа чичо на извършителя на първоначалния атентатор на Световния търговски център през 1993 г., Рамзи Юсеф. ХШМ, както е известен в правоохранителните и разузнавателни среди на САЩ, заминава за Афганистан през 1996 г., почти по същото време когато бин Ладен идва в тази страна. ХШМ разказва на бин Ладен своя план да се закупят малки самолети „Чесна“, да се напълнят с експлозиви и да се врежат в забележителностите на САЩ.

Бин Ладен промени, този привидно странен план, защото не беше достатъчно амбициозен и вместо това предложи използването на заредени с гориво търговски самолети като ракети. „Защо да воюваш с брадва, когато можеш да използваш булдозер?“, попита той

През следващите няколко години плановете бяха разработени от шепа висши ръководители на Ал Кайда, способни да координират и да пазят секретност в сигурната база на организацията в Афганистан. Всичките 19 от евентуалните похитители на самолети бяха избрани от многото чуждестранни новобранци, които преминаха своето обучение в афганистанските тренировъчни лагери на Ал Кайда. Всичките 19 получиха валидни американски визи. Затова помогна, и това че 15 от тях бяха саудитци и следователно беше малко вероятно да бъдат подозирани, че ще станат нелегални работници без документи. Някои влизаха и излизаха в САЩ, пак се връщаха. Един от тях успя да направи не по-малко от пет пътувания, само за да види приятелката си в Германия по време на приблизителния си престой от 14 месеца между първоначалното му влизане в САЩ и 9/11 2001 г., когато той причини катастрофата на полет 93 на United Airlines в полето на Пенсилвания.

Двадесет години по-късно Афганистан е още по-привлекателен като стартова площадка за глобалния джихад. Талибаните този път са в пъти по-обиграни и вероятно ще управляват много по-дълго от петте години, когато управляваха последния път. Те вече водят преговори с Китай, техен потенциален благодетел, който има право на вето върху всички предложени санкции на Съвета за сигурност. Най-дългата война в Америка напълни Афганистан с модерни оръжия, голяма част от които сега са в ръцете на талибаните. А Запада похарчи милиарди за обновяването на инфраструктурата на Афганистан. Между другото влиянието на САЩ в страната и нейните най-важни съседи, Пакистан и Иран, на практика липсва. Тъй като Америка очевидно се оттегля от целия мюсюлмански свят, Афганистан може да се превърне в център за групите с мрежово присъствие в много от получените вакууми на власт.

Когато бин Ладен се завърна в Афганистан, Ал Кайда беше близо до поражението. Суданското правителство не само я експулсира, но и конфискува почти нейни активи в страната. Нейните последователи бяха намалели до няколко десетки. През следващите пет години Ал Кайда обучи хиляди новобранци в своите афганистански лагери, изпрати ги да дестабилизират режимите в региона и планира своята най-тежка терористична атака в историята.

Днешната Ал Кайда се радва на много по-силна основа, върху която да надгражда. В нейните съставни групи са включени бойци от конфликтите в Йемен, Сирия и другаде. Колективно този франчайз има хиляди бойци. Ал Кайда отдавна е известна със своето „стратегическо търпение“, и способността си да изчака времето, преди да поднови атаките си срещу Запада. Днес, тя има слаба бариера за подобно обновяване. Всъщност, тъй като конкуренцията сред новобранците е засилена за пореден път, Ал Кайда може отново да я възприеме като екзистенциална необходимост.

След първата или по-малко комплектованата фаза на плана „Управление на дивачеството“, Ал Кайда ще премине към втората фаза да налага с изнудване във вакуумите, създадени от тези конфликти, евентуалното насаждане на „ислямски“ режими подобни на талибаните, подпомогнати от изтеглянето на американците от целия мюсюлмански свят. Ако това върви добре, нестабилността и антизападността ще се задълбочат.

Остава и големия риск Ал Кайда да премине към директното нападение на Запада. Разбира се, тя може да преследва и двете стратегии едновременно. За да се предпазят от двата сценария, САЩ трябва спешно да здраво да работят за възстановяване на дипломатическото си влияние и разузнавателните мрежи в целия регион, за да се противопоставят ефективно на заплахата и да помогнат за постигането на политически решения за различните продължаващи конфликти.

В противен случай САЩ ще бъде изправен пред перспектива от третата фаза: районите, контролирани от Ал Кайда и нейните последователи, ще бъдат обявени за халифат. За последен път подобно нещо се случи през 2014 г. в Ирак и Сирия и последствията  от това бяха катастрофални.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)